Решение № 10698 от 24.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4836/2012 г.

Решение № 10698 от 24.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4836/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Георги Ангелов Катранджиев от гр. Стара Загора, против решение № 29 от 12.03.2012 г., постановено по административно дело № 553 по описа за 2011 г. на Старозагорски административен съд. Релевира оплакване за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Желае отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което оспорената заповед за уволнението му бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Директора на ОД на МВР-Стара Загора, не изпраща представител и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството пред АС-Стара Загора е било образувано по жалбата на Георги Ангелов Катранджиев против Заповед № 2678/22.11.2011 г. на Директора на ОД на МВР-Стара Загора, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратено служебното му правоотношение като полицай I степен при ОД на МВР. С оспореното решение АС- Стара Загора е отхвърлил жалбата, като е приел, че оспорената заповед е законосъобразна - издадена от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът е приел, че дисциплинарното нарушение е безспорно установено от доказателствата по делото и това поведение не съответства на служител в МВР с оглед повишените изисквания на обществото към лица заемащи подобни длъжности. Решението е правилно. Основният довод, наведен в касационната жалба против така постановеното решение, поддържан и пред първоинстанционния съд е за допуснати нарушения на процедурата и недоказаност на извършеното от жалбоподателя нарушение на служебната дисциплина с оглед образувано досъдебно производство срещу Катранджиев и санкциониране на последния, преди приключване на наказателното производство. Възраженията в тази насока, направени в касационната жалба са изцяло неоснователни. Нарушението, за което служителят е санкциониран с дисциплинарно наказание "уволнение", е нарушение на т. 5, 7, 12, 31, 34, 36 и 46 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което съставлява нарушение на служебната дисциплина съгласно чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, квалифицирано е като тежко такова, съгласно чл. чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Действията, нарушаващи Етичния кодекс на държавните служители в МВР са неспазване на закона, уронване доброто име на институцията, неизпълнение стриктно на поставените задачи; неизпълнение на предписани законови процедури - липсва отразяване на извършена проверка в документацията на наряда. В рамките на дисциплинарното производство са били събрани доказателства, които установяват, че жалбоподателя е извършил действия, които уронват престижа на и авторитета на МВР. Той е извършил на 14.10.2011 г. проверка на лек автомобил в нарушение на установените в МВР правила. С това си поведение жалбоподателя е нарушил служебната дисциплина и правилно то е квалифицирано като такова по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. При проведеното съдебно производство не са събрани доказателства които да установят друга фактическа обстановка от приетата в оспорения акт, поради което правилно съдът също е приел за установени фактите, въз основа на които е издадена оспорената заповед. Този извод съда е обоснован и почива на доказателствата, събрани при спазване на съдопроизводствените правила. Оплакването, че при постановяване на оспореното съдебно решение не е обсъдено образуваното срещу Катранджиев досъдебно производство и самостоятелното търсене на дисциплинарната отговорност вън от наказателната е изземване правомощията на наказателния съд - единствено компетентен да се произнесе дали дадено деяние е престъпление или не. В случая, както правилно приема и първоинстанционния съд, дисциплинарната отговорност, която е реализирана по отношение на жалбоподателя е различна от наказателната, тъй като достатъчно е да се установи нарушение на етичните правила за да се търси дисциплинарна отговорност от служителя на МВР. Дали погазването на етичните норми, съставлява и престъпление, е ирелевантно за дисциплинарната отговорност. От тези доказателства, представени на административния орган и пред първоинстанционния съд следва да се направи категоричен извод за това, че жалбоподателят е извършил проверка на лек автомобил, не по нормативно установения за това ред, не е отразил същата в нарядния дневник, което съставлява нарушение на Етичния кодекс на държавните служители в МВР, а последното съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. По същество изложените в касационната жалба възражения са същите каквито са правени пред първата инстанция. Те са обсъдени от съда и са изложени подробни съображения по всички възражения, които мотиви се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Безспорно служителят на МВР следва да има поведение, което да води към респект по отношение на другите граждани към лицата заемащи служба в МВР. Ето защо нарушаване на определени морални категории биха били несъвместими със службата която заема жалбоподателя независимо дали са скрепени в етичен кодекс или не. Не е налице и нарушение на чл. 229, ал. 2 ЗМВР, тъй като при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание - са обсъдени всички действия, уронващи престижа на институцията МВР - несъвместими с оставането на касатора в нея. Предвид изложеното, Върховният административен съд намира, че възраженията за неправилност на решението на Старозагорския ДА са неоснователни. Решението е постановено изцяло при спазване на съд производствените правила и в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано, като почива на приетите за доказани релевантни за спора факти. Същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение