Решение № 9324 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5734/2019 г.

Решение № 9324 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5734/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна и частна жалби от председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрисконсулт Л. Илиева, против Решение № 425 от 17.01.2019 г. и Определение № 2246 от 21.03.2019 г., постановени по адм. дело № 11286/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с доводи за тяхната неправилност поради нарушение материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната им. Ответниците – А. Фосу, [гражданство] и малолетният М. Н., действащ чрез своята майка и законен представител А. Фосу, чрез процесуалния си представител адв. Иларева в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната и частната жалби са подадена от надлежни страни, в законоустановения срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отменил по жалбата на А. Фосу, [гражданство] и малолетният М. Н., действащ чрез своята майка и законен представител А. Фосу, Решение № 3099 от 05.10.2018 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 77, ал. 3, във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ е прекратено производството за предоставяне на международна закрила на малолетното дето М. Н. и е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Фосу. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се от закона форма но при неправилно приложение материалния закон. С обжалваното определение първоинстанционният съд в производство по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК е осъдил Държавна агенция по бежанците да заплати на адвокат Иларева сума в размер на 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) за осъществената по делото правна защита на жалбоподателите. Обжалваните съдебни актове са валидни, допустими и правилни. Съгласно разпоредбата на чл. 77, ал. 3 ЗУБ, на основание на която е прекратено производството по предоставяне на международна закрила на малолетното дете М. Н., по предложение на интервюиращия орган, когато са налице условията, предвидени в този закон, или по молба на чужденеца председателят на Държавната агенция за бежанците прекратява производството за предоставяне на международна закрила. Предложение на интервюиращия орган въз основа на което да е прекратено производството по делото не се сочи в обжалваното пред съда решение на председателя на ДАБ, не се съдържа и в представената по делото административна преписка. Отделно от това правилно е прието в обжалваното решение, че по делото не се установяват и възприетите от административния орган обстоятелства на които се основава прекратяването на производството, а именно, че лицето не е чужденец по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗУБ, тъй като е белгийски гражданин. Че М. Н. не е белгийски гражданин по силата на обстоятелството, че неговият баща, който го е припознал по предвидения в българското законодателство ред, е белгийски гражданин произтича от представеното по делото и цитирано в обжалваното решение писмо от 10.04.2018 г. на съветник и консул в Посолството на Кралство Белгия, в което изрично е посочено, че детето не е вписано в регистрите на Кралство Белгия, при неустановяване бащата да е припознал детето като свое пред компетентните белгийски власти и последните да са предоставили такова гражданство. При това положение ирелевантно е извършеното записване в съставения в Република България акт за раждане. Съгласно чл. 3 от Европейската конвенция за гражданството всяка държава определя в своето законодателство кои са нейните граждани при извеждане на дължими общи правила относно придобиването на гражданство в чл. 6 от същата конвенция. Неустановяването на придобито от М. Н. белгийско гражданство, по предвидения в законодателството на Кралство Белгия ред води до незаконосъобразност на оспореното по делото решение, с което именно на това основание производството по предоставяне на закрила е прекратено. При правилно приложение на закона е приета незаконосъобразност и на решението на председателя на ДАБ в частта му, с която е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Фосу. Неправилно е прието в обжалваното решение, че административният орган следва да се произнесе по подадените до него искания за международна закрила в общо производство, каквото законът не предвижда. Искането за предоставяне на закрила е лично и по собствена воля, и по него административния орган дължи самостоятелно произнасяне за наличието или не на законовите предпоставки за предоставяне на убежище. Доколкото в случая се касае до подадени молби от членове на семейство по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" ЗУБ, то изведените в молбите във връзка с това обстоятелство общи факти подлежат на преценка от административния орган при постановяване на решението му по подаденото заявление. В този смисъл, както правилно е приел първоинстанционният съд от съществено значение е и преценката на най-добрия интерес на детето, съгласно чл. 6а ЗУБ. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователна е и жалбата против определението на първоинстанционния съд, с което в производството по чл. 248 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК е осъдил Държавна агенция по бежанците да заплати на адвокат Иларева сума в размер на 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) за осъществената по делото правна защита на жалбоподателите. Разпоредбата на чл. 92 ЗУБ, на която се основава частната жалба не основава недължимост на адвокатско възнаграждение. Тази разпоредба постановява, че съдебните производства се освобождават от държавни такси и заплащане на други разноски с изключение на разноските за експертиза, със законовата корекция, че такива не се дължат от чужденеца, ако той докаже че не разполага със средства за задоволяване на основните си жизнени потребности. От анализа на нормата е видно, че тя е създадена с цел защита правото на лицата, търсещи закрила на достъп до правосъдие. За да се обезпечи това им право, жалбоподателите са освободени от заплащането на държавна такса за образуване на съдебно производство, за разноски за предоставена от съда правна помощ, за преводач и т. н. Независимо от това, оспорващите могат да направят разноски при заплащане на суми за експертните заключения, тогава когато не е налице изключението на специалния закон. Заплащат суми за адвокатско възнаграждение в случаите, когато не са поискали или не им е била предоставена безплатна правна помощ. Разпоредбата не създава благоприятен режим за административния орган и по никакъв начин не го освобождава от заплащане на съдебни разноски, направени от оспорващата страна. По отношение на ответния административен орган намира приложение общата процесуална разпоредба на чл. 143, ал. 1 АПК - при отмяна на обжалвания административен акт, ответникът дължи възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв. В конкретния случай подателят е направил своевременно искането си за присъждане на разноски. По изложените съображения основателно е и искането на адвокат Иларева за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,