Решение № 7744 от 19.8.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" (ОДДФЗ) - Разград, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Л. Железарова, против решение 62 от 24.01.2022 г., постановено по адм. дело 490/2021 г. на Административен съд Русе, с което е отменено уведомително писмо изх. 01-170-2600/119 от 28.06.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансова подпомагане по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г., с която е отказано да бъде оторизирана субсидия по заявление ИД 17/14/1/02016 от 08.05.2020 г., подадено от Бултрейд Частна Компания ЕАД, гр. Русе по подмярка 14.1 "Хуманно отношение към животните" в сектор ЕПЖ - 14.1.1 "Осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение както и групово в бокс/помещение за ЕПЖ и е върната преписката на директора на ОДДФЗ - Разград за ново произнасяне по цитираното заявление при съобразяване със задължителните указания по прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че по делото несъмнено е установено, че за животновъдния обект на жалбоподателя има несъответствие на капацитета, съгласно издаденото удостоверение за регистрация по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), съответно броя на отглежданите животни в него. Тези факти са установени при извършената проверка на наличната информация в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните - ВетИС за ЖО на дружеството към 31.12.2020 г., при която е установено че в ЖО 7335-0061 се отглеждат 205 бр. животни, което е повече от максимално допустимия и фиксиран в Удостоверението по чл. 137 от ЗВМД като капацитет на ЖО - 200 бр. животни. Излагат се съображения, че в разпоредбата на чл. 137в от ЗВМД е регламентирано задължение на собственика на ЖО при промяна на капацитета на ЖО, същият да уведоми в 7-дневен срок БАБХ, която след провеждане на предвидената процедура да впише в регистъра промяната на капацитета. Ето защо е установено, че за животните в ЖО 7335-0061 не са спазени минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на селскостопански животни, което е в противоречие с изискванията на Наредба 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти и при нарушение на чл. 4, чл. 10, ал. 4, чл. 12, ал. 3 и чл. 28, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от Наредба 4 от 08.08.2017 г. за подпомагане. за прилагането на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014-2020. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, алтернативно се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът Бултрейд Частна Компания ЕАД, представлявано от изпълнителния директор С. Петров, чрез пълномощника си адв. Т. Трифонов, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационното производство представляващи заплатен адвокатски хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение е правилно, не страда от сочените пороци и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна - участник в производството пред Административен съд Русе, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за него, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решаващият съд е събрал относимите доказателства и след като ги е обсъдил вярно и точно е установил фактите по спора. Приел е за установено, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане, представляващо и заявление за плащане, на 08.05.2020 г., за подпомагане за 112 бр. ЕПЖ /едри преживни животни/ при капацитет ЕПЖ 200 бр. по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР за периода 2014-2020 г. за сектор ЕПЖ, за извършване на дейността: "Осигуряване на свободна подова площ за отглежданите животни в ЖО" за 100 животински единици. В таблица едно към заявлението са посочени всички ЕПЖ, отглеждани в посочения обект, като за тези, които се кандидатства по схемата и подмярка в сектор ЕПЖ в колона Дейност по чл. 4 е посочено ЕПЖ на закрито и за които е поел ангажимент, а за останалите животни за които не се иска подпомагане, в същата колона е отбелязано без схема. Съдът е установил от приложеното удостоверение за регистрация на животновъден обект 3282 от 14.09.2015 г., издадено от Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) - Разград, че дружеството е регистрирало ЖО - кравеферма, отговарящо на ветеринарномедицинските изисквания, с предназначение за оглеждане на ЕПЖ (говеда), с капацитет до 200 ЕПЖ при технология на отглеждане: оборно-пасищно. Видно от становище 1970/30.04.2020 г. на ОДБХ - гр. Разград, издадено на основание чл. 19а от Наредба 4/08.08.2017 г., животновъдният обект - кравеферма 7335-0061 отговаря на всички ветеринарномедицински изисквания, като собственикът/ползвателят на ЖО спазва изискванията, допринасящи за хуманно отношение към отглежданите животни, съгласно Наредба 14 от 03.02.2006 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на телета, Наредба 16 от 03.02.2006 г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни, Наредба 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, като е удостоверена налична подова площ и/или дворна площ съгласно изискванията на Наредба 4 от 08.08.2017 г. ,като в документа изрично е посочено, че заявителят