Решение № 807 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2146/2012 г.

Решение № 807 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2146/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ивайло Васков Енчев против решение № 5709 от 12.12.2011 г. по адм. дело № 6730/2011 г. на Административен съд София -град, с което жалбата му против заповед рег. № 2799/4.07.2011 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция"- МВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не са взети предвид допуснатите нарушения на формата на акта и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради това, че не са обсъдени всичките му възражения и доводи и не са изложени мотиви към решението. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР оспорва касационната жалба и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган и при спазване формалните изисквания на закона. Заповедта е подписана от дисциплинарно наказващия орган и съдържа посочените в нормата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР реквизити, като действията на Енчев са изяснени подробно по характер, време и място на извършване и в съпътстващите акта документи (справки, докладни и др.). Посочена е и нарушената норма от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, на която описаното поведение на служителя противоречи. По същността си това са мотивите, обосноваващи взетото от дисциплинарния орган решение. Същите са подробни и интерпретират еднозначно поведението на служителя. Основанието за налагане на наказание е посочено точно, като е изписано съдържанието на нормите от ЗМВР и от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Ето защо допусната неточност в цифровото означение на цитирания текст от правилника в случая не опорочава издадения административен акт, а доводите на касатора, че поради допусната грешка не му е известно основанието за налагане на наказание, не могат да бъдат споделени. Законосъобразна е и преценката на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР дисциплинарното производство е образувано със заповед на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" (заповед № 2041/18.05.2011 г.) и е назначена комисия като дисциплинарно- разследващ орган. Извършена е проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), като резултатите от проверката са обобщени в справка, в която са описани, допуснатите от служителя нарушения, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Спазени са и изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Наказанието е наложено след приемане на писмените обяснения на служителя от 5.05.2011 г., от 22.05.2011 г. и от 16.06.2011 г. (последните са представени след като на Енчев е осигурена възможност да предостави допълнителни обяснения и възражения след запознаване със справката от приключилото дисциплинарно производство (покана, отбелязване върху справката). Спазени са и изискванията на чл. 229, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР, тъй като заповедта е издадена след оценка на всички доказателства и отчитане на всички релевантни обстоятелства. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на административния съд, че предпоставките на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най-тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитирания текст, дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително за извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение, а по смисъла на нормата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР в тази категория попадат и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. В конкретния случай е установено, че на 30.03.2011 г., около 10.35 часа по време на дежурството си на съвместен ГКПП Русе - Гюргево жалбоподателят, държавен служител кат. Е - III степен, полицай на ГКПП - Русе от ГПУ - Русе при РДГП - Русе към Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР поискал с твърдение, че е негова и взел от Кяни Реджеб служител по чистотата на граничния пункт, кутия от цигари, намерена по-рано от Реджеб до една от кабинките на пункта, в която се намирали около 600.00 лв., сума, която не е декларирана от Енчев в началото на дежурството. Това поведение на жалбоподателя правилно е квалифицирано като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата. Извършените от служителя действия са в противоречие с правилото на т. 32а от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, според което държавният служител придобива, владее и ползва имущество по начин, който не поражда основателно съмнение за злоупотреба със служебното му положение. В случая действията на жалбоподателя, свързани с получаване на пакет с парична сума, оставен предварително на конкретно място на граничния пункт (в този смисъл са обясненията на служителите по чистотата Реджеб, Илиев, Маринов и Петров), поражда основателно съмнение за злоупотреба със служебното положение. Това поведение е неприемливо от нравствена гледна точка, тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността и да пази доброто име на полицейската институция, като дава личен пример в тази насока. Действията на Енчев са основание да се направи извод, че поведението на полицейските служители на граничния пункт не се подчинява на закона, а изпълнението на служебните задължения се превръща във възможност за лично облагодетелстване. Това, заедно с обстоятелството, че извършеното от жалбоподателя става достояние на граждани и на полицейски служители, води до уронване престижа на полицейската институция и е основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Доводът, че не са налице основания за реализиране дисциплинарната отговорност на служителя, тъй като образуваното по случая досъдебно наказателно производството е прекратено, е неоснователен. Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната (чл. 224, ал. 3 от ЗМВР), поради което служителят може да бъде санкциониран дисциплинарно, независимо от наличието или не на данни за извършено престъпление. Освен това в случая Енчев е наказан за нарушения на разпоредба от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, т. е. за действия, които са в противоречие с морално - етична норма, според която дори съмнението за злоупотреба със служебното положение е достатъчно да обоснове дисциплинарна отговорност, а не за извършени закононарушения. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК. Извършената проверка и изложените от съдебния състав съображения за компетентността на издателя, липсата на формални нарушения, на административнопроизводствените правила и на материалния закон дават отговор на всички доводи и възражения на жалбоподателя, включително на направените такива за нищожност на оспорената заповед. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно правилата на чл. 170 от АПК (определение от 1.08.2011 г.), а решението на съда е постановено след обсъждане на всички събрани по административната преписка и в хода на съдебния процес доказателства, както и на доводите и възраженията на страните. В съответствие с изискванията на чл. 172а, ал. 1 съдебният акт съдържа изброените в текста реквизити, както и мотиви в които са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда за отсъствието на основания за отмяна на заповедта (чл. 172а, ал. 2 от АПК). Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения и основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е законосъобразен и постановен при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,