Решение № 10424 от 12.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12980/2010 г.

Решение № 10424 от 12.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12980/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Дунав ауто" ЕООД моли да бъде отменено решение № 1792/25.08.2010 г. по адм. д. № 526/2010 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 190900304/14.12.2009 г. на ТД на НАП - Силистра, с който за м. 05 - 06 и 09 - 10.2008 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит 72 574,38 лв. с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - Варна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Дунав ауто" ЕООД против РА № 190900304/14.12.2009 г. на ТД на НАП - Силистра, с който за м. 05 - 06 и 09 - 10.2008 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит 72 574,38 лв. с лихви на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДДС по протоколи за вътреобщностни придобивания на лек автомобил "Бентли", разходи за транспорт от Германия до страната и резервни части за автомобила. В РА е констатирано, че не са изпълнени изискванията на чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС, за да не се приложи чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДДС - лекият автомобил да се използва единствено за отдаване под наем, в който случай правото на приспадане на данъчен кредит се признава. В РА е констатирано, че не е доказано използване на автомобила за отдаване под наем, нито монтиране в автомобила на закупените резервни части, а също, че липсват разходи за ремонт на автомобила. Обосновано съдът е приел, че в ревизионното и съдебното производство не е доказано използване на автомобила за отдаване под наем. По чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС ал. 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на МПС, включително при последващата им продажба. Законосъобразно съдът е приел, че не са налице условията на чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС да се признае право на приспадане на данъчен кредит за придобития по ВОП автомобил след като не е доказано използване на автомобила за отдаване под наем. Предназначението на автомобила за отдаване под наем не е достатъчно, за да се приложи чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС, който изисква фактически извършено използване на автомобила за описаните в текста дейности. Правилен е изводът на съда, че използването на автомобила за отдаване под наем следваше да се докаже от касатора. Настъпилото застрахователно събитие след придобиването на автомобила не е основание по чл. 70, ал. 2 ЗДДС за неприложение на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДДС и съдът законосъобразно е отхвърлил жалбата против РА. По чл. 79, ал. 2 ЗДДС корекция на ползван данъчен кредит за придобити стоки се извършва, когато са използвани за извършване на доставки с право на приспадане на данъчен кредит, така и за освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит и лицето не може да определи каква част от стоките се използват за доставки с право на данъчен кредит и за доставки без право на данъчен кредит. По делото е установено, че дружеството не е осчетоводило приходи от използване на автомобила, поради което доводът за приложимост на чл. 79, ал. 2 ЗДДС е неоснователен. Правилен е изводът на съда, че не са налице условията на чл. 79, ал. 2 ЗДДС, за да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит за придобития автомобил по чл. 79, ал. 7, т. 2 ЗДДС. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил подробно доводите на касатора и е достигнал до обоснован правен извод, за законосъобразно определяне на задълженията на касатора в оспорения РА. При разглеждане и решаване на делото не са допуснати процесуални нарушения от съда. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,