Решение № 5223 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12636/2019 г.

Решение № 5223 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12636/2019 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Б., подадена чрез процесуалния му представител адв. Стойнева, срещу решение № 238 от 25.06.2019 г., постановено по адм. дело № 137/2019 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 349 з-370/13.02.2019 г. на директора на ОД на МВР – Стара Загора. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се за отмяна на атакувания съдебен акт и присъждане на направените разноски. Ответникът – Директорът на ОД на МВР – Стара Загора не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - Стара Загора е образувано по жалба на Р. Б. против заповед № 349 з-370/13.02.2019 г. на директора на ОД на МВР – Стара Загора, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и чл. 204, т. 3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР, в качеството на младши инспектор I ст. в група "Пътен контрол" на сектор "Охранителна полиция" към РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно, като е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предвидената от закона форма и съдържание, спазени са сроковете за налагане на дисциплинарното наказание и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият съд е обосновал извод за спазване на материалния закон и целта на закона, като е приел за установено извършването на дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието на жалбоподателя. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК, са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебния акт. Оспореното решение е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед приложението на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. С нормата на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР е прието, че за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарно наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Съгласно чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарно наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. От приложената по делото обобщена справка се установява, че моментът, в който органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя е 08.02.2019 г., а оспорваният административен акт е издаден на 13.02.2019 година. Следователно, заповедта е издадена в законоустановения двугодишен срок от извършване на нарушението и в двумесечния срок от откриването му. Следователно изводът на първоинстанционния съд за спазване на указаните в чл. 195, ал. 2 от ЗМВР преклузивни срокове е правилен. Неоснователни са възраженията на касатора за неспазване на установената в закона форма. Решаващият съд правилно е установил, че оспорваният административен акт е издаден от материално компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, в законоустановената писмена форма по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР като съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР - посочен е извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, нарушените разпоредби и доказателствата, въз основа на които нарушението е установено, правното основание и наказанието, което се налага, както и пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Съдът е изложил мотиви, че при издаване на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, както и че е съобразено приложимото материално право, които се споделят от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора и е извел законосъобразни правни изводи, че дисциплинарно наказаното лице е извършило вмененото му нарушение, изразяващо се в унищожаване с остър предмет на чужди движими вещи - четири броя гуми на лек автомобил, собственост на трето лице и санкционирането му с дисциплинарно наказание "уволнение" е задължително, като при налагането му органът по чл. 204, т. 3 от ЗМВР се е произнесъл в условията на обвързана компетентност. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратна насока са неоснователни. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд относно поведението на служителя, което е обсъдено при прилагане на критериите по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР и правилно е прието, че съдържа признаците на тежко нарушение на служебната дисциплина в хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. При изпълване на фактическия състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, дисциплинарно наказващия орган при условията на обвързана компетентност е длъжен да наложи най-тежкото наказание, поради което излагането на допълнителни мотиви по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР не е необходимо. Гарантирано е правото на участие и защита на наказаното лице в рамките на воденото дисциплинарно производство, като нееднократно му е предоставяна възможност да ангажира становище и предяви възражения, както и да се запознае с материалите по преписката. Взети са предвид представените от него обяснения. Дисциплинарното наказание се налага за извършени от служителя морално укорими действия, свързани с незачитане на установения обществен ред, които при всяко положение биха имали за последица загуба на общественото доверие в представляваната от служителя институция. Изложени са съображения защо обективираното поведение следва да бъде самостоятелно санкционирано по дисциплинарен ред с налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Поради което касационните доводи в обратна насока се явяват неоснователни. По изложените съображения и при липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна, съдебното решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК Върховният административен съд, пето отделение