Решение № 57 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 929/2011 г.

Решение № 57 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 929/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу решение № 23 от 31.03.2011 г. по т. д. № 44/2011 г. на Бургаския апелативен съд. С последното е отменено решение № 78 от 21.10.2010 г. по гр. д. № 261/2010 г. на Ямболския окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] и на Национална агенция за приходите, че недвижимият имот, находящ се в [населено място] [улица], представляващ поземлен имот, върху който е насочено изпълнението по изп. д. № 209/2007 г. на ЧСИ № 878 Ир. Х., не принадлежи на длъжника по изпълнението [фирма]. В касационната жалба са въведени доводи за недопустимост на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон. Касаторът поддържа, че в разглеждания случай не е налице спор относно правото на собственост на ищеца върху процесния имот, а относно възможността да бъдат предприети изпълнителни действия върху него, тъй като придобиването от третото лице на правото на собственост върху имота, макар и извършено преди вписването на възбраната от съдебния изпълнител, но вписано по партидата на купувача след нея, се счита за неизвършено и взискателят, на който не могат да се противопоставят прехвърлянията и учредяването на вещни права, по силата на чл. 435 ГПК може да продължи изпълнението върху имота, а третото лице - приобретател следва да понесе последиците на изпълнителния процес върху него. Ответникът по касация [фирма] и третото лице-помагач [фирма] оспорват касационната жалба. [фирма] претендира разноски по делото. Ответниците по касация [фирма] и [фирма] не са изразили становище по касационната жалба. С определение № 713 от 8.10.2012 г., постановено по настоящето дело касационното обжалване е допуснато за проверка на допустимостта на въззивното решение, обусловена от наличието на процесуална легитимация на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 440 ГПК. Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, при извършената проверка относно процесуалната допустимост на въззивното решение, намира следното: С въззивното решение е прието, че предмет на иска по чл. 440 ГПК е да се установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане не принадлежи на длъжника, а не дали правата на третото лице са противопоставими на взискателите по делото с оглед вписването на придобивните му права след вписване на възбраната в изпълнителния процес. Въз основа на така възприетия предмет на делото е счетено за релевантно за изхода му обстоятелството, че процесният недвижим имот на длъжника по изпълнителното дело и ответник по иска [фирма] е изнесен на публична продан и собствеността върху него е придобита от ищеца [фирма], считано от датата на влизане в сила на постановлението за възлагането му, и то не само по отношение на предходния собственик, а и по отношение на всички лица. Развити са съображения, че по отношение на публичната продан се прилагат специалните правила на изпълнителния процес, според които вписването на постановлението за възлагате не е елемент от фактическия състав за придобиване на собствеността, а само необходимо условие за извършване на принудителния въвод по реда на чл. 498 ГПК. Прието е, че то произтича от това чия собственост е бил той, а не възниква на основание вписани преди постановлението обезпечителни мерки. В тази връзка е застъпено становището, че разпоредбата на чл. 435 ГПК не намира приложение по отношение на този спор, като се позовал на систематичното й място след разпоредбите на чл. 451 и чл. 452 ГПК, тълкуването на които налагало извод, че забраната се отнася до извършване на разпоредителни сделки с възбранения имот от самия длъжник, но не се отнася до съдебния изпълнител, на който е възложено задължението да проведе публичната продан. В случая не длъжникът се е разпоредил с процесния имот, а същият е продаден от съдебния изпълнител и след като няма трети лица, които да са придобили вещни права преди вписване на възлагателното постановление е намерено за неоснователно възражението на касатора за частична недействителност на придобиването, каквато хипотеза е визирана в чл. 113 ЗС. Касационната жалба е основателна. Въззивното решение е недопустимо, но не поради липса на процесуална легитимация на ищеца, изведена от притежаваното качество на взискател към датата на предявяване на иска, а поради липса на правен интерес от воденето му. От изложените в исковата молба твърдения, които се подкрепят и от събраните по делото доказателства се установява, че на 5.11.2008 г., когато е съставен протоколът за опис по изп. д. № 209/2007 г. на ЧСИ Ир. Х. с рег. № 878, процесният недвижим имот - Винарска изба е намерен във владението на ищеца. Последният се е легитимирал с Постановление за възлагане, издадено по изп. д. № 197/2006 г., влязло в сила на 21.02.2001 г. и вписано от С. на 22.01.2008 г. При описа имотът е оставен за управление на ищеца. С влязло в сила решение от 24.3.2009 г. по гр. д. № 98/2009 г. на Ямболския окръжен съд, жалбата на ищеца за отмяна по реда на чл. 435 ГПК на действията на съдия-изпълнителя, насочени върху процесния недвижим имот е оставена без разглеждане поради просрочието й. Съгласно константната практика на ВКС, вкл. и задължителната такава, с легитимацията по иска с правно основание чл. 440 ГПК /чл. 336 ГПК, отм./ разполага невладеещото трето лице, чиито права са засегнати от изпълнението, който чрез уважаването му цели предотвратяване на изпълнителното производство върху този имот. Третото лице ще има нужда, а оттам и интерес от защитата по чл. 440 ГПК, само ако имотът се държи от длъжника и това прави възможно извършването на надлежно изпълнение спрямо него. Когато обаче третото лице се намира в имот, обект на изпълнението, то може да обжалва действията на съдия-изпълнителя - чл. 435, ал. 4 ГПК /чл. 332, ал. 2 ГПК, отм./ и по този начин да се защити срещу изпълнението, като проверката на съда при обжалване действията на съдебния изпълнител не се ограничава до процесуалната редовност на съответното действие, а обхваща и въпроса за собствеността на възбранената вещ. При положение, че третото лице претендира сам да е собственик, този вещен спор може да разреши чрез други правни способи, но не и с отрицателния установителен иск по чл. 440, ал. 1 ГПК срещу страните в изпълнителния процес, тъй като той е уреден само за невладеещото трето лице. Изложеното позволява да се приеме, че ищецът [фирма] не е процесуално легитимиран по предявения отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК и като са разгледали и са се произнесли по същество по недопустим иск, съдилищата са постановили недопустими решения, които следва да бъдат обезсилени, а производството по него прекратено на основание чл. 270, ал. 3 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение