Решение № 2069 от 21.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3591/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Зам. Изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие , чрез процесуален представител, срещу решение 34 от 06.02.2023г., по адм.д. 276/2022г. на Административен съд-Стара Загора/АС-Стара Загора/, с което по жалба на П. Димитрова от гр. Стара Загора, е отменено Уведомително писмо рег.01-6500/2317 от 05.04.2022г., издадено от Зам. ИД на ДФЗ, в частта, с която се отказва изплащане на финансова помощ по подмярка 13.1/НР 1 Компенсационни плащания в планински райони от ПРСР 2014-2020г., и преписката е върната на Зам. ИД на ДФЗ за ново произнасяне в едномесечен срок по заявление с УИН[номер] на П. Димитрова за подпомагане за кампания 2017г. по подмярка 13.1/НР 1 Компенсационни плащания в планински райони от ПРСР 2014-2020г., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Моли за неговата отмяна. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът- П. Димитрова чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение. Съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение АС-Стара Загора е приел, че оспореният АА е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Според съда спорния по делото въпрос е дали за кампания 2017г. с подаденото от земеделския производител/ЗП/ П. Димитрова заявление, по изкуствен начин са разделени стопанствата между посочените в оспорения АА лица в размер не по-голям от 100ха, за да могат те да получат финансова помощ по подмярка 13.1/НР 1 Компенсационни плащания в планински райони от ПРСР 2014-2020г. в по-висок размер. Предвид данните в прието по делото заключение на ВЛ, съдът е приел за несподелимо като неподкрепено доказателство твърдението на АО, че е налице стопанство, разделено на по-малко от 100ха, защото нито един от двамата заявители не е имал стопанство, надвишаващо 100ха през 2016г.. Съдът е счел, че припокриването на площ от 5.37ха между заявените през 2017г. земи от П. Димитрова и С. Димитров не може да се квалифицира като разделяне на стопанството в хипотезата на изкуствено създадени условия по см. на чл.13, ал.1, т.8 от Наредба 6 от 24 февруари 2015г. за прилагане на мярка 13 "плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. /Наредбата/ така, че да се избегне получаване на подпомагане в размера по чл.7, ал.1, т.3 от Наредбата. Съдът е счел, че по делото не са установени обстоятелства, които да сочат субективното намерение да се нанесе вреда- предимство или облага, и те да са в противоречие с целите на мярка 13, разписани чл.1, ал.1-3 от Наредба 6/24.02.2015г. Според съда само наличието на роднински връзки, общ адрес между заявителите и дублиране на заявени имоти или части от имоти не е достатъчно като съвкупност от улики да обоснове намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване. АС-Стара Загора е достигнал до извод, че по никакъв начин не се доказва намерението на бенефициера умишлено и целенасочено да навреди на европейските финансови структури или да компрометира целта на мярката за подпомагане, неспазвайки европейските стандарти в условията на земеделските стопанства. Решението е неправилно, постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, и същото е необосновано. С оспорената част на процесното УП е отказано финансово подпомагане по заявената за кампания 2017г. от ЗП Подмярка 13.1/НР1, поради установено съмнение за изкуствено разделяне на стопанство по мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от ПРСР между лицата земеделски производители: М. Димитров УРН[номер], С. Димитров УРН [номер], П. Димитрова УРН [номер], Конарското ЕООД УРН [номер], Кръстец-2016 ЕООД УРН[номер], при заявени от посочените ЗП площи по мярка 13.1 за кампания 2017г. в различни размери. Правното основание за постановения отказ е разпоредбата на чл.13, ал.1, т.6 от Наредба 6 от 24 февруари 2015г. за прилагане на мярка 13 "плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., според която ДФЗ-РА, може да откаже изплащането на финансова помощ частично или изцяло, когато са установени изкуствено създадени условия. Мотивът за отказ е разделяне (с подаденото от ЗП Димитрова заявление) по изкуствен начин стопанствата в размер не по-голям от 100ха, с цел посочените по-горе земеделски производители да получат финансова помощ по процесната подмярка в по-висок размер, използвайки възможността за диференциране размера на изчислената финансова помощ съобразно метода, определен в чл.7, ал.1 от Наредба 6/24.02.2015г., основа на който е средния размер на нивата на плащане към съответните декларирани площи. При тези данни правилно АС-Стара Загора е приел, че предвид разпоредбата на §1, т.2 от ДР на Наредбата, трябва да се изследва наличието на условията по чл.60 от Регламент (ЕС) 1306/2020г. във вр. с Решение на СЕС (шести състав) от 12.09.213г. по Дело С-434/12. Това означава, че в проведеното съдебно производство първоинстанционния съд трябва да установи дали фактите, възприети от АО в оспорения акт, доказват наличието на обективния и субективния елементи, визирани в т.29 от цитираното решение на СЕС, за да се приложи клаузата относно заобикаляне на разпоредби по чл.60 от Регламент (ЕС) 1306/2020г., съответно чл.13, ал.1, т.6 от Наредбата. В конкретния казус такова изследване не е направено в пълнота и по делото не са установени релевантните за спора факти, предвид възприетото от АО в оспореното УП, според което съмнението за създадено предимство обхваща съвместни действия на общо пет физически и юридически лица-земеделски производители: М. Димитров УРН[номер], С. Димитров УРН [номер], П. Димитрова УРН [номер], Конарското ЕООД УРН [номер], и Кръстец-2016 ЕООД УРН[номер], за периода от 2014 до 2017г., свързано със завените площи за подпомагане от тези