Решение № 410 от 6.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1321/2015 г.

Решение № 410 от 6.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1321/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на К. И. Б. за отмяна на влязлото в сила решение от 25.04.05 г. по гр. дело № 393/03 г. на Софийски градски съд, ГО, IV състав и потвърденото с него решение № 302 от 29.10.01 г. по гр. дело № 5566/01 г. на Софийски районен съд. С него са отхвърлени предявените от молителя срещу [фирма] искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетения за вредите, претърпени в резултат на постановеното по искане на ответника отнемане на задграничния паспорт и забрана за издаване на нов задграничен паспорт. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Прилага въззивно решение № 425 от 19.03.12 г. по гр. дело № 2238/11 г. на САС, определение № 539/15.09.14 г. на ВКС, ТК, II т. о. по т. дело № 3867/13 г. и справка, издадена на 7.10.2014 г. от БНБ. Ответникът по молбата Първа инвестиционна банка моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на IV г. о. като прецени данните по делото, приема следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тези три законови предпоставки трябва да са налице кумулативно. Необходимо е новите обстоятелства или новите доказателства да са съществували преди постановяване на решението, но да не са могли да бъдат известни на страната или да не е била в състояние да се снабди своевременно с тях. Основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК са само юридически и доказателствени факти, които са релевантни за спорното право. Не е ново доказателство това, което е могло да бъде известно на страната, ако тя бе проявила дължимата грижа за издирването и представянето им по делото. Приложените към молбата като нови писмени доказателства решение по гр. дело № 2238/11 г. на САС и определение № 539 от 15.09.14 г. по гр. дело № 3867/13 г. на ВКС, с което не е допуснато касационното му обжалване, се отнасят за друг спор между същите страни, по който [фирма] е осъдена да заплати на основание чл. 49 ЗЗД на К. Б. обезщетение за неимуществени вреди поради намаляване на личното имущество на ищеца вследствие неправомерна продажба на движимо имущество. Съдебното решение по друго дело не е писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и не може да обоснове приложението на посоченото основание за отмяна, поради което молбата следва да бъде оставена без разглеждане. Представената справка от 7.10.14 г. на БНБ, Централен кредитен регистър удостоверява, че няма данни за текущото състояние на кредитите на [фирма]; няма просрочия по кредити и няма нови кредити. Същата няма характер на ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а е новосъздадено доказателство, което отразява състоянието на кредитите на молителя към момента на издаването му. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на атакуваното решение и молбата на К. Б. следва да се остави без уважение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.