Решение № 7813 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5435/2016 г.

Решение № 7813 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5435/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на икономиката против решение № 2953/16.03.2016 г. по адм. дело № 13761/2014 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че с издадената заповед органът по назначаване на служителите в министерството е извършил закриване на съществуващи отдели и създаване на нови, с нови функции отдели, преразпределение на длъжности между съществуващи административни звена, като е намалил числеността на едни отдели и увеличил числеността на други структурни звена, при запазване на общата численост на главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност". Неправилно съдът в мотивите си е изследвал броя на длъжностите "главен експерт" в цялата ГД "ЕФК", като не е отчел тяхната специфика, област на дейност и функционална компетентност. Подържа се становище, че е налице реално съкращаване на щатните бройки и преценката кои лица, заемащи длъжности, бройките за който се намаляват, да бъдат съкратени е въпрос на преценка по целесъобразност на органа по назначаването. Ответникът по касационната жалба К. З. Г., от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. С. Р., изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че правилно тричленният съдебен състав на Върховния административен съд е установил, че не са налице кумулативните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, предвид обстоятелството, че заеманата от Г. длъжност е запазена, както като наименование в длъжностното разписание на министерството и като нормативно определена позиция, а така също са запазени и функциите присъщи на тази длъжност. Предвид липсата на релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК моли да се отхвърли касационната жалба, като неоснователна и да се остави в сила оспорваното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд мотиви. Върховният административен съд, петчленен състав намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 2953/16.03.2016 г. по адм. дело № 13761/2014 г. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение е отменил заповед № № ЧР-П-156 от 29.09.2014 г. на министъра на икономиката, с която е прекратено служебното правоотношение на К. З. Г. на длъжност "главен експерт" в сектор "Финансов контрол и плащания", отдел "Финансово управление" на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" в Министерство на икономиката. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, първостепенният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при неточно прилагане на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона - основания за отмяната му като незаконосъобразен по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Констатирал е, че не е налице реално съкращаване на длъжността на К. Г. като система от функции, задължения и изисквания. Посочил е, че не са изпълнени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, тъй като от представеното по делото извлечение от длъжностно разписание от 1.10.2014 г. на Министерство на икономиката се установява, че към момента на съкращението на длъжността на Г. - 29.09.2014 г. - и след този момент- 1.10.2014 г. -показва наличието на вакантни длъжности в обсъжданата Главна дирекция както преди структурните промени-25 щатни бройки, включително 5 за длъжността главен експерт, така и след това- 10 вакантни длъжности, от които 2 за длъжността главен експерт. Решението е правилно. По делото е установено, че К. Г. е заемала длъжност "главен експерт" в сектор "Финансов контрол и плащания", отдел "Финансово управление" на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" в Министерство на икономиката, като е била назначена на една от 88-те щатни бройки за длъжността в главната дирекция съгласно длъжностното разписание в сила към 29.09.2014 г. Със заповед № РД-16-1297/25.09.2014 г., издадена от министъра на икономиката на основание чл. 2, ал. 3 от Закона за държавния служител и чл. 12, т. 1 от Устройствения правилник на МИ, приет с Постановление на Министерския съвет № 197/2.09.2013 г. (Обн., ДВ, бр. ... от 2013 г., изм. и доп., бр. 110 от 2013 г. и бр. 14 от 2014 г.) и доклад на главния секретар на министерството, са предложени промени в организационно-управленската структура на част от дирекциите в министерството, включително и в Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност". С оглед предложените промени министърът на икономиката одобрява новото длъжностно разписание, в сила от 1.10.2014 г. Според него в министерството е запазена числеността на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" 228, но бройките за длъжността "главен експерт" в дирекцията от 88 бр. намаляват на 79. Във връзка с така разпоредените промени със заповед № РД-16-1297/25.09.2014 г. органът по назначаването издава заповед № ЧР-П-156/29.09.2014 г., предмет на оспорване в първоинстанционното производство, с която прекратява служебното правоотношение на Г. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Възприемайки по изложения начин фактите по спора, тричленният състав на Върховния административен съд ги е изяснил вярно и точно поради което не са налице наведените с касационната жалба основания за необоснованост на съдебното решение. Съгласно чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл служебното правоотношение се прекратява при съкращаване на длъжността. Законосъобразно първостепенният съд е приел, че за да възникне основанието, посочено в цитираната норма, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. Последното представеното извлечение от длъжностно разписание на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" в Министерство на икономиката сочи, че длъжността "главен експерт" заемана от К. Г. е запазена. Доводите на административния орган, че съкращението е реално, тъй като процесната длъжност е премахната като система от функции, задължения и изисквания са неоснователни и недоказани. Длъжностната характеристика представена по делото за длъжността "главен експерт" в Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност", отдел "Финансови инструменти" с утвърдената в нея система от функции, задължения и изисквания за заемането и, утвърдена след организационните промени 1.10.2014 г. установява идентичност с функционалното съдържание на длъжностната характеристика за изпълняваната от Г. длъжност "главен експерт" до прекратяване на служебното и правоотношение. Правилни са изводите на първата инстанция, че идентични са -длъжностното ниво, експертното ниво, минималният ранг за заемане на длъжността, основната цел на двете длъжности-участие в дейности, отчитане и контрол на проекти, програми, споразумения, съфинансирани от ЕС, областите на дейност-разработване и предлагане на експертни оценки и решения по проблемите, свързани с финансовото планиране и управление на проекти и програми, съфинансирани от ЕС, в преките задължения, в изискванията за заемане на длъжността. За да е налице съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е необходима пълно премахване на функциите, задачите и задълженията на тази длъжност или тяхното изменение да бъде толкова значително, че новата им съвкупност и изискванията за тяхното осъществяване да обуславят извода, че е налице качествено нова длъжност. В процесния случай, обаче, изменението във функциите, задачите и задълженията са толкова незначителни, че не обуславят такъв извод, независимо от променената численост и наименование на някой от отделите в главната дирекция. В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност органът по назначаването разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други. Предвид гореизложеното преценката при съкращаване на конкретната длъжност е ненадлежно реализирана. Законосъобразни и обосновани са изводите на тричленния състав на Върховния административен съд, че длъжността заемана от К. З. Г. с длъжностното разписание от 1.10.2014 г. не е премахната, нито като нормативно определена позиция, нито като система от функции, задължения и изисквания. Липсата на реално съкращаване на щата за длъжността "главен експерт" при главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" сочи липса на основания за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. В случая заповедта е издадена без да са налице изискуемите законови предпоставки. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав