Решение № 520 от 7.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 467/2010 г.

Решение № 520 от 7.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 467/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения Б. И. Х. за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение № 47 от 11.06.2010 г. постановено по ВНОХ дело № 117/2010 г. на П. окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 172 от 15.03.2010 г. по НОХ дело № 1218/2009 г. на П. районен съд. В искането, което се поддържа в съдебно заседание, основанието за възобновяване не е конкретизирано, като се излагат съображения, че първоинстанционният съд го е осъдил в нарушение по чл. 303, ал. 1 НПК, което не е констатирано и отстранено от въззивната инстанция. По същество се иска присъдата да бъде отменена и да бъде оправдан. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и съобразно правомощията си изцяло провери правилността на влязлата в сила присъда, за да се произнесе по искането съобрази следното: С присъда № 172 от 15.03.2010 г. постановена по НОХ дело № 1218/2009 г. П. т районен съд е признал подсъдимия Б. И. Х. за виновен в това, че на 8.06.2009 г. в гр. П., в условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с неустановено лице, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у П. А., че е длъжностно лице- служител на банка "Д. " и изтеглената от свидетеля сума 500 лв е от фалшиви банкноти, които взел за да замени с истински и с това му причинил имотна вреда в размер на 500 лв, поради което и на основание чл. 211 във вр. с чл. 210, т. 1, чл. 209, ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода в затвор при първоначален строг режим. С въззивно решение № 47 от 11.06.2010 г. постановено по ВНОХ дело № 117/2010 г. П. т окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Решението не подлежи на обжалване и присъдата е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. Оплакването за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1т. 5 във вр. 348, ал. 1, т. 1 НПК се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по събирането и проверката на доказателствените източници, довела до осъждането му в нарушение по чл. 303 НПК. Доводите на осъдения са идентични с възраженията при разглеждане на делото в първоинстанционния съд и с оплакванията в жалбата пред въззивната инстанция и се свеждат до това, че липсват годни доказателства за авторството на деянието. Такива нарушения по делото не са допуснати. Следва да се посочи, че въпросът за надеждността и достатъчността на доказателствените източници за фактическите обстоятелства в подкрепа на обвинителната теза е поставян за разглеждане в двете предходни съдебни инстанции. Още първоинстанционният съд подробно е обсъдил всички събрани по надлежния ред доказателствени материали поотделно и в логическата им връзка, без да пренебрегне нито един от тях, оценил ги е съобразно действителното им съдържание, не е извратил съдържащата се в тях информация и е приел, че са достатъчни за установяване авторството на деянието. Посочил е въз основа на кои от тях приема, че подсъдимият е лицето, извършило измамливите действия спрямо пострадалия, че той се е представил като служител на банката, убедил го, че банкнотите, които получил са фалшиви и ги взел под предлог да ги замени. Подробно е обсъдил показанията на пострадалия, който е съобщил достатъчно информация по какъв начин е бил мотивиран да предаде пенсията, която получил, както и за последващите си действия по разпознаване на подсъдимия. Непосредствено след деянието е сигнализирал полицейските органи и е посочил достатъчно индивидуализиращи белези, по които е декларирал, че може да разпознае дееца. По тези белези го е разпознал в досъдебното производство, като собственоръчно е отразил в протокола за разпознаване, че категорично това е човекът, който е взел парите му. Същите белези е посочил и при разпита в съдебно заседание. До този момент не го е познавал и липсват данни да е бил мотивиран умишлено да му навреди, като му припише престъпление, което не е извършил. Те са основен източник на информация относно извършеното деяние и не могат да бъдат игнорирали само защото в съдебно заседание е заявил, че не познава подсъдимия. В показанията му не се съдържат твърдения, че по някакъв начин му е било внушено кое лице, измежду тези, които разпознава, да посочи или такива изключващи подсъдимия като автор на деянието. Надеждността му не може да се оспорва само поради изявлението в съдебно заседание, че не е виждал подсъдимия. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил това твърдение и мотивирано е приел, че то не разколебава увереността му относно авторството на подсъдимия. Такова твърдение е отразено и при снемане показанията на поемното лице А. К., която също е заявила, че не е виждала подсъдимия, макар да е присъствала при разпознаването. При цялостната служебна проверка на присъдата, извършена въз основа на всички събрани доказателства, въззивната инстанция не е констатирала пороци при формиране волята на решаващия съд и не е имала основание да направи различни фактически и правни изводи. Макар и накратко е отговорила на наведените доводи и е посочила основанията, поради които не ги възприема. Липсват конкретни съображения по достоверността на съобщената за първи път в тази инстанция информация от подсъдимия, но това не е опорочило крайните му изводи за доказаност на обвинението. Твърдяните от него фактите, че предварително му е било указано кой номер да държи при разпознаването, а м момента на задържането му не е извършвал измамливи действия по отношение на друг възрастен гражданин, са опровергани от останалите доказателствени източници. Внимателното запознаване със съобщеното от пострадалия в съдебно заседание, съпоставено с установеното от поемните лица и отразеното в протокола за разпознаване, навежда на извода, че процесуално-следственото действие е проведено при стриктно спазване на предвидения в процесуалния закон ред. Доводът на подсъдимия за опорочаването му поради това, че предварително му е било разпоредено от разследващия орган кой номер на държи в ръцете си, не е подкрепено от кредитираните доказателства. Твърдения в този смисъл се съдържат единствено в обясненията, които е дал при разпита му в проведеното съдебно следствие пред въззивната инстанция, които по същество са отхвърлени. Неоснователен е и довода за допуснато нарушение по чл. 171, ал. 2 НПК при извършване на разпознаването. Законодателят изисква лицата, измежду които ще бъде извършено да бъдат сходни по външност, а не да бъдат абсолютно идентични с разпознаваното лице. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели, изискването на закона е било спазено като нито едно от предоставените на пострадалия за разпознаване лица не е имало нищо специфично във външния вид и облеклото, били са сходни по възраст и ръст. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила въззивно решение на П. окръжен съд не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения и като неоснователно искането за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл