Решение № 10725 от 24.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4093/2012 г.

Решение № 10725 от 24.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4093/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 44 от 15.02.2012 г., постановено по административно дело № 821 по описа за 2011 г., Административен съд - Хасково е: 1) отхвърлил жалбата на Зафир Тихомиров Вареньов от гр. Хасково против Решение № Ж-120-1/04.11.2011 г. на Директора на РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 24/04.10.2011 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при РУСО - Хасково; 2) осъдил Зафир Тихомиров Вареньов от гр. Хасково да заплати на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково, направените по делото разноски в размер на 150 лв. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Зафир Тихомиров Вареньов от гр. Хасково, действащ чрез пълномощника си адв. Тодор Ташев. Процесуалният представител на касатора навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението на Административен съд - Хасково и признаване на наличието на трудова злополука, респ. връщане преписката на административния орган със задължителни указания, като се претендира и присъждане на направените деловодни разноски за производството пред съдебните инстанции. Аргументи в подкрепа на исканията са развити от касаторовият повереник и в писмена защита и "молба за приемане на нови доказателства и писмена защита" (с нея е представено постановление на Районна прокуратура - Хасково за спиране на наказателно производство - досъдебна фаза, свързано със случая). Ответникът по касация - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково, не изразява становище. Ответникът по касация - "Родина - Хасково" АД - гр. Хасково, чрез изпълнителния директор Стою Стоев в писмен отговор и допълнителна молба оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена поради неоснователност, а атакуваното с нея решение да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но неоснователна, поради което предлага съдебният акт да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Хасковският административен съд правилно е установил фактическата обстановка по делото. Зафир Тихомиров Вареньов, който е работил по трудов договор като шлосер в "Родина - Хасково" АД, на 03.09.2011 г. е бил на работа и изпълнявал трудовите си задължения, когато между него и друг работник - Недялко (Недко) Райчев Щерев, възникнал спор. Спорът ескалирал, като Вареньов отправил към Щерев ругатни и обиди и посегнал да го удари, а последният му нанесъл удар с ръка, в резултат на който Вареньов паднал на земята и се ударил в задната част на главата. Впоследствие пострадалият е хоспитализиран в болница в гр. Пловдив, извършена му е оперативна интервенция, а претърпяното увреждане медицински е квалифицирано като "травматичен субдурален кръвоизлив". Изпълнителният директор на "Родина - Хасково" АД е подал декларация за трудова злополука в РУСО - Хасково, с приложени към нея протокол за вътрешно разследване, писмени обяснения на свидетели, копие от трудов договор и длъжностна характеристика. Резултатите от разследването на злополуката са обективирани от назначената за целта със заповед на директора на РУСО - Хасково комисия в Протокол № 14/30.09.2011 г. Комисията е счела, че настъпилото травматично увреждане е в резултат на упражнено физическо насилие и няма обективна функционална връзка с извършваната работа, поради което не може да се твърди, че е по повод или във връзка с извършваната работа или работа, извършвана в интерес на осигурителя. Длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с разпореждане № 24/04.10.2011 г. не е приело процесната злополука за трудова, по съображения, че ако и увреждането да е причинило временна нетрудоспособност на Зафир Тихомиров Вареньов и е причинено в работно време, то няма обективна функционална връзка с извършваната работа, а е причинено от упражнено физическо насилие от друг работник, провокирано от поведението на пострадалия. Разпореждането е обжалвано от Зафир Вареньов по административен ред, като при осъществения административен контрол с оспореното пред първоинстанционния съд решение № Ж-120-1/04.11.2011 г., директорът на РУСО - Хасково (за директор е подписала Тодорка Тотева Григорова, финансов контрольор) е отхвърлил жалбата на Вареньов. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на Зафир Тихомиров Вареньов против решението на директора на РУСО - Хасково не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора и неговият повереник пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, че решението е издадено от компетентен орган, спазена е изискуемата от закона форма (в т. ч. са посочени фактически и правни основания), не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като акта на директора на РУСО е съобразен и с материалноправните разпоредби и целта на закона. Установеното увреждане, макар и настъпило по време на работа и на работната площадка, не е във функционална връзка с трудовата дейност и не може да бъде квалифицирано по чл. 55, ал. 1 от КСО. По делото е установено, че увреждането е причинено от упражнено физическо насилие