Решение № 90 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5601/2014 г.

Решение № 90 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5601/2014 г., III о., докладчик председателят Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ирина Костова Къчева, чрез адв. Станислав Рафаилов против решение № 871/17.02.2014 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 9692/2013 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу уведомително писмо № 02-200-6500/4551 от 26.08.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в оспорената му част и е осъдена да заплати разноски.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Подробни съображения относно конкретните пороци на обжалваното решение са изложени в представеното по делото писмено становище от 1.12.2014 г. на процесуалния представител на касатора. Твърди се, че основните спорни въпроси са по три пункта:

1. По тълкуването и приложението на чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и чл. 12, т. 1 и т. 4 от Наредба № 3 от 23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Касаторът счита за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че е достатъчно само твърдението на бенефициентите, представените документи за ползване да се отнасят до една и съща земя, за да е налице отказ от подпомагане. Нормата на чл. 17 от Наредба 5/27.02.2009 г. изисква това да са документи, "доказващи" правото на ползване. На това основание съдът неправилно е приел, че са налице конкуриращи се права между жалбоподателката и други земеделски стопани относно БЗС 35537-436-4-1 и изводите за законосъобразност на оспорения акт са в противоречие с материалния закон.

2. Поддържа се и довод, че по делото не е изяснено проведена ли е процедурата по чл. 18 от Наредба 5/27.09.2009 г.

3. По допустимостта административният орган, в случая ДФЗ, при едни и същи факти, по отношение на един субект, да прави различни фактически и правни изводи по отношение на подпомагането по СЕПП и НР1 и по мярка 213. Касаторът твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е допуснал събирането на доказателства за произнасянето на ДФЗ с други актове по общо заявление за подпомагане за кампания 2012 г., подадено от Ирина Къчева. В тази връзка представя в касационното производство уведомително писмо изх. № 02-200-6500/8724 от, с което ответникът се е произнесъл по същото общо заявление за подпомагане, но по СЕПП и НР1, като по тези мерки е приел, че недопустимата площ на БЗС 35537-436-4-1, включително и чрез застъпвания, е много по-малка от тази, която е приета в оспорения акт по Натура 2000.

Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, като се отмени административния акт в оспорената му част. При условията на евентуалност се претендира връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, в представено по делото писмено становище от 1.12.2014 г. оспорва касационната жалба и счита, че следва да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е било уведомително писмо № 02-200-6500/4551 от 26.08.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, в която на Ирина Костова Къчева е отказано частично финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2012 г. и са й наложени санкции за бъдещ период в размер на 2565.49 лева.

От доказателствата в административната преписка съдът е установил, че Ирина Къчева е подала заявление за регистрация на 11.05.2012 г., заявление за подпомагане от 28.05.2012 г. с УИН 20/300512/79584, въведено в ИСАК с УРН 536339 и приложение за подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2012 г. Заявеното подпомагане е за сумата от 6094.92 лева за парцели с обща площ от 18,55 ха. В хода на административното производство, след извършени административни проверки, е констатирано, че определени площи са заявени от повече от един кандидат. Съдът е установил, че в изпълнение на изискването по чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 5/27.02.2009 г. с писмо от 18.09.2012 г. заявителят е надлежно уведомен за констатираните застъпвания и в дадения му 20-дневен срок е подал декларация от 8.10.2012 г., с която изцяло се е съгласил с резултатите от процедурата по изясняване на принадлежността на двойно декларираните площи и е представил три договора за наем на земеделска земя, доказващи правото му на ползване върху конкретни БЗС. По делото е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което е потвърдило установеното от административния орган неотстранено застъпване за 16.01 ха, за които са представени документи за ползване и от други земеделски стопани. От допълнителното заключение на вещото лице е потвърдено, че за посочената площ от 16.01 ха, Къчева е представила договори за наем от 28.05.2012 г., като за същата площ е представен договор за наем на земеделски земи от 29.09.2011 г., сключен от Пий 1 ЕООД. От заключението и от обясненията на вещото лице, съдът е установил, че застъпването е за имоти кадастрални номера завършващи на 139 и 145, в землището на с. Калояново, обл. Сливен. Договорът за наем, представен от Пий 1 ЕООД е за земеделска земя № 41 и № 43. При проверката в МЗХ, експертът е установил, че това са физически блокове, в които спорното БЗС е попадало преди 2010 г., като процесните кадастрални имоти 139 и 145 попадат в физически блок № 41. За кампания 2012 спорното БЗС попада в блок 436 и посочените кадастрални номера. В хода на съдебното производство са представени и документи за двойно декларирани площи от още 21 земеделски стопани, с които е установено застъпване с касатора в БЗС 35537-436-4-1 по представени от тях документи за ползване на същия парцел. Към представения от Пий 1 ЕООД договор за наем на земеделска земя № 41 и № 43 е приложена черно-бяла ортофотокарта, от която е видно, че в тази земя попадат имот с кадастрални номера 139 и 145.

При така установените факти, административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, в изпълнение на правомощията му по чл. 11а, т. 1 и т. 2 от ЗПЗП. Съдът е посочил, че актът съдържа фактически и правни основания за издаването му и че частичният отказ за подпомагане по мярка 213 се основава на констатациите от извършените кръстосани и административни проверки по чл. 37, ал. 1 от ЗПЗП и по-конкретно на установеното застъпване на площи, заявени от един или повече земеделски стопани, което не е отстранено. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 12, т. 1 и т. 4 от Наредба № 3/23.02.2011 г., при които ДФЗ - РА отказва изцяло или частично изплащането на финансовата помощ - кандидатът за подпомагане е заявил по-големи площ в сравнение с реално ползваните от него и за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати не е разрешен. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че Наредба № 3/23.02.2011 г. не регламентира в кои случаи спорът не е разрешен, поради което приложима по аналогия е нормата на чл. 17, ал. 6 от Наредба № 5/27.02.2009 г. Според тази норма когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009. Според съда, за да е налице основание за отказ за подпомагане е достатъчно само твърдението на бенефициентите, че представените документи за ползване се отнасят до една и съща земеделска земя, като административният орган няма възможност и задължение да проверява дали така представените документи са достоверни, а се позовава единствено на съществуването на конкуриращи се права.

С тези мотиви е обоснован краен извод, че правилно е установено наддеклариране от 16,71 ха при заявени площи от 18,55 ха или 75.03% спрямо общия размер на декларираните площи и установената площ с еднакво ниво на подпомагане, поради което актът е материално законосъобразен.

Решението е правилно.

Основният спор по делото според доводите в касационната жалба е относно наличието на основание по чл. 12, т. 4 от Наредба № 3/23.02.2011 г., въз основа на което е отказано частично изплащане на финансова помощ по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2012 г. и са наложени санкции за бъдещи периоди.

Първото оплакване е относно неправилно тълкуване и приложение на чл. 17, ал. 6 от Наредба № 5/27.02.2009 г. във връзка с чл. 12, т. 4 от Наредба № 3/23.02.2011 г. Съгласно последната разпоредба, ДФЗ - РА отказва изплащането изцяло или на част от финансовата помощ, когато се установи, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати за подпомагане не е разрешен. Нормата на чл. 17, ал. 6 от Наредба № 5/27.02.2009 г. /в приложимата по време редакция от ДВ бр. 21/2012 г./, предвижда, че когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009.

