Решение № 4747 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1761/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на командира на Военно формирование [заличен текст] против решение № 1905 от 19.12.2025 г., постановено по адм. д. № 469/2025 г. по описа на Административен съд гр. Враца. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът – М. Г. Д., в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Враца отменя заповед № ЗЛС-26/01.10.2025 г. на командира на Военно формирование [заличен текст], с която на основание чл. 162, ал. 1, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) е прекратен договора за военна служба на ефрейтор І –ви клас М. Г. Д., същият е освободен от длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса. За да постанови този резултат съдът констатира, че заповедта е издадена от компетентен орган, но приема, че същата е постановена в нарушение на предписаната от закона форма, тъй като не са спазени изискванията за нейното съдържание съгласно чл. 73, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - липсват фактическите основания за издаване на заповедта. Приема, че посочването в заповедта на правното основание по чл. 162,т. 2 ЗОВСРБ - при навършване на пределна възраст на военнослужещия не удовлетворяват критериите за надлежно мотивиране на акта, тъй като в оспорения акт не е посочена възрастта на военнослужещия, нито разпоредбата на закона, която касае съответната навършена пределна възраст. Позовава се на разпоредбата на чл. 73, ал. 2, т. 2 ППЗОВСРБ и прави извод, че при липса на мотиви по съществените въпроси от предмета на акта не е възможна проверка за неговата законосъобразност и попълването му с мотиви в съдебната фаза. Приема, че Д. притежава звание „сержант“, който факт се доказва от представените по делото доказателства и не е навършил пределната възраст за пенсиониране като констатира, че и в тази насока липсват мотиви в акта. По тези съображения съдът достига до заключение за незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – командир на Военно формирование [заличен текст], в съответствие с разпоредбата на чл. 161, т. 3 ЗОВСРБ, съгласно делегираните му правомощия със заповед № ОХ-672/15.08.2023 г. – т. 8.2 от министъра на отбраната, в чиято компетентност, съгласно чл. 146, т.3 ЗОВСРБ е прекратяване на договора за военна служба на войниците, какъвто е настоящия случай. Неправилен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, тъй като не съдържа задължителните реквизити по чл. 73, ал. 2 ППЗОВСРБ. В случая посоченото в заповедта правно основание е и фактическо такова за прекратяване на договора за военна служба, като в заповедта е записано и притежаваното от жалбоподателя военно звание „ефрейтор- 1-ви клас“. Незаконосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че през 2012 г., във връзка с извършени организационно - щатни и дислокационни промени със заповед № ЗZ-549/20.12.2012 г. на командир на военно формирование [заличен текст] е прекратен договорът за военна служба на сержант Д. като същият е освободен от военна служба и е зачислен в запаса. На 01.03.2017 г. е сключен нов договор за военна служба с М. Г. Д.. Съгласно чл. 134а, ал. 2 ЗОВСРБ с договора за военна служба задължително се определят наименованието на длъжността, на която военнослужещият се назначава, съответстващото й военно звание, срокът на службата, условията за обучение и повишаване на квалификацията му, условията и редът за кариерното му развитие, правата, задълженията и отговорностите на страните по договора. От цитирания договор (л.16-19) е видно, че Д. е със средно образование, специалност „кулинар“ и с военно звание „редник – 3-ти клас“. С приложения по делото акт за встъпване в длъжност от 01.03.2017 г. се установява, че са изпълнени изискванията на чл. 149, ал. 1 ЗОВСРБ и на основание чл. 152, ал. 2 ЗОВСРБ е започнало изпълнението на военна служба на редник Д. на длъжност „готвач“ във [заличен текст]. С допълнително споразумение № ЗН – 224/03.02.2020 г. към договора от 01.03.2017 г. (л.21) срокът на договора за военна служба на редник Д. е удължен до 05.10.2022 г., а с допълнително споразумение № 51-37/07.10.2022 г., на основание чл. 65, ал. 1, т.7 (в съответната редакция) на ППЗОВСРБ срокът на договора за военна служба на ефрейтор 2 клас М. Г. Д. е удължен до навършване на пределна възраст за притежаваното звание. На основание чл. 160, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ – пределната възраст за военна служба за войниците (матросите) е 46 години, а съгласно ал. 4 от цитираната разпоредба пределната възраст за военна служба на военнослужещите, неупражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за социално осигуряване (КСО), е с три години по-висока от посочената в ал. 1 и 2 и с 5 години по-висока от посочената в ал. 3. Д., съгласно последното допълнително споразумение № 51-37/07.10.2022 г. към договор за военна служба № ЗН-594/01.03.2017 г. е с посочено военно звание „ефрейтор“ - 2–ри клас, поради което същият навършва пределна възраст за пенсиониране на 06.10.2025 г. Самото прекратяване на договора за военна служба е последица от договорените между страните условия и настъпването на правно релевантния факт – навършване на пределна възраст. Незаконосъобразен е изводът на съда, че в оспорената заповед липсват мотиви относно пределната възраст за пенсиониране на Д., предвид, че същият при прекратяване на договора му за военна служба през 2013 г. притежава и сержантско звание. Званието сержант е присвоено на жалбоподателя при първоначлното му постъпване на военна служба през 1998 г., като същият е освободен от военна служба от 03.01.2013 г. поради организационно-щатни промени и същият е зачислен в запаса с това звание съгласно Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. В случая към момента на повторното му назначаване М. Д. не може да бъде назначен на длъжност за сержант, тъй като същият няма завършен сержански колеж, освен на длъжността „готвач“, за която притежава професионална квалификация – чл. 30 ППЗОВСРБ. Вторият договор за военна служба е сключен за длъжността „готвач“ и военно звание „редник“. Налице и декларация на М. Г. Д., с която същият изрично изразява съгласието си да бъде приет на военна служба с по-ниско звание от притежаваното от него в резерва (л. 15). Заповедта е връчена на касатора и съдържа фактически и правни основания, послужили за издаването й. При постановяване на заповедта са спазени административнопроизводствени правила. Спазена е процедурата по чл. 76, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ППЗОВСРБ, изискваща командирите (началниците) на военни формирования или ръководителите на структури ежегодно до 31 октомври да изготвят и представят по команден ред до длъжностното лице, което има право да прекратява договорите за военна служба списък на военнослужещите, които през следващата календарна година навършват пределна възраст за притежаваното военно звание по чл. 160, ал. 1, 2 и 3 от ЗОВСРБ. От приложените по делото доказателства е видно, че Д. е включен в такъв списък (л. 56). Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. Установено е, че на [дата] г. М. Г. Д. навършва [възраст]. Нормата на чл. 160, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 4 ЗОВСРБ, в редакцията й към датата на издаване на заповедта - ДВ, бр. 38/2020 г., предвижда пределната възраст за военна служба за войниците да е 49 г., а съгласно чл. 162, ал. 1, т. 2 от ЗОВСРБ при навършване на пределна възраст на военнослужещия договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба, без предизвестие. Достигането на пределна възраст за военна служба, съгласно цитираните норми е юридически факт, при който правните последици настъпват еднократно, в момента на проявата на този юридически факт и са абсолютна предпоставка за прекратяване на договора за военна служба без предизвестие. Следователно като прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд постановява решение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на М. Г. Д. против заповед № ЗЛС-26/01.10.2025 г. на командира на Военно формирование [заличен текст] да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,