спазва законово установените изисквания по мярката и осигурява посочените в Таблица 1 площи. С оспореното Уведомително писмо изх. 01-170-2600/119 от 28.06.2021 г., жалбоподателят е уведомен, че не е оторизирана субсидия по подаденото от него заявление за подпомагане/плащане, като административният орган е мотивирал отказа за плащане с извършени административни и/или проверки на място и установено несъответствие на капацитета, съгласно издаденото удостоверение за регистрация на животновъден обект 3282/14.09.2015 г. по реда на чл. 137 от ЗВМД с броя и вида на отглежданите животни в него. Към референтната дата 31.12.2020 г. съгласно удостоверение 3282/14.09.2015 г., капацитета на ЖО е 200 /двеста/ броя говеда. Отглежданите животни към 31.12.2020 г. са 205 бр. съгласно справка в Регистъра на животните и животновъдните обекти - Списък с животни в ЖО, т.е. животните превишават капацитета на обекта посочен в удостоверение 3282/14.09.2015 г., което съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 4 и чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4 от 08.08.2017 г. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при делегиране на правата на изпълнителния директор на ДФЗ - РА,, съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) на директорите на областните дирекции на ДФД, в случая на ОДДФЗ - Разград. Оспореният административен акт е издаден в предписаната от чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, в това число и фактически и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, но при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, което е довело до неправилно приложение на материалния закон и противоречие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил и анализирал всички факти и обстоятелства от значение за делото, включително от събраните по делото доказателства относно броя на отглежданите ЕПЖ в ЖО, наличната подова площ, впоследствие увеличения капацитет на ЖО, е приел, че е безспорно установено наличието на необходимата площ по подмярка 14.1 "Хуманно отношение към животните" в сектор ЕПЖ - 14.1.1 "Осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение както и групово в бокс/помещение за ЕПЖ. Посочил е, че съгласно чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4/2017 г. изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин не спазва нормативните изисквания за хуманно отношение към животните. Доколкото обаче правната норма предоставя на органа да избере между две законови възможности - дали да намали или да откаже финансовата помощ, същия не действа в условията на обвързана компетентност т.е. органа разполага с дискреционна власт която му дава възможност да прецени как да действа, дали да действа и по какъв начин. За органа възниква задължение да съобрази своите действия спрямо предоставените от правната норма възможности. Макар в случая действията на администрацията да са в хипотезата на оперативна самостоятелност, органът следва да избере тази възможност която в конкретния случай представлява най-ефективно, полезно, икономически оправдано или най-икономично от гледна точка на държавния и обществения интерес. Наред с това органът следва да изложи мотиви защо и на какви основания е избрал една от предоставените му възможности. Както правилно приема решаващият съд, в оспорения административен акт няма изложени мотиви защо административният орган приема, че следва да откаже изцяло изплащане на заявената финансова помощ, а не да намали нейния размер, което води като последица нецелесъобразност на административния акт. Правилно съдът приема, че в оспорения административен акт липсват мотиви и относно полученото писмо с вх. 01-170-2400/85-1 от 27.05.2021 г. от директора на ОДБХ - Разград, по направено запитване от административния орган за потвърждение, че констатираните данни от Списък с животни в ЖО от системата на БАБХ към референтната дата 31.12.2020 г., съгласно който в ЖО са налични 205 бр. животни, с 5 броя повече от капацитета на ЖО по удостоверение за регистрация има възможност да се отглеждат съгласно изискванията на чл. 137 ЗВМД и Наредба 4. В отговора на отправеното запитване, директорът на ОДБХ - Разград е отговорил, че при издаване на Становище 1970/30.04.2020 г. са били замерени площите в помещенията и двора, предназначени за отглеждане на наличните в животновъдния обект животни и същите могат да бъдат отглеждани в измерените към 30.04.2020 г. помещения и двор, при спазване на изискванията на Наредба 4. Съгласно чл. 21 от Наредба 4/2017 г. при непълнота или нередовност на документи, при възникване на необходимост от предоставяне на допълнителни документи при непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти, както и с цел да се удостовери верността на заявените данни, ДФЗ РА, указва на земеделския стопанин необходимостта от представяне на допълнителни данни и/или документи. Земеделският стопанин е длъжен в срок до 10 работни дни от уведомяването да представи изисканите му данни и/или документи. Представените след този срок данни и/или документи, както и такива, които не са изрично изискани от ДФЗ РА, не се вземат предвид при последващата обработка на заявлението за подпомагане или плащане. Предвид констатираното разминаване между отглежданите в ЖО животни към референтната дата и капацитета на ЖО по удостоверението за регистрация, органът е следвало да предостави възможност на жалбоподателя да представи допълнителни доказателства, че подовата площ и дворната площ на ЖО позволяват по голям капацитет на ЖО и регистрация на ЖО, още повече с оглед даденото положително становище по този въпрос от директора на ОДБХ - Разград при направеното към него запитване. Разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК задължават административния орган да установи всички факти и обстоятелства, вкл. чрез служебно събиране на доказателства, от значение за издаване на акта. Органът е изискал само информация за капацитета на ЖО, но не е изискал такава дали са осигурени условия за хуманно отношение за отглеждане на животните и през 2020 г. Липсата на такава информация прави извода на съда за неспазване на изискванията за хуманно отношение към животните необоснован и недоказан. При подаване на заявлението си, в съответствие с чл. 12, ал. 6 от Наредба 4/2017 г. земеделският стопанин е посочил броя на всички ЕПЖ, които отглежда - 189 бр. Посочени са и тези, за които се кандидатства за подпомагане 112 броя (100 ЖЕ), съобразно Таблица 1 за отглежданите животни, към заявлението за подпомагане. Видно е, че заявения за подпомагане брой ЕПЖ отговаря на капацитета на ЖО, каквото е изискването на чл. 10, ал. 4 от Наредба 4/2017 г. Броят ЕПЖ съобразно работната програма също отговаря на капацитета на животновъдния обект. Декларираните като отглеждани в ЖО брой животни в удостоверението за регистрация на ЖО и капацитета на животновъдния обект, броя животни, с който се кандидатства за подпомагането и установеното при административните проверки, че към 04.05.2020 г. капацитетът на ЖО е увеличен, е предпоставка административният орган да изиска служебно или от земеделския производител, актуална информация, дали ЖО отговаря и към 2020 г. на ветеринарномедицинските изисквани, вкл. относно осигуряване на свободна подова площ и/или дворна площ, тъй като е налице неяснота на заявените данни и посочените факти чл. 21 от Наредбата. Правилно съдът приема, че съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на неговото издаване. Следователно към момента на издаване на оспорения административен акт, за процесния ЖО вече е било издадено ново удостоверение за регистрация с което капацитета му е увеличен на 250 бр. животни. От изложеното следва извод, че към момента на издаване на административния акт е било налице съответствие между констатирания капацитет на ЖО - 205 бр. и капацитета по издаденото удостоверение за регистрация на ЖО - 250 бр. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдебното решение е необосновано. Напротив, съдът е съобразил събраните в рамките на административното производство доказателства и изводите му са съответни на установеното със същите. В касационната жалба не е посочено в какво се изразява необосноваността на решението, кои доказателства не са взети предвид или неправилно са тълкувани от съда, в нарушение на правилата на логическото мислене или е налице друго обстоятелство, обосноваващо неправилност на изводите. Противно на твърденията в касационната жалба, категорично е установено, че животновъдният обект на жалбоподателя отговаря на всички законови изисквания за отглеждане на ЕПЖ, не са налице нарушения на изискванията на чл. 10, ал. 4 и чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4/08.08.2017 г., което прави необоснован изводът на административният орган, че са налице основания за отказ от плащане за ЕПЖ. Заявлението на ответника по касация относно ЕПЖ отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 4 от Наредба 4/08.08.2017 г., тъй като броят, видът и категорията на животните в животновъдния обект отговарят на капацитета на същия, предоставящ възможност за отглеждане на до 250 броя ЕПЖ. Правилно съдът е приел, че не е налице нарушение и на изискванията на чл. 28, ал. 1 т. 4 от Наредба 4/08.08.2017 г. - неспазване на изискванията за хуманно отношение към животните, тъй като също категорично е установено, че ЖО отговаря на всички ветеринарномедицински изисквания, съответно обоснован и съобразен с материалния закон е изводът на съда, че оспорения административен акт е неправилен, поради несъответствие с материалния закон. В този смисъл, правилно съдът е приел, че административният орган не е изложил надлежни мотиви по отношение фактическите констатации при издаване на акта и въз основа на какви доказателства са направени те, с оглед данните в обратния смисъл, установени в удостоверението за регистрация на ЖО и становището на ОДБХ. По изложените съображения, настоящата инстанция приема, че при постановяване на решението не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за присъждане на разноски за касационната инстанция, предявена от ответника по касация, доказана в размер на 600 лева действително заплатена сума за един адвокат, видно от договор за правна помощ от 13.06.2021 г. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,