Доводите са неоснователни, тъй като крайният извод на съда, че са представени документи, доказващи правото на ползване върху едни и същи земеделски земи от повече заявители, съответства на чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г. Цитираната норма урежда документите, доказващи правното основание за ползване на земеделските земи от ползвателите на земеделски земи, кандидатстващи за финансиране по схеми и мерки на Общата селскостопанска политика (ОСП), част които са плащанията по Натура 2000 за земеделски земи /ПНЗЗ/ съгласно чл. 1, т. 9 от Наредба № 5/27.02.2009 г. По силата на чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г. с представянето на някой от визираните документи, правното основание за ползване на земеделските земи, е доказано. Поради това принципно правилно е твърдението в представеното по делото писмено становище на процесуалния представител на касатора, че само твърдението за ползване на земеделски земи не е достатъчно да удостовери правното основание за ползването им по смисъла на цитираната норма, както е приел съдът. В крайна сметка, при постановяване на решението не е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като по същество е правилен изводът, че в конкретния случай двама заявители са удостоверили правото си на ползване върху 16.01 ха от БЗС - 35537-436-4-1, чрез документ по чл. 2а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г. - договор за наем на земеделска земя, сключен за стопанската 2001/2012 г. Поради това съдът правилно е приел, че е налице основание по чл. 12, т. 4 от Наредба № 3/23.02.2011 г. във връзка с чл. 17, ал. 6 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за частичен отказ на заявеното подпомагане по мярка 213 .

Неоснователно е оплакването за допуснато съществено нарушение в административното производство, поради неизпълнение на процедурата по чл. 18 от Наредба № 5/27.02.2009 г. Както се посочи по-горе по силата на чл. 17, ал. 6, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009, когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи. Съгласно чл. 18 от същата наредба когато след прилагане на процедурата по чл. 17 останат заявени във физическия блок площи, за които не е установено кой е ползвател, Разплащателната агенция въвежда данните от всички подадени по реда на чл. 17, ал. 5 декларации и документи за правно основание и извършва повторна проверка, при която съпоставя заявените блокове на земеделските стопанства с общата допустима за подпомагане площ на физическите блокове съгласно Наредба № 5 от 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, в рамките на физическия блок. В процесния случай не са останали във физическия блок площи, чийто ползвател не е установен, тъй като след процедурата по чл. 17 от Наредбата е установено, че имоти с кадастрални номер 139 и 145, попадащи в един и същи БЗС се ползват от двама заявители и спорът между тях не е разрешен.

Последното оплакване в касационната жалба е за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в хода на първоинстанционното производство поради отказ на съда да събере доказателства за наличието на разминаване във фактическите констатации на изпълнителния директор на ДФЗ - РА относно недопустимата площ по отношение на БЗС-35537-436-4-1 в уведомително писмо от 21.09.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по СЕПП и НР1. С посоченото писмо, което е представено по реда на чл. 219 от АПК в касационното производство е видно, че изпълнителният директор е отказал изцяло подпомагане по СЕПП и НР1 по общото заявление, подадено от Ирина Къчева за кампания 2012 г., като в мотивите му е прието, че определената площ за процесното БЗС по смисъла на чл. 2, ал. 23 от Регламент № 1122/2009 НА КОМИСИЯТА от 30 ноември 2009 г. Правилно съдът е приел, че събирането на доказателства относно тези обстоятелства е неотносимо към процесния спор. Касае се за подпомагане по различни схеми и плащания на Общата селскостопанска политика, по които се извършва самостоятелна проверка за наличие на предвидените в закона основания за оторизиране на плащанията, независимо, че са подадени с общо заявление. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че по отношение на едно и също заявление са налице различни правни изводи на административния орган. Видно от представените уведомителни писма, на Ирина Къчева е отказано подпомагане, както по схемите и мерките по СЕПП и НР1, така и по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи". Съдът е изяснил спора от фактическа страна, като е установил релевантните за спора факти относно наличието на застъпване на заявени площи, което не е отстранено, както и относно размера на наддекларираните от Къчева площи чрез събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза, поради което отказът за събиране на горните доказателства не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

По тези съображения, следва да се приеме, че решението, с което е отхвърлена жалбата на Ирина Къчева е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

При този изход на спора и предвид направеното от ответника искане, следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 300 лева на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 1а от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,