Решение № 12589 от 22.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8850/2015 г.

Решение № 12589 от 22.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8850/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Екопродукт" ЕООД с. П., общ. С., представлявано от управителя М. М., действаща чрез адвокат И. А., срещу решение № 1407/23.06.2015 г., постановено по адм. Дело № 4070/2014 г. по описа на Административен съд /АС/ В. в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № Р-19-1401241-091-01/13.10.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП В., потвърден с решение № 774/13.12.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП относно установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2011 г., произтичащи от непризнато преотстъпване на корпоративен данък в размер на 38 767,86 лв. и съответните лихви. Касаторът твърди, че решението, в обжалваната му част, е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено решението на Административен съд В. в обжалваната част и вместо него да се отмени ревизионният акт, в частта, в която не е признато преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г., ведно със законните последици. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при ЦУ на НАП, чрез гл. юриск. Екимова, в писмени бележки, основни и допълнителни, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. За да постанови атакуваното решение, съдът е приел за установено следното: РЛ "Екопродукт" ЕООД е определило финансов резултат от дейност по производство на непреработен земеделска продукция за 2011 г. като е декларирал 38 767,86 лв. преотстъпен корпоративен данък, осчетоводен по сметка 117 "Други резерви" за инвестиция в изграждане на нова сграда - свинеферма в с. П.. Не е било спорно, че дружеството е изпълнило специалните условия по чл. 189б ЗКПО за преотстъпване на данъка. Приходните органи са приели, че не е изпълнено общото условие по чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО предвид неплатени към 31.12.2011 г. задължения за лихви в общ размер 468,74 лв., начислени върху деклариран ДДС в СД по ЗДДС, подадени през 2011 г. Задълженията за лихви са платени на 28.06.2012 г. Установено е по данни от ТД на НАП В. - отговор вх. № 7142/28.04.2015 г., че срещу "Екопродукт" ЕООД не е имало образувано изпълнително дело за събиране на задълженията за главници или лихви по трите СД по ЗДДС. Административният съд е изяснил пълно фактическата обстановка и като е установил безспорност на същата е отчел, че повдигнатият пред него спор за законосъобразност на РА в тази му част е изцяло правен. Спорът е относно тълкуването и прилагането на относимата разпоредба на чл. 167 ЗКПО, която гласи, че корпоративен данък се преотстъпва, съответно се намалява счетоводният финансов резултат, при условие, че към 31 декември на съответната година ДЗЛ няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и лихви, свързани с невнасянето в срок на такива задължения. Съдът е приел, че спрямо лихвите законодателят не е поставил условие да са подлежащи на предварително изпълнение, поради което това обстоятелство се явява ирелевантно в случая, а дължимостта на лихвите към 31.12.2011 г., в резултат на неплатен в срок ДДС по СД по ЗДДС, е достатъчна, за да се приеме, че е налице пречка за преотстъпване на данъка, предвидена в чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО. Решението е неправилно. В случая правилно е прието, че липсва спор по фактите. Касаторът поддържа довод, че за ДЗЛ са налице предпоставките по чл. 167 ЗКПО и съответно е налице основание за прилагане на чл. 189б от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г. Тези оплаквания са основателни. Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ЗКПО преотстъпване на корпоративен данък е правото на данъчно задълженото лице да не внася в републиканския бюджет определените по реда на ЗКПО суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на задълженото лице и се разходват за целите, определени със закон. Общо изискване за преотстъпване или намаляване на корпоративен данък, регламентирано в чл. 167 ЗКПО е към 31.12. на съответната година ДЗЛ няма: т. 1 Подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по т. 1 и 2, и т. 3 Лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2. "Подлежащи на принудително изпълнение публични задължения" са тези, за които са предприети действия по принудително изпълнение. Съгласно чл. 209, ал. 2 принудително изпълнение на публични вземания се предприема и въз основа на декларация, подадена от ДЗЛ с изчислени от него задължения за данъци, както е в процесния случай по отношение на СД по ЗДДС. Н. е налице обаче тъждественост между понятието "задължение, чийто срок на изпълнение е изтекъл" и "задължение, подлежащо на принудително изпълнение". Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1 ДОПК ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът установил вземането, съответно публичният изпълнител при НАП, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7-дневен срок. В случая покана за доброволно изпълнение с предмет конкретно установени задължения по основание и размер, както относно главници, така и относно произтичащи от тях лихви предвид закъснялото им плащане, не е връчвана на ДЗЛ, не са предприемани действия по образуване на изпълнително дело и по събиране на вземанията. Изводът е, че към 31.12.2011 г. РЛ не е имало публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение по смисъла на т. 1 от чл. 167, ал. 1 ЗКПО. Спорен е въпросът дали лихвите по т. 3 на чл. 167, ал. 1 ЗКПО, които лихви са свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и т. 1 на ал. 1 на чл. 167 ЗКПО, също следва да са подлежащи на принудително изпълнение или е достатъчен фактът на възникването им и липсата на погасяване към 31 декември на съответната година, за да е налице пречка по смисъла на т. 3 на разпоредбата. Административният съд е възприел последното разрешение, позовавайки се на изричния характер на нормата с данъчен характер и оттам на недопустимост за нейното разширително тълкуване. При систематичното тълкуване на разпоредбата, вкл. и при съобразяване на разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК, определяща лихвите по вземанията за данъци като публични вземания касационният съд намира, че акцесорното задължение за лихви по смисъла на т. 3 на чл. 167, ал. 1 ЗКПО е относимо към публичните задължения за главници, в случая ДДС, и следва техния характер. Доколкото публичните задължения за главници следва да са подлежащи на принудително изпълнение, то и лихвите, за които изрично е посочено, че са свързани с тях, също следва да са подлежащи на принудително изпълнение. Последното обстоятелство в конкретния случай се установи, че не е налице поради липса на предприети действия за връчване на покана за доброволно изпълнение и за образуване на изпълнително производство. Не се касае за разширително тълкуване, както неправилно е приел първоинстанционния съд, а за еднакво и точно прилагане на установеното от законодателя правило спрямо всички публични задължения, каквито са задълженията за данъци и лихвите върху тях. Изводът е, че в случая не са налице пречките по чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО, поради което няма и пречка за извършеното от РЛ преотстъпване на корпоративния данък за 2011 г. По изложените съображение касационният съд намира, че решението на АС В. следва да бъде отменено в обжалваната му част като материално незаконосъобразно и вместо него по съществото на спора следва да се постанови ново решение, с което да се отмени като незаконосъобразен РА, в частта му, в която в резултат на отказано на "Екопродукт" ЕООД преотстъпване на корпоративен данък по ЗКПО за 2011 г. в размер на 38 767,86 лв. за дружеството са установени задължения за корпоративен данък в същия размер и съответните лихви върху него. В останалата си част решението на АС В. като необжалвано с касационна жалба е влязло в сила. Разноски: При този изход на спора решението следва да се отмени изцяло в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на приходните органи разноски за първата съдебна инстанция, тъй като при съобразяване на материалния интерес на частите, в които РА е отменен и потвърден и според направените разноски от страните - по списъка за разноски за жалбоподателя и по чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения за приходния орган, представляван от юрисконсулт, и при изчисляване на тези разноски съразмерно и по компенсация, касационната инстанция намира, че в тежест на приходните органи и в полза на дружеството - жалбоподател се дължат разноски в размер на 934 лв. за първата съдебна инстанция. Тази сума следва да се присъди с касационното решение ведно с 25 лв. за заплатена държавна такса за касационно обжалване. Няма данни касаторът, чиято жалба е изцяло основателна, да е направил други разноски в касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,