Решение № 14317 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7435/2020 г.

Решение № 14317 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7435/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Оперативни дейности"- Варна в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрк. Георгиева, срещу Решение № 13 от 27.05.2020 г., постановено по адм. дело № 92/2020 г. по описа на Административния съд – гр. Русе, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 34-ФК от 16.01.2020 г. на началника на отдел "Оперативни дейности"- Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена мярката "запечатване на търговски обект" - аптека, намираща се в гр. Русе, ул. "Т. Икономов", стопанисван от "Медикафарма" ЕООД, и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни. Касаторът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че процесната заповед е мотивирана и ПАМ е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на адресата на ПАМ. Иска обжалваното решение да бъде отменено и процесната ЗПАМ потвърдена, като претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Медикафарма" ЕООД, чрез адв. Матев, в представен писмен отговор е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е била ЗПАМ № 34-ФК от 16.01.2020 г. на началника на отдел "Оперативни дейности"- Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена мярката "запечатване на търговски обект" - аптека, намираща се в гр. Русе, ул. "Т. Икономов", стопанисван от "Медикафарма" ЕООД, и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни, издадена по реда на чл. 186, ал. 1 ЗДДС и чл. 187 ЗДДС. По делото е установено, че при проверка на 14.01.2020 г. в търговски обект- аптека, находящ се в гр. Русе, ул. "Тодор Икономов", е констатирано, че продажбите на лекарствени средства, които НЗОК заплаща по реда на Наредба № 10 от 2009 г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 и т. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, както и на лекарствени продукти за здравни дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето, не се приключват с вид плащане "резерв 1" – "НЗОК", а при частично плащане – чрез "смесено плащане", с което търговецът не е спазил реда и начина за издаване на документ за продажба. При закупени лекарства, реинбурсирани изцяло от НЗОК е издадена ФКБ № 6588/13.01.2020 г. в 16: 45 ч., която е приключена като "допълнително плащане – 2", вместо "резерв 1" – "НЗОК", а при закупени лекарства, частично реинбурсирани от НЗОК е издадена ФКБ № 6575/13.01.2020 г. в 15: 44 ч., която е приключена като "допълнително плащане – 2", вместо "смесено плащане". Административният орган е приел, че проверяваното лице е нарушило разпоредбите на чл. 3, ал. 15 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на МФ и чл. 118 ЗДДС. За да постанови спорното решение, първоинстанционният съд е приел, че спорната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в нея са изложени мотиви относно фактическите и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК, но че заповедта е материално незаконосъобразна, както и че не е спазена целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, ПАМ – принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. При направената проверка в т. ч. извършване на контролна покупка, не е констатирано неиздаване на документ за регистриране на продажба на лекарствени средства. Нито в протокола за извършена проверка, нито в оспорената заповед е записан факта, че във фискалните касови бележки за продажба на лекарствени средства, отпуснати по рецептурни бланки на НЗОК, се съдържа надпис "НЗОК" под всеки медикамент с посочена съответна сума. Административният орган не е изтъкнал съображения по какъв негативен начин за фискалната система се отразява само липса на записи "резерв 1-НЗОК" и "смесено плащане" при ясно посочените суми за заплащане в брой и за заплащане от НЗОК. Спорно е доколко прилагането на ПАМ е в унисон с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. След като от установеното нарушение не е доказано да са произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи, то налагането на процесната ПАМ за срок от 10 дни не би могло да се определи като съразмерно. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Няма данни ответникът по делото да е сторил разноски в производството и такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,