Решение № 5999 от 5.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 885/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Й. К. К. против Решение 2242/25.11.2024 г., постановено по адм. дело 238/2024 г. по описа на Административен съд- Добрич, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Решение 9/23.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ- Добрич и потвърденото с него разпореждане [номер]/23.01.2024 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ- Добрич, с което му е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и делото върнато на съдия съд за произнасяне по същество. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ- Добрич, при редовно призоваване, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и при извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. За да отхвърли жалбата на Й. К. срещу Решение 9/23.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ- Добрич и потвърденото с него разпореждане [номер]/23.01.2024 г. на ръководител Пенсионно осигуряване , съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решаващият съдебен състав, съобразявайки събраните по делото доказателства, в това число и приетата съдебно- счетоводна експертиза, е направил обоснован извод, че дори определяйки и включвайки положения през годините стаж в Старт АД- Добрич като такъв от втора категория, за лицето няма да са изпълнени условията на чл.69б, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване, защото няма да е налице необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст от 100 точки. Видно от административната преписка, Й. К. К. е подал заявление, вх. 2003-24-1891 от 21.12.2021 г., с което е отправил искане да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на втора категория. С разпореждане [номер]/20.09.2022 г. на ръководителя ПО при ТП на НОИ Добрич е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това разпореждане не е обжалвано и е влязло в сила. С второ заявление от 03.10.2023 г. Й. К. отново е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за ОСВ за втора категория труд. Въз основа представено удостоверение УП-3, пенсионният орган му е зачел допълнително 01 г., 09 м. и 12 дни осигурителен стаж през периода 21.12.2021 г.- 03.10.2022 г. в Старт Ад- Добрич, но от трета категория, издавайки разпореждане [номер]/23.01.2024 г., което е потвърдено с процесното Решение 9/23.04.2024 г. Решението е правилно и законосъобразно постановено. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимираната страна. Решението на Административен съд- Добрич е постановено при правилно прилагане на закона. В производството пред първоинстанционния съд са събрани необходимите доказателства, въз основа на които релевантните за спора факти и обстоятелства са прецизно изяснени. Съдът е извършил дължимата проверка на обжалвания пред него административен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, като е анализирал доказателствата и е приложил правилно относимата нормативна уредба, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормата на чл. 69б, ал. 2 КСО, посочена като правно основание за неговото издаване, обуславящи отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето. Съдът е съобразил кредитираното от него заключение на експерта и правилно е преценил, че Й. К., към момента на подаване на заявлението от 03.10.2023 г. е бил на [възраст], т.е има изискуемата възраст и 15 години стаж от втора категория, но за достигане на сбор от 100 точки не му достигат 4/ четири/ дни. Общият осигурителен стаж, превърнат в трета категория е 36 години, 11 месеца и 16 дни. Общият сбор е 99 години, 11 месеца и 26 дни. С оглед изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,