Решение № 717 от 30.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10292/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. К. С. от гр. Благоевград, подадена чрез процесуалния представител адв. Методиева, срещу Решение 2283 от 10.07.2024 г., постановено по адм. дело 353/2024г. по описа на Административен съд Благоевград, в частта, в която е отхвърлена жалбата му против заповед 2112/21.11.2023 г. на кмета на Община Благоевград в останалата й част. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд приема, че жалбоподателят е извършител на незаконния строеж, без това обстоятелство да е безспорно установено в хода нито на съдебното, нито на административното производство. Възразява се още, че при взаимно противоречащи доказателства съдът не е следвало да кредитира нотариално заверената декларация на част от собствениците в сградата, която е частен документ. Претендира се отмяна на съдебното решение в оспорената му част и вместо него постановяване на друго, с което се отмени изцяло оспорената заповед, както и се присъдят разноски по делото. Ответникът кмета на Община Благоевград, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложено по делото писмено становище, чрез процесуалния си представител юрк. Спасова, оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна по съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касационния жалбоподател. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на Г. С. срещу заповед 2112/21.11.2023 г. на кмета на Община Благоевград, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на извършител и ползвател, да премахне незаконен строеж Преустройство, промяна на предназначението на част от покривна тераса на кота +20.40 м. на блок Б и обособяването й като самостоятелен обект с предназначение за жилище/апартамент/, изграден в сграда с идентификатор 04279.617.68.2, находяща се в УПИ I, кв. 216а, по плана на гр. Благоевград. В мотивите на заповедта е посочено, че процесният строеж е четвърта категория, изграден без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж след 2008 г., предвид което за него са неприложими хипотезите, уреждащи института за търпимост. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт 16/09.06.2023 г., съставен от служители на Община Благоевград, въз основа на който в заповедта е описано, че е извършено усвояване преустройство, промяна на предназначението, на част от покривна тераса, изразяващо се в обособяване на самостоятелен обект с предназначение жилище/апартамент в сградата, като са изпълнени окачени тавани, мазилкси, подови настилки, обособени са и обзаведени всекидневна с хол, кухненски бокс, трапезария, спалня, баня, мокро помещение и складово помещение, захранени с ток и вода. В хода на административното производство е представена нотариално заверена декларация рег. 1684/30.08.2023 г. на част от етажните собственици в сградата, в която е извършено незаконното строителство, като в нея се посочва за извършител на незаконния строеж Г. С., който и отдава под наем обекта. За да постанови решението в оспорената му част първоинстанционният съд е приел, че актът е издден от компетентен орган кметът на Община Благоевград, в предвидената писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда още, че процесният строеж е от четвърта категория, доколкото обособяването на самостоятелния обект е извършено при запазване на линията на колонадата чрез остъкляване и покриване на същата. Съдът приема за безспорно установено по делото също така, че процесният строеж е извършен без разрешение за строеж и без одобрени инвестиционни проекти, както и че не е предвиден, съгласно издаденото за сградата разрешение за строеж и одобрени проекти. Според административния съд доказано по делото се явява и твърдението на ответника, че строежът е извършен от жалбоподателя, доколкото от страна на последния не са представени никакви годни доказателства за установяване на благоприятния за него факт, че обособяването на архитектурния елемент в апартамент е извършено от трето лице преди 2022 г. Съдът приема още, че извършването на строежа от жалбоподателя е доказано от ответника чрез събраните в хода на делото доказателства, а именно от писмените сведения, представени на 30.08.2023 г. пред кмета във вид на декларация от осем лица, живеещи в сградата, както и от представеното от самия жалбоподател и подписано от него решение на Общото събрание на етажната собственост на сградата от 16.05.2019 г., като сведенията, дадени от живеещите в сградата, са годно доказателствено средство по смисъла на чл. 44 от АПК и в същите еднозначно се посочва, че строежът е извършен от Г. С., а и по делото няма нито едно друго доказателство, което да разколебава истинността на сведенията. С оглед установения по делото момент на извършване на строежа, съдът приема също така, че същият е нетърпим, доколкото по арг. от § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, проверката за търпимост е ограничена до строежи, изградени до 31.03.2001 г. Въз основа на установеното по делото съдът е обосновал извод, че заповедта е материално законосъобразна по отношение на приложената норма на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ спрямо жалбоподателя като извършител на строежа по смисъла на чл. 225, ал. 5 от ЗУТ, както и същата е законосъобразна и спрямо изискванията на чл. 6 от АПК. Съдът е обосновал и извод, че заповедта в частта, с която е наредено премахването на строежа от жалбоподателя, в качеството му на ползвател, е незаконосъобразна, тъй като нито ЗУТ, нито друг закон предвижда и въвежда факта на ползване на незаконен строеж като основание за поемане от ползвателя задълженията и отговорностите по премахване на ползвания незаконен строеж. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е писмена и съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение и с конкретно посочени параметри. Както в мотивите на заповедта, така и в диспозитива й, ясно и точно е описан наредения за премахване строеж с характеристики и местоположение, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Процесната заповед е издадена и след изпълнение на процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, в хода на която не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В тази връзка се явяват неоснователни доводите на касатора за допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения по чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК относно определяне адрасат на заповедта, в частност кой е извършител на процесния строеж. Както и правилно е приел административният съд, извършването на процесния строеж от жалбоподателя е доказано от ответника чрез събрани в хода на административното производство писмени доказателства, а именно декларация от осем лица, живеещи в процесната сграда, като установяванията в тази декларация не са оборени от жалбоподателя в хода на съдебното производство със съответните доказателствени средства, независимо от изрично указаната му от съда доказателствена тежест с определение 1053/05.04.2024 г. Правилно съдът кредитира представената декларация на част от членовете на етажната собственост на сградата, в която е изграден процесният строеж, съобразявайки правомощията на административния орган по чл. 43 и чл. 44 от АПК. Обстоятелството, че с решение на Общото събрание на етажната собственост от 16.05.2019 г., което е подписано и от жалбоподателя, е дадено съгласие за промяна предназначението на общите части на сградата, представляващи част от покривната тераса, като променените части да се ползват за жилищни нужди от трето лице Алан ООД, не обосновава извод, че именно това дружество е изградил процесния строеж. В конкретния случай следва да се има предвид също така, че дори и да се приеме, че жалбоподателят не е извършител на процесния строеж, то безспорно същият правилно е определен за адресат на оспорената заповед. Адресати на заповедите по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, в съответствие с § 3, ал. 1 от ДР на Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекция за национален строителен контрол, могат да бъдат две категории лица, чиято връзка със строежа е фактическа и/или правна неговият извършител и носителят на правото на собственост или на ограничено вещно право върху строежа или терена, на който е изграден този строеж, като компетентният орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатирания незаконен строеж. Видно от приложените по делото удостоверение за регистрация ББ-00Б-2ЮЯ-А0/01.07.2022 г. на обект за настаняване и заповед 1314/01.07.2022 г. на кмета на Община Благоевград, жалбоподателят е посочен като собственик на процесния строеж. Изрично също така в подаденото от него заявление декларация вх. ОС-0204-Р-4/23.06.2022 г., същият е посочил себе си като собственик на строежа. С оглед на това в случая правилно Г. С. е определен за адресат на оспорената заповед. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материално-правните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ преустройство и промяна на предназначението на част от покривна тераса и обособяването й като самостоятелен обект с жилищно предназначение, които обстоятелства не се оспорват от страните по делото. По делото безспорно се установява също така, че процесното преустройство е извършено без разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти. При тези факти административният съд правилно приема, че описаното в заповедта за премахване Преустройство, промяна на предназначението на част от покривна тераса на кота +20.40 м. на блок Б и обособяването й като самостоятелен обект с предназначение за жилище/апартамент/, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за чието изграждане е необходимо одобряването на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж в съответствие с чл. 137, ал. 3 от ЗУТ и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В случая строителни книжа не са издадени, обстоятелство, по което страните не спорят, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ безспорно този строеж е незаконен. Правилен е и извода на първоинстанционния съд, че процесният строеж не е търпим по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, доколкото по делото се установява, че същият е извършен след 2019 г., което и обстоятелство безспорно се потвърждава от приложеното по делото решение на Общото събрание на етажната собственост на сградата от 16.05.2019 г. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетите гласни доказателства са обсъдени заедно с останалите приети по делото писмени доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Благоевград е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника кмета на Община Благоевград следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,