Решение № 10193 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5979/2026 г.

Производството е образувано по касационна жалба на „Версус 2020“ ЕООД, притежаващо ЕИК 206050371, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], депозирана чрез пълномощник – адв. Костадинов, против Решение № 1440/09.04.2026 г., постановено по адм. дело № 805/2025 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р-04000425000100-091-001/08.07.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 123/15.09.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП. Касаторът обжалва решението като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В подробно изложение оспорва решаващия извод на съда, според който извършваната от дружеството дейност в стопанисвания от него обект за бързо хранене се свежда до продажба на стоки. Касаторът релевира доводи, че се касае за доставка на ресторантьорски услуги, като храната се приготвя на място и има съответното оборудване и персонал, характерни за ресторант. Поръчките винаги се приготвят след конкретна заявка на клиента и в зависимост от индивидуалните му очаквания, в който смисъл са допуснатите свидетелски показания, игнорирани от съда. Сочи се също, че обектът е категоризиран по реда на чл. 124, ал. 1 ЗТ, като същият е обект за бързо хранене, ресторант, с една звезда, с капацитет 12 места, което не е съобразено от приходните органи, а и от съда. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение, отмяна на РА в посочената част и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ответника. Ответникът по КЖ – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, оспорва в писмен отговор, чрез пълномощника си – юрк. Георгиева, основателността на касационната жалба, като моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Сочи съдебното решение като правилно и обосновано. Възраженията на ответника са конкретизирани в писмения му отговор. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното от фактическа и правна страна: За ревизираните периоди дружеството е декларирало извършвана основна дейност – дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване, като същата е извършвана в нает обект с обща площ 31,10 кв.м., находящ се в гр. Велико Търново, ул. "Христо Ботев" 12 – „Бърза закуска Дюнер гирос“. Стопанисваният обект е категоризиран от Община Велико Търново като обект за бързо хранене с една звезда и с капацитет 12 места. С Протокол серия АА 2051661/03.04.2025 г. е документирана извършена в обекта проверка, при която е установено, че общодостъпната за клиенти площ е около 9,00 кв.м. В обекта се приготвят на място и се сервират дюнери, бургери и порции от пилешко, свинско и телешко месо, както и охладени безалкохолни напитки. По желание на клиента е възможно храната да бъде консумирана на обособен бар плот с четири стола във вътрешната част на помещението. Установени са още две маси с два стола до входната врата вътре в помещението и разположена извън обекта стационарна маса и един бар плот с общо шест стола. Към протокола е приложен снимков материал на помещенията в обекта, в т.ч. санитарното помещение, кухненското оборудване и наличните места за сядане вътре и извън обекта. Съобразно присъединени към ревизията доказателства, събрани при предхождаща проверка от 12.04.2024 г., е установено, че заведението извършва и доставки на храна за вкъщи. Работното време на обекта е от 8:00 ч. до 23:00 ч., като служителите работят по график. Установени са 4 работещи в обекта лица – 3 по трудово правоотношение и едно самоосигуряващо се лице. Според констатациите на проверяващите заведението е на самообслужване. Приборите за хранене са за еднократна употреба. Има тоалетна, но не е обозначена. Ценоразписът и предлаганият асортимент е закачен на стената. Съгласно изваден от фискалното устройство в обекта отчет продажбите се отчитат в група „Г“ с данъчна ставка 9%. При извършена покупка от приходните органи в рамките на проверката, след като са казали, че храната ще бъде консумирана на място, същите са били обслужени на гише за самообслужване, без сервитьор. Установено е, че през ревизирания период от 01.01.2023 г. до 31.12.2024 г. в дружеството са назначени лица на длъжност „Обслужващ бюфет/лафка“ и „Готвач заведение за бързо хранене“. Считано от 26.01.2024 г. до 31.08.2024 г. има лице, назначено на длъжност „сервитьор“ на 8-часов работен ден, а от 01.09.2024 г. лицето е било на 4-часов работен ден. От страна на приходните органи е фомиран решаващ извод, според който допълнителните услуги, които са предоставяни във връзка с консумацията на място, представляват само минимални съпъстващи доставки и не могат да променят доминиращия характер на основната доставка, а именно доставка на стоки. Извършваната дейност не разкрива белези на ресторантьорска такава, поради което неправилно „Версус 2020“ ЕООД е прилагало ставка 9%, вместо стадартната 20%. Установено е, че по отношение на дружеството има извършена предходна ревизия, завършила с издаване на РА № Р-04000421000638-091-001/19.04.2021 г., влязъл в сила, при която също е констатирано прилагане на 9% ставка, вместо стандартната 20%. С процесния РА, в оспорената му част, в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 110 291,24 лв. главница, ведно с 15 289,63 лв. лихви, на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 6, чл. 66, ал. 1 и чл. 67, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС. Административният съд е счел, че РА е издаден от компетентни органи и съставлява валиден индивидуален административен акт. Процедурата по издаване на акта е съобразена с приложимите норми от ДОПК, актът е подписан с КЕП и в периода на действие на съответното удостоверение. Според съда, РА притежава изискуемата се съгласно чл. 120 ДОПК форма, ведно с необходимото изложение на фактическите и правни основания за неговото постановяване. При преценката на материалната законосъобразност и обоснованост на акта, съдът, след анализ и обсъждане на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, включително свидетелските показания и заключението по ССчЕ, е споделил изводите на приходните органи относно липсата на предпоставки за прилагане на ставка от 9% съгласно чл. 66, ал. 2 ЗДДС. Изложени са съображения, че в случая се касае за доставка на стоки, а не на ресторантьорски услуги, като минимално съпътстващите дейности, предлагани в обекта, не могат да променят доминиращия характер на доставката. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което настоящата касационна инстанция го оставя в сила. В конкретния случай, правилно и обосновано административният съд е приел, че осъществяваната от „Версус 2020“ ЕООД дейност през ревизираните периоди не попада в обхвата на понятието „ресторантьорски услуги“. Дружеството, чиято е доказателствената тежест съобразно чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, не е съумяло да установи нито в хода на ревизията, нито в съдебната фаза на производството, съществуването на фактическите основания, въз основа на които черпи благоприятни правни последици, а именно – осъществяване на ресторантьорски услуги по смисъла на § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС вр. чл. 6 Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. Съответно, правилно първоинстанционният съд е потвърдил РА относно прилагането на стандартната ставка от 20% и установените допълнителни задължения. Съгласно практиката на СЕС, ресторантьорските сделки се характеризират със съвкупност от елементи и действия, от които доставката на храна е само съставна част, и в рамките на тази съвкупност услугите подчертано следва да доминират. В тази връзка следва да бъде съобразено решение на СЕС по дело C-703/19 от 22 април 2021 г., по-конкретно т. 49 от него, в която Съдът е уточнил, че доминиращият елемент трябва да се определи, като се вземе за основа гледната точка на средностатистическия потребител и като в рамките на цялостната преценка се отчете не само количественото, но и качественото значение, което имат елементите на предоставяне на услуги в сравнение с елементите, свързани с доставянето на стоки, като се е позовал на решение от 10 март 2011 г., Bog и др., C-497/09, C-499/09, C-501/09 и C-502/09, EU: C: 2011: 135, т. 62. В т. 54 СЕС е подчертал, че що се отнася до приготвянето на продуктите, видно от практиката на Съда, фактът, че доставката на приготвени храни предполага тяхното готвене или претопляне — което представлява доставка на услуги — трябва да се вземе предвид при общата преценка на въпросната сделка с оглед на квалифицирането ѝ като доставка на стоки или доставка на услуги. Ако обаче приготвянето на крайния топъл продукт се свежда главно до общи и стандартни действия, които през повечето време се извършват не по поръчка на конкретен клиент, а постоянно или редовно в зависимост от общите очаквания за търсенето, то не представлява елемент на разглежданата сделка, който е с по-голяма тежест, и само по себе си не може да ѝ придаде характера на доставка на услуги. В разглеждания случай не се установява храните – бургери, дюнери и гироси, предлагани в обекта, да преминават обичайните за ресторантите готварски и технологични процеси, които могат да се определят като такива, надхвърлящи общи и стандартни действия по смисъла на т. 52 от решението на СЕС по дело С-703/19. Изцяло недоказано е останало и твърдението на страната, според което приготвянето храните да се осъществява по поръчка на конкретния клиент, което да се случва посредством приготвяне на момента, след поръчката на съответното ястие, а не чрез постоянно поддържане на наличност в зависимост от очакванията за търсенето. Независимо от наличието на назначени лица на длъжности „готвач заведение за бързо хранене“, недоказано е останало обстоятелството, че продажбата на храна е предшествана и съпроводена от множество действия, които да придадат на дейността характер на ресторантьорска такава. Възможността за добавяне на сос или гарнитура към предлаганите в обекта храни не променя извода, че в случая се касае за продажба на стоки, както е прието и от съда, а не за осъществяване на услуги от ресторантьорски тип. По отношение на необходимостта да бъде осигурена инфраструктура, за да бъдат предоставяни ресторантьорски услуги, в т. 53 от решението на СЕС по дело C-703/19 е посочено, че когато доставката на храни е съпроводена само от осигуряване на елементарно оборудване, а именно обикновен бар плот за консумация, без каквато и да било възможност за сядане, който позволява само на ограничен брой клиенти да консумират храната на място и на открито, което предполага само незначителна човешка намеса, тези елементи представляват само минимални съпътстващи услуги, които не могат да променят доминиращия характер на основната доставка, а именно доставка на стоки, като съдът отново се е позовал на решение от 10 март 2011 г., Bog и др., C-497/09, C-499/09, C-501/09 и C-502/09, EU: C: 2011: 135, т. 70. В процесния случай при проверките на място е установено, че по желание на клиента е възможно храната да бъде консумирана на обособен бар плот с четири стола във вътрешната част на помещението. Установени са още две маси с два стола до входната врата вътре в помещението и разположена извън обекта стационарна маса и един бар плот с общо шест стола. Ограничените места за консумиране на храните в обекта, от които биха могли да се възползват само конкретно определен брой клиенти, не би могло да се разглежда като наличие на инфраструктура, характерна за обект, предлагащ ресторантьорски услуги, а сочи за елементарно оборудване, неизискващо човешка намеса и допълнително обслужване. По отношение липсата, респективно наличието на сервиране, следва да се съобрази дефиницията на ресторантьорските услуги, съдържаща се в чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 и практиката на СЕС по сходни казуси, според които наличието на сервиране в съответния обект не е задължителен елемент от фактическия състав на тази доставки. Обслужването на клиентите не се ограничава единствено до сервиране на храната, както приема СЕС в горецитираните решения, а е свързано и с много други дейности, преобладаващата част от които не са осъществявани в обекта, стопанисван от ревизираното дружество – касатор в настоящото производство. В тази връзка следва да се посочи, че само за част от ревизираните периоди, при това само за част от работното време на обекта, се установява извършване на дейности по сервиране. Според установените при проверката от приходните органи обстоятелства, неопровергани от дружеството по пътя на насрещното доказване, поръчките се приемат на гише на самообслужване, където се плаща, а храната се опакова в найлоново пликче с пластмасови прибори. По отношение на напитките не се предлагат стъклени чаши. Изборът е осъществяван въз основа на табло, закачено на стената, т.е. съпъстващите услуги по обслужване и консултиране на клиента са сведени до минимум. В допълнение следва да се съобрази и решение от 10 март 2011 г., Bog и др., по съединени дела C-497/09, C-499/09, C-501/09 и C-502/09, в което СЕС е приел, че що се отнася до характерните за ресторантьорските сделки елементи на доставката на услуги, така както са изведени в припомнената в точки 63—65 от решението съдебна практика, следва да се приеме, че при дейностите, разглеждани в главното производство по дела C-497/09 и C-501/09, няма сервитьор, не се дават реално съвети на клиентите, няма обслужване в същинския смисъл, което да се състои по-конкретно в предаването на поръчки в кухнята, в допълнителното оформяне на ястията и в сервирането им на масата на клиентите, няма специално предназначени за консумацията на предлаганата храна затворени и отоплени помещения, няма гардероб и тоалетни и в общи линии няма и съдове, мебели или прибори за подреждане. Съдът е посочил, че споменатите от запитващата юрисдикция елементи, свързани с предоставянето на услуги, са само елементарно оборудване, а именно обикновен бар плот за консумация, без каквато и да било възможност за сядане, който позволява само на ограничен брой хора да консумират храната на място, на открито. Това елементарно оборудване предполага само незначителна човешка намеса. Ето защо посочените елементи представляват само минимални съпътстващи доставки и не могат да променят доминиращия характер на основната доставка, а именно доставка на стоки. В обекта, стопанисван от „Версус 2020“ ЕООД, не е установено наличие налице инфраструктура, която да позволява на всички клиенти да консумират приготвената храна на място без условности, като не се установява предоставяне на обслужване от страна на персонала. Правилно съдът не е кредитирал свидетелските показания по отношение на наличие на обслужване от сервитьор и посуда за многократна употреба, като същите са в противоречие с фактическите установявания на приходните органи при извършените посещения на място, за които има съставени протоколи по чл. 50 ДОПК, ползващи се с материална доказателствена сила, неоспорени по надлежния ред. Изводът за характера на осъществяваните доставки, които не разкриват белези на ресторантьорски услуги, не се променя и от наличието на удостоверение за категоризация на обекта, тъй като същото се издава с оглед нормативните изисквания на чл. 119 и сл. от Закона за туризма и не предопределя, само по себе си, вида на дейността за данъчни цели. В посочения смисъл са напр. Решение № 4097/14.04.2026 г., постановено по адм. дело № 1702/2026 г. на ВАС, Осмо отделение, и Решение № 7024/25.06.2025 г., постановено по адм. дело № 4553/2025 г. ВАС, Осмо отделение, касаещи сходни случаи. С оглед това първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски: В касационното съдебно производство, Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП е защитаван и представляван от процесуален представител, който е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 345,12 евро. Съобразно изхода от делото и при съобразяване фактическата и правна сложност на спора, както и на обстоятелството, че е налице материален интерес, в полза на НАП трябва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро на основание чл. 161 ДОПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделени