Решение № 9213 от 19.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. Тодоров, изпълнителен директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика (ОДОП) гр. София срещу Решение 4393 от 02.07.2021 г. по адм. дело 7877/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен по жалба на А. Бабански, Ревизионен акт (РА) Р-22221719000530-091-001/14.04.2020 г., издаден от С. Костадинова - възложил ревизията и А. Кехайов ръководител на ревизията, потвърден с Решение 1056/06.07.2020 г. на изпълнителния директор на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, в частта с която са допълнително установени задължения по ЗДДФЛ в размер на 3 428,19 лв. и лихви в размер на 1 726, 16 лв. за данъчен период 2014 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е очертал предмета на спора и не е направил самостоятелен анализ на доказателствата. Наведени са доводи, че съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице, като се твърди, че не е зачел доказателствената сила, която закона е придал на писмените доказателства. Според касатора съдебното решение е немотивирано. Иска се отмяна на оспорването решение и потвърждаване на ревизионния акт като законосъобразен и обоснован. Ответникът по касационната жалба А. Бабански, чрез процесуалния му представител адв. Стоянов, с писмен отговор оспорва нейната основателност. Иска се потвърждаване на оспореното решение и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред Административен съд София град се е развило по жалба на А. Бабански срещу Ревизионен акт (РА) Р-22221719000530-091-001/14.04.2020 г., издаден от С. Костадинова- възложил ревизията и А. Кехайов ръководител на ревизията, потвърден с Решение 1056/06.07.2020 г. издаден от изпълнителния директор на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, в частта, с която са допълнително установени задължения по ЗДДФЛ в размер на 3 428,19 лв. и лихви в размер на 1 726, 16 лв. за данъчен период 2014 г. Съобразно доказателствата събрани в ревизионното производство искания за представяне на доказателства, писмени обяснения на ревизираното лице, анкетна карта за периода 2014- 2019 г., доказателства за издръжка на домакинство, запитвания и искания за представяне на доказателства от външни институции и трети лица, приходните органи са приели, че е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК- декларираните доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото му състояние. До този извод приходните органи са стигнали след извършена съпоставка на получените доходи и извършените разходи от ревизираното лице за 2014 г., като в резултат е установено превишаване на разходите спрямо доходите в размер на 34 281, 91 лв., следователно е констатиран недеклариран от ревизираното лице доход от други източници. Въз основа на това е определена данъчна основа на основание чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 34 281, 91 лв. и дължим данък в размер 3 428, 19 лв. Административният съд е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган след надлежно възложена ревизия, в предвидената форма и с предвидените реквизити, но е счел, че същият е незаконосъобразен на основанието, на което е приет. За да отмени оспореният ревизионен акт административният съд, съобразявайки доказателствата, събрани в административното производство и съгласно заключението на приобщената в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза (ССче), е приел за установено, че изводът за превишаване на разходи над наличните парични доходи в брой и по сметки на ревизираното лице е необоснован и не съответства на действителното фактическо положение. Приет е за недоказан изводът на приходните органи за наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, чието наличие следва да бъде установено безспорно в ревизионното производство и за което доказателствената тежест е на приходната администрация. Съобразно гореизложеното административния съд е отменил обжалвания РА. Първоинстанционното решение е правилно. Съдът е възприел правилно фактическата обстановка, установена от приходните органи, и в съответствие с нея и събраните по делото доказателства, включително анализ на назначената съдебно-счетоводна експертиза, е достигнал до обоснован извод, при точно приложение на материалния закон, за незаконосъобразност на РА в оспорваната му част. За да се проведе ревизия по особения ред, е необходимо приходните органи да установят, че е налице едно от посочените основания в чл. 122, ал. 1 ДОПК. В процесния случай посоченото в ревизионния акт основание е това по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. При действието на чл. 124, ал. 2 ДОПК доказването на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от кодекса е в тежест на данъчната администрация. Оплакванията на касатора, че съдът не е ценил правилно доказателствата по делото, не е очертал предмета на спора, не е изложил мотиви и т.н., са неоснователни. В обжалваното решение съдът е описал подробно всички извършени действия в хода на ревизионното производство, включително събраните доказателства, както и констатациите на приходните органи, при което и след преценка на доказателствата е направил своите правни изводи. Логическите изводи на съда при това са непротиворечиви и последователни, а основания на тях правен извод е в съответствие и с приложимия материален закон. Основният спор между страните е по размера на началното салдо на разполагаемите парични средства към 01.01.2014 г. В тази насока са и ангажираните от страните писмени доказателства и експертно заключение на съдебно - счетоводна експертиза /ССЕ/. Съществените доводи в касационната жалба са оплаквания, свързани с неправилното според касатора кредитиране от съда на заключението на експертизата, приета в хода на съдебното обжалване. Видно от протокола на проведеното съдебно заседание на 19.05.2021 г. изготвената експертиза не е оспорена от страните и е приета без възражения, не е поискана тройна експертиза или повторно извършване на същата експертиза от друго вещо лице на основание чл.200 ал.3 във връзка с чл.201 от ГПК. В съответствие със съдопроизводствените правила правилно съдът е кредитирал експертното заключение на ССЕ, която е изготвена като са взети предвид събраните доказателства относно приходите и разходите на ревизираното лице, и с която като начално салдо е приета сума, различна от установената в ревизионния акт. Настоящият касационен състав споделя изводите на административния съд за недоказаност и несъответствие на твърдените на приходните органи на основанията за прилагане на чл. 122, ал. 1, т. 7. Неоснователно е твърдението за превишаване на разходите над приходите на ревизираното лице за данъчния период, което е опровергано от доказателствата по делото и от заключението на съдебно - счетоводната експертиза. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че касационната жалба на изпълнителен директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София е неоснователна, а решението на Административен съд София - град, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,