Решение № 6884 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3082/2014 г.

Решение № 6884 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3082/2014 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 23 от 08.01.2014 г., постановено по адм. д. № 1912/2013 г. Административен съд - Варна, първо отделение, ХХV-ти състав, е отменил решение вх. № 4415-13-11/29.04.2013 г. към ЕАД № 11BG002005H0036042/20110912, издадено от Началника на Митнически пункт "Пристанище Варна", в частта, в която са направени корекции в ЕАД за стока № 1 в кл. 33 "тарифен код", като тарифният код 4412321000 е коригиран на 441231010 и в кл. 47 "изчисляване на вземанията" са коригирани вземанията за мито за вид А00 - 2 811,18 лв. и В00 - 9934,70 лв. С решението съдът е осъдил Митнически пункт "Пристанище Варна" да заплати на "Балкантрейд" - ЕООД - гр. Троян разноски в размер на 1154,00 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началника на Митнически пункт "Пристанище Варна" чрез процесуалния му представител юрисконсулт Лора Сърбинска. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения се излагат в касационната жалба. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - гр. Варна и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на "Балкантрейд" - ЕООД срещу решение вх. № 4415-13-11/29.04.2013 г. към ЕАД № 11BG002005H0036042/20110912, издадено от Началника на Митнически пункт "Пристанище Варна". Ответното по касация дружество "Балкантрейд" - ЕООД - гр. Троян не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението си Административен съд Варна е отменил решение вх. № 4415-13-11/29.04.2013 г. към ЕАД № 11BG002005H0036042/20110912, издадено от Началника на Митнически пункт "Пристанище Варна", в частта, в която са направени корекции в ЕАД за стока № 1 в кл. 33 "тарифен код", като тарифният код 4412321000 е коригиран на 441231010 и в кл. 47 "изчисляване на вземанията" са коригирани вземанията за мито за вид А00 - 2 811,18 лв. и В00 - 9934,70 лв. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по спора: осъществения внос от "Балкантрейд" - ЕООД на "водоустойчив шперплат" от Китай, за който е подаден посочения по-горе ЕАД, с който стоката е поставена под режим "допускане за свободно обръщение и крайно потребление", в това число доказателствата, представени с ЕАД; издадената заповед за извършване на последваща проверка по реда на чл. 84а и сл. от ЗМ, събраните в това производство доказателства и проведеното заключително обсъждане; съставения доклад в резултат на проверката, основанията на митническия орган за издаване на обжалваното решение, събраните в хода на съдебното производството писмени доказателства. Посочено е, че обжалваното митническо решение е издадено от компетентен орган, при спазени изисквания за форма и реквизити, при спазване на законовите изисквания на чл. 84а и сл. от ЗМ при извършената последваща проверка, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, засегнали правото на участие и на защита на проверяваното лице. Съдът е отбелязал още, че с оглед на нормата на чл. 84л, ал. 3 от ЗМ, фактическите констатации в доклада, изготвен в рамките на последващия контрол, се смятат за истински до доказване на противното, но само когато са подкрепени с доказателства. Първоинстанционният съд е формулирал и основния спорен въпрос между страните - какъв следва да е правилният тарифен номер на внесения водоустойчив шперплат - дали с тарифен код 4412321000, какъвто е посочен в ЕАД, или с тарифен номер 441231010, както е определен от митническия орган в резултат на извършената последваща проверка, който тарифен номер има за последица за определяне и на по-висок размер на дължими мито и антидъмпингово мито съгласно Регламент № 1942/2004 на Съвета от 02.11.2004 г., с който е въведен общонационален дъмпингов марж в размер на 66,7% върху вноса на шперплат от окуме с произход от КНР, който регламент намира приложение както за изделията, произведени изцяло от дърво окуме, така и тези с покритие или от цял окуме с покритие за други материали. Предвид на фактите по делото административният съд е приел, че решението на митническия орган за определяне на друг тарифен номер е неправилно, тъй като не се подкрепя от събрани по реда на последващия контрол доказателства, а се основава на предположения. Отбелязано е, че тарифното класиране е определено въз основа на констатирани в счетоводството на вносителя вторични счетоводни документи - съставена калкулация, в която част от стоката е заприходена като шперплат окуме. Изложени са мотиви, че въпросното описание не обосновано категорично на извод, че процесният шперплат е произведен от окуме или че съответно има пласт с такова покритие, а въпросната калкулация № 38/2010 г. може се тълкува и като търговско наименование на изделието или като определящо негови външни белези, т. е. че цветът на дървото е "окуме". Изложеното е довело до констатация, че изводите на митническия орган за вида на стоката в процесния ЕАД са обосновани на предположения, като от издателя на решението са игнорирани представените от вносителя писмени доказателства с възраженията по протокола за окончателно обсъждане. Акцентирано е на обстоятелството, че административната преписка по издаването на доклад № 1812.04.2013 г. на отдел "Последващ контрол" на митница Свищов не е била изискана при издаване на оспореното решение, а то е издадено на база на избирателно представени документи, с което е нарушен принципа на служебното начало, формулиран в чл. 9, ал. 2 от АПК, което е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка, имащо за последица неправилно приложение на материалния закон. Съобразявайки представените в съдебното производството писмени доказателства - преводи на доклад от инспекция № 3718002110053628 от 22.08.2011 г., износната митническа декларация, в която в клетка "договор" е вписан номерът на процесната фактура № SDSN110502, сертификат за Cites, сертификат за качество № 371800211047057 от 20.07.2011 г., доклад от инспекция № 371800211047057 от 20.07.2011 г. и фитосанитарен сертификат № 371800211047057 от 26.07.2011 г. е посочено, че според тях въпросният шперплат е индивидуализиран като филмиран шперплат, сърцевина и лице топола. По отношение на тези доказателства са изложени мотиви, че липсата на съответна легализация е пречка те да се ползват с обвързваща съда официална удостоверителна сила, но в същото време те не са оспорени от представителя на митническата администрация, явяват се относими към спора, и ведно с останалите събрани по делото доказателства подкрепят тезата на жалбоподателя /сега ответник по касация/, че внесеният шперплат е произведен от топола, а не от дърво окуме. Съдът е отбелязал, че липсват безспорни доказателства, които да установяват, че процесната стока е произведена от дърво окуме или съдържа покритие от дърво. Според първоинстанционният съд няма пречка при извършване на последващ контрол митническата администрация да се позове и налични документи, но в конкретния случай не е взета проба от стоката, тя не е изследвана за определяне на вида и съдържанието на вложения материал, а позоваването само на вторичен документ не обосновава фактическите констатации, че стоката е произведена от окуме или съответно друг материал и окуме и не води до извод за приложимост на Регламент № 1942/2004 г. на Съвета от 02.11.2004 г. и до корекция на декларирания тарифен код. На база на това е направен краен извод за незаконосъобразност на обжалваното решение, което обосновава и необходимостта от неговата отмяна. Решението на Административен съд - гр. Варна е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основните доводи са, че първоинстанционният съд в нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК не е изпълнил задълженията си по анализиране на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Твърди се, че неправилно е прието, че оспореното решение на началника на МП "Пристанище Варна" е издадено единствено и само въз основа на вторични счетоводни документи, без да бъде съобразено, че то е основано на доклада на органа, извършил последващата проверка по чл. 84а и сл. от ЗМ, при която проверка са изследвани и първични счетоводни документи, и констатациите на който доклад се ползват с обвързваща сила съгласно чл. 84л, ал. 3 от ЗМ. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема следното: По делото няма спор за факти и същите правилно са възпроизведени в първоинстанционното решение. Правилно е определен основният спорен въпрос между страните - каква следва да бъде правилната тарифна позиция на внесения от "Балкантрейд" - ЕООД шперплат - с тарифен код 4412321000, с който код е била декларирана стоката по ЕАД № 11BG002005H0036042/20110912 или с тарифен номер 441231010, както е определен от митническия орган в резултат на извършената последваща проверка, тарифен номер има за последица за определяне на по-висок размер на дължими мито и антидъмпингово мито съгласно Регламент № 1942/2004 на Съвета от 02.11.2004 г., за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временно мито, наложено по вноса на шперплат от окуме с произход от Китайската народна република. Нормата на § В, 1,7 от регламента определя, че шперплат от окуме е шперплат, изработен само от дървесни листове, като дебелината на всеки слой не надхвърля 6 mm, с поне един външен покривен слой от окуме, с произход от КНР, класифициран под код от КН ех 4412 13 10. Според изречение второ това определение покрива както шперплат, произведен изцяло от окуме (цялостно окуме), така и шперплат с една или две външни повърхности, изработени от окуме (шперплат с покритие от окуме), като вътрешните слоеве са изработени от други дървесни видове. От мотивната част на оспорения индивидуален административен акт е видно, че основанията на митническия орган да квалифицира въпросния шперплат като такъв от окуме е обстоятелството, че в т. 3.1.1.8. на доклада от последващата проверка се съдържат констатации, че при проверка в първичните счетоводни документи в дружеството и тези представени пред МП 2005 при поставяне на стоката под режим, е констатирано, че във фактура № SDSN110502/27072011 и в опаковъчния лист, издадени от Shandong Sunny IMP and EXP. CO., LTD, China, са описани следните стоки: шперплат окуме С/С, тополова сърцевина, с размери 1220 х 2440 мм и с различни дебелини - 4, 6, 8, 10, 12 и 18 мм, на обща стойност 20 745 щатски долара, а според експертно становище на отдел "МРПТНП" при Митница Свищов относно тарифно класиране на посочената във фактурата стока, следва да се приеме, че се касае за 3-пластов шперплат, като средният лист /сърцевина/ е от топола, а външните са от окуме. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че основанията на митническия орган за определяне на друго тарифно класиране на стоката са изградени само въз основа на проверени в счетоводството на дружеството вторични счетоводни документи - съставени калкулации, с които част от стоката е заприходена като шперплат окуме, което по естеството си съставлява предположение, а не извод, изграден върху доказателства. Отбелязано е още, че административният орган не е обсъдил представени от жалбоподателя доказателства, както и че административната преписка по издаването на доклад № 1/12.04.2013 г. на отдел "Последващ контрол" при Митница Свищов не е била изискана при издаване на решението. Настоящата съдебна инстанция намира крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспореното митническо решение за правилен, като в тази връзка следва да бъдат направени следните забележки и добавяния. Няма законова пречка извършването на корекция в тарифния код да бъде извършено в рамките на последваща проверка. Този извод следва както от разпоредбата на чл. 78, § 3 от МКО, така и от т. 56 от решение от 14.01.2010 г. по съединени дела С-430/11 и С-431/11 на Съда на Европейския съюз. В друго негово решение - това от 22.11.2012 г. по съединени дела С-320/11, С-330/11, С-382/11 и С-383/11, по т. 3 е прието, че няма пречка последващата промяна в тарифното класиране на стоките да се извършва въз основа на документи, без митническите органи да са длъжни да проверяват физическите стоките, като е достатъчно е чрез събраните при проверката доказателства да бъдат установените обективните характеристики на стоката. В конкретния случай първоинстанционният съд неправилно е приел, че изводите на митническия орган относно характеристиките на стоката са изградени единствено и само върху вторични счетоводни документи - калкулация, при която част от внесения шперплат е осчетоводен като "шперплат окуме". Видно от данните по делото, оспореното решение на началника на МП "Пристанище Варна" е изградено върху констатациите на доклада по чл. 84л, ал. 1 от ЗМ, който доклад е изготвен въз основа на проверка не само на вторични счетоводни документи, а и на първични такива - фактура и опаковъчен лист. Независимо от тази неточна интерпретация, настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че сочените от митническия орган доказателства не обосновават на извод, че внесения от "Балкантрейд" - ЕООД шперплат отговаря на изисквания за "шперплат окуме" по смисъла на цитирания по-горя Регламент № 1942/2004 от 02.11.2004 г. Освен изложените мотиви относно представените от вносителя доказателства, установяващи вида на внесената стока, следва да бъде посочено и следното. Съгласно раздел В, т. 2, 11 от Регламент 1942/2004 шперплат с допълнителен филм /покритие/ е изключен от приложението на регламента. Според посочената разпоредба, шперплатът, който се произвежда с покритие от окуме или от цялостно окуме с покритие от други материали, не притежава същите физически и технически характеристики като разглеждания продукт, тъй като шперплат от окуме с допълнително покритие се използва най-вече в едно приложение - като отливка за бетон, което е напълно различно от обичайното приложение на разглеждания продукт. В конкретния случай самият касатор посочва, че предвид начина на изписване на продукта във фактурата и опаковъчния лист става въпрос за шперплат от окуме с най-ниско качество, а според представените писмени доказателства, в това число: обяснения на управителя на "Балкантрейд" - ЕООД /л. 162 от първоинстанционното делото, заверен превод от митническа декларация за износ от Китайската народна република /л. 163 от първоинстанционното дело/, л. заверен превод от входно-изходна инспекция и карантина на Китайската народна република /л. 166 от първоинстанционното дело, сертификат за контрол от вида С към "КЦС" при "Ниси" - ЕООД /приложение 5 към административната преписка/, въпросният шперплат е фенолен, т. е. получен чрез обмазване на фурнирните листове с фенолоформалдехидно лепило в гореща преса с клас MR - устойчив при експлоатация във влажна среда/ и шперплатът с тези качества може да ес използва за изработване на кофражи, нетрайно влагани в строителството. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че внесеният от "Балкантрейд" - ЕООД шперплат по ЕАД № 11BG002005H0036042/20110912, правилно е бил деклариран от вносителя с тарифен номер 4412321000 и като е отменил решение вх. № 4415-13-11/29.04.2013 г. към ЕАД № 11BG002005H0036042/20110912, издадено от Началника на Митнически пункт "Пристанище Варна", в частта, в която са направени корекции в ЕАД за стока № 1 в кл. 33 "тарифен код", като тарифният код 4412321000 е коригиран на 441231010 и в кл. 47 "изчисляване на вземанията" са коригирани вземанията за мито за вид А00 - 2 811,18 лв. и В00 - 9934,70 лв., Административен съд - гр. Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,