Решение № 6871 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15551/2014 г.

Решение № 6871 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15551/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Агенция "Митници", чрез процесуален представител упълномощен юрисконсулт, против решение № 4698/08.07.2014 г. по адм. д. № 1325/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 3/37/1/2011 от 09.07.2012 г., издаден от началник отдел "Последващ контрол" в Митница Столична при Агенция "Митници", потвърден в частта, с която е установено задължение за заплащане на акциз на "Мария 971 " ООД в общ размер на 671 336, 24 лева, потвърден с решение № 10 от 03.01.2013 г. на директора на Агенция "Митници". Изложени са доводи за неправилност на решението, обосноваващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводството с приемане на експертиза, която се базира на приет за сведение представен магнитен носител от ТД на НАП със съдържаща се в него съответна счетоводна информация, което е в противоречие с разпоредбите относими към доказателствата в процеса - чл. 49 и чл. 54 ДОПК. Липсват надлежно заверени разпечатки и не е ясна информацията, на която се е позовало вещото лице, на база магнитен носител, при това приет само за сведение. Въпреки, че ССЕ се базира на недопустими доказателства, съдът е кредитирал заключението, без да изложи мотиви. По същество, касаторът счита за погрешни изводите на съда, че не е изрично забранена по нормативен път замяна на енергийни продукти в крайния продукт, който е в обхвата на Удостоверение за освободен от акциз краен потребител, както и че е необоснован изводът на съда, че този продукт е реализиран на пазара. Посочените за получатели на доставките не са открити на данъчните им адреси и не е възможен достъп до счетоводствата им. При недоказани доставки и при липса на продуктите, за които не се дължи акциз като налични при проведената от митническия орган инвентаризация в ревизираното дружество, законосъобразно е установен такъв в определения размер с издадения РА. Иска се отмяна на решението като недопустимо, неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, както и поради неговата необоснованост. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подадена е и частна жалба от директора на Агенция "Митници" срещу решение за изменение в частта за разноските № 5673/15.09.2014 г. по същото дело, за което се твърди, че е нищожно, поради неспазване на формата на съдебния акт, който според частния жалбоподател, е следвало да е във форма на определение, а не на решение. По същество се твърди неправилно определяне на адвокатското възнаграждение ведно с ДДС, каквото не е заявено и отделно, неправилно присъждане на адвокатското възнаграждение в пълен размер, вместо да бъде намалено, съобразно фактическата и правна сложност на делото. В съдебно заседание касаторът е представляван от упълномощен юрисконсулт, който поддържа касационната и частната жалби, излага и съображения в представена писмена защита. Ответникът - "Мария 971 " ООД, със седалище и адрес на управление в с. Храбърско, Община Божурище, Област София, лично чрез управителя и упълномощени двама адвокати оспорва касационната и частната жалби, желае решението да бъде оставено в сила като правилно, по изложени съображения и в представени писмени бележки. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната и частната жалби, като подадени в срок и от надлежна страна, са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни по следните съображения: Ревизираното от митническите органи дружество "Мария 971 " ООД е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. През ревизирания период от 29.05.2008 г. до 30.09.2011 г. същото е било със статут на освободен от акциз краен потребител /ОАКП/ и е притежавало Удостоверения за освободен от акциз краен потребител /УОАКП/ № BG005000Е0050/29.05.2008 г. и № BG005800Е0027/16.12.2009 г., издадени от началника на Митница Столична на основание чл. 24, ал. 4 (отм.) от ЗАДС, във връзка с чл. 13, ал. 1 и чл. 16, ал, 1 от ППЗАДС. В издадените УОАКП са посочени с наименования и с код по КН енергийните продукти, освободени от акциз за целите, посочени в удостоверенията, както и че тези енергийни продукти ще бъдат използвани като суровини за производство на разредители, разтворители, безири, смоли и др. лаково-бояджийски материали, химически продукти и такива за автокозметика. За всеки от произвежданите продукти, в които се влагат енергийни продукти, са представени технически разходни норми за производство на 1000 кг. готов продукт, описани подробно в констатации при ревизията, съдържащи се в ревизионния доклад. При ревизията е прието, че са налице предпоставките по чл. 20, ал. 2, т. 8 ЗАДС - възникнало задължение за заплащане на акциз, поради установени липси на енергийни продукти, като митническият орган е оспорил реалността на извършени продажби на готови продукти на две дружества "Ферини " ООД и "Кайлъка 2001 " ЕООД, като за първото дружество е оспорена и ВОД към дружество от Румъния. Изводите са на база констатации от извършените насрещни проверки в хода на административното производство на посочените две дружества, при които двете дружества не са открити на адресите за кореспонденция и управление и не са представили документи и доказателства изискани от ревизиращия орган. Ревизиращият орган е приел за неоснователно възражението, че при производство на продуктите е налице замяна на един енергиен продукт, с друг и не е ценил всички доказателства, свързани с технологията и производството, както и със счетоводните записвания във фирмата-производител. За да отмени решението съдът е приел, че ревизираното дружество, още в хода на административното производство е представило относими към спора писмени доказателства. Изводите на съда за незаконосъобразност на РА са след анализ на всички събрани в хода на административния и съдебен процес и позовавайки се на приетите по делото експертизи относно счетоводните записвания във връзка със заприходяването на енергийните продукти и неговата реализация за процесните периоди и влагането им в производството на готовия безакцизен продукт, на база приета по делото физико-химична експертиза. Получаването на готовата продукция е установено по безспорен начин. Реализираната продукция е била предмет на последващи продажби, като тези към две дружества - "Ферини " ЕООД и "Кайлъка 2001 " ЕООД, са били оспорени от органа по приходите с твърдение за нереални доставки. В тази част спорът е решен с ангажирани доказателства и приета съдебно-счетоводната експертиза, която е установила по данни от електронен носител, предоставен от НАП, че покупките са намерили отражение в ДП и СД за съответните периоди при получателите "Ферини " ЕООД и "Кайлъка 2001 " ЕООД. Неоснователно е възражението, поддържано от касатора, че е налице съществено нарушение на съдопроизводството при липса на разпечатка на електронните данни от НАП. При приемане на експертиза от съда, вещото лице е предупредено за отговорността, която носи по НК за неверни данни в заключението. В съдебно заседание на 17.09.2013 г. вещото лице Огняна Танева е обещала да даде вярно и обективно заключение. При приемане на икономическата експертиза са задавани множество въпроси от процесуалните представители и на двете страни. Възраженията от страна на процесуалния представител на административния орган са били относно изводи на експерта, които са от правен характер и не са от неговата компетентност. Заключението е прието от съда, като е указано за следващо съдебно заседание да се представят всички документи, ползвани от вещото лице, за които ответната страна да вземе становище. В следващото съдебно заседание, на 14.01.2014 г., във връзка с дадената възможност за становище по доказателствата, процесуалният представител на ответната страна е заявил, че представя становище по доказателствата и е заявил, че пояснения ще даде в становището си по същество. Искания за представяне на други доказателства, послужили на вещото лице за изготвяне на експертизата, не са заявени, не е заявено и искане за назначаване на тройна експертиза, във връзка с възраженията, поради което сега поддържаните пред касационната инстанция възражения по приетата експертиза, са недопустими в настоящата фаза на процеса. Спор между страните е възникнал и относно това, дали с безакцизните стоки, за които жалбоподателят притежава удостоверения за ОАКП, могат да се заместват в крайните произведени продукти . Видно от издадените удостоверения за ОАКП, безакцизните енергийни продукти ще се използват като суровини за производство на разредители, разтворители, безири и други бояджийски стоки и продукти на автокозметика. В същото заседание, проведено на 14.01.2014 г., е приета физико-химична експертиза, изготвена от вещото лице Адриана Негрева, като процесуалния представител на ответната страна е възразил по отношение на частта от заключението, съдържащо изводи от правен характер, за които вещото лице не е компетентно и при липса на други оспорвания, заключението е прието от съда. Представените доказателства са приети и е даден ход по същество, при липса на заявени други доказателствени искания от процесуалните представители на страните. Правилно е прието от съда, че констатираните в РА замени на един енергиен продукт с друг, са допустими, не влияят съществено на качеството на крайния продукт, и при липса на изрична забрана по закон, замените, направени на базата на издавани от управителя на дружеството нареждания, са допустими. Не съществува законова забрана за замяна на един енергиен продукт с друг при условие, че е произведен като краен резултат същият безакцизен готов продукт. Съществува ред по чл. 17, ал. 1 ЗАДС, при действащата към периода редакция на текста, за уведомяване на митническия орган за изменение на условията по удостоверението единствено и само когато се касае за съществени обстоятелства. При анализът направен на продуктите и подробно описан от съдебно физико-химическата експертиза, неоспорена от страните, замяната на енергийните продукти не води до промяна на крайния продукт като такъв по издадените удостоверения. Предвид приетите експертизи, обсъдени от съда единствено в частта, относима към изводите на експертите, свързани със специалните им знания в съответната област - счетоводство и производствени технологии на химико/физическа основа, в съпоставка с останалите доказателства, приети в хода на административния и съдебен процес, съдът правилно, законосъобразно и обосновано е извел извод, че оспорването от страна на митническия орган реалността на доставките на произведени продукти, както и оспорване на производствения процес на продуктите, е неоснователно. За да бъде прието, че освободеният от акциз краен потребител е нарушил условията на издаденото му удостоверение е трябвало да са установени данни, че е използвал крайния продукт за гориво за отопление или моторно гориво, за което в издадения РА няма констатации. Ревизиращите органи не са доказали по никакъв начин, че енергийните продукти по УОАКП, са били използвани за моторно гориво или за гориво за отопление, което не доказва приложението на специалната норма - чл. 24, ал. 1, т. 4 от ЗАДС. Също така, не са доказали използване на акцизни продукти извън целите на ползвания режим по ЗАДС - не по предназначение, каквото е изискването за отговорността по чл. 20, ал. 2, т. 19 от ЗАДС. Правилно е прието от съда, с оглед представените доказателства, че процесните енергийни продукти са вложени в готов краен продукт, който е в обхвата на удостоверенията и е реализиран на пазара, поради това липсват основания за облагане на жалбоподателя с акциз за процесните стоки, под особен надзор. Липсват предпоставките за отговорност по реда на чл. 20, ал. 2, т. 19 ЗАДС. Както физико-химичната експертиза доказва, изготвени са същите продукти, съгласно издадените удостоверения, независимо от замяната не едни енергийни продукти с други в крайния продукт, а съдебно-счетоводната експертиза доказва счетоводното отразяване на заприходяването и реализацията на стоката, включително и отчетени приходи от продажбите в представените ОПР за ревизираните периоди. При тези данни, решението, с което е отменен като незаконосъобразен ревизионния акт е правилно и следва да бъде оставено в сила. По отношение присъдените разноски на дружеството, неоснователно е твърдението, че актът, поради това, че не отговаря на формата - решение вместо определение, е нищожен. Действително, по искане за изменение на решение в частта за разноските, формата на съдебния акт следва да е определение, но същият, макар и постановен във форма на решение е акт, издаден от съответния компетентен орган - административен съдия в производство по реда на чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК и със съдържание, относимо към искането, поради което е валиден, а не нищожен акт, както се твърди в частната жалба. Разгледан по същество, постановеният съдебен акт по чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК, е правилен и законосъобразен. Правилно е приложена Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към датата на приключване на делото по същество - 10.06.2014 г., към която дата е налице и изменение в § 2 от ДР на Наредбата и ДДС е неразделна част от адвокатското възнаграждение. При безспорни доказателства за договорено и внесено адвокатско възнаграждение с ДДС, правилно съдът е присъдил същото в пълен размер. Съдът е намалил адвокатското възнаграждение до двукратния размер по действащата към момента разпоредба на § 2 от Наредбата, като е съобразил материалния интерес на оспорването в размер на 671 336,24 лева. Фактическата и правна сложност на делото не дават основания за намаление на присъденото адвокатско възнаграждение, поради което следва да се остави в сила определението, под формата на решение № 5673/15.09.2014 г. по същото дело на АССГ, с което е оставена без уважение молбата от 31.07.2014 г. на директора на Агенция"Митници" за изменение на решението в частта за разноските. При този изход на касатора не се следват разноски. Ответната страна не е представила доказателства, а и няма заявено искане за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.