над пострадалия от негов колега, провокирано от първия, предизвикал личностен конфликт между тях. За да бъде възприета настъпилата злополука като трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО, в случая трябва да са налице следните елементи на фактическия състав: внезапно увреждане на здравето, осигурено за този риск лице, функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и увреждането, неблагоприятен резултат и причинна връзка. Събраните доказателства в хода на разследването на злополуката изключват тяхната кумулативна наличност. Неоснователно е касационното оплакване, че съдът не е коментирал възражението на Вареньов, че издалият решение № Ж-120-1/04.11.2011 г. по описа на РУСО - Хасково административен орган не е притежавал необходимата компетентност. На страница трета от оспорения съдебен акт решаващият съдебен състав е изложил подробни съображения в тази насока (които настоящата инстанция изцяло споделя и не следва дословно да преповтаря) и е опровергал тезата на жалбоподателя. За пълнота на изложението следва все пак да се отбележи, че със Заповед № 72/21.03.2011 г. на директора на РУСО - Хасково, на финансовия ревизор Тодорка Григорова е делегирано правомощието до края на 2011 г. да подписва решения по чл. 117, ал. 3 от КСО (каквото е процесното от 04.11.2011 г.) при отсъствие на директора на РУСО - Хасково. Със Заповед № 2015/25.10.2011 г. на Управителя на Националния осигурителен институт, на директора на РУСО - Хасково е разрешен платен годишен отпуск през периода 02.11.2011 г. - 09.11.2011 г. (т. е. към датата на издаване на решението последният е бил в отпуск). Обстоятелството, че в заповедта от 25.10.2011 г. е посочено, че през периода на ползване на отпуска директора на РУСО - Хасково ще бъде заместван от К. Костова - началник отдел, администрация "КПК", не е от характер, погасяващ правомощието на Тодорка Григорова да упражнява делегираните й функции да подписва решения по чл. 117, ал. 3 от КСО в качеството на директор на РУСО, доколкото в тази заповед това не е изрично наредено, още повече, че с нея не се отменя и предхождащата я. Противно на твърдяното от касаторовия повереник, Хасковският административен съд подробно се е спрял на структурните елементи на материалноправната норма на чл. 55, ал. 1 от КСО и е посочил, кои от тях са налице и кои отсъстват при злополуката, станала с Вареньов. След като увреждането на Вареньов е в резултат на провокиран от него личностен конфликт с друг работник, прераснал в сбиване, довело до нараняването му, правилно е прието от съда, че липсва функционална връзка между настъпилото увреждане и условията на труд при осигурителя, и съответно инцидента с касатора не може да бъде приет за трудова злополука по смисъла на цитираната норма. В случая не са налице предпоставките по чл. 55, ал. 1 от КСО, само при съществуването на които злополуката следва да са квалифицира като трудова. Не е основателно и твърдението в касационната жалба за процесуални нарушения, допуснати в хода на първоинстанционното съдебно-административно производство. Правилно съдът не е уважил тези от доказателствените искания на жалбоподателя, които не допринасят за изясняване на спора и са неотносими към предмета на доказване. В това отношение в протокола от проведеното от Хасковския административен съд публично съдебно заседание на 14.02.2012 г. са изложени убедителни мотиви. Правилна е и преценката на съда за липса на допуснати от администрацията нарушения на дължимата процедура. В съответствие с изискването на чл. 57 от КСО след проведена предхождаща вътрешна проверка (извършена при неналичие на твърдяния конфликт на интереси) злополуката е декларирана. След получаване на всички документи и заключението от вътрешната проверка, ръководителят на ТП на НОИ - Хасково на основание чл. 58, ал. 1 от КСО е наредил цялостна проверка по случая, констатациите от която са обективирани в протокол, в който се съдържа и заключение, дали инцидента съставлява трудова злополука и налице ли е фактическият състав по чл. 55, ал. 1 от КСО. Разследването на злополуката е извършено при спазване на всички изисквания по чл. 58 от КСО, след което длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е издало своето разпореждане за неприемане на злополуката за трудова. Този извод не се променя от факта, че с постановление на Районна прокуратура - Хасково е спряно наказателното производство, защото извършителят на деянието не е открит. На първо място няма данни дали това прокурорско постановление е влязло в сила. Освен това предмета на разследване и доказване в досъдебното производство е различен от този в административното. Извън горното, дали прокуратурата ще открие извършителя на "деянието" (възможно е и да прецени, че е налице хипотезата на неизбежна отбрана) е бъдещо несигурно събитие без правно значение за изхода на настоящия спор. По тези съображения Върховният административен съд намира, че първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора не следва да бъде уважена и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а касационните ответници не са претендирали такива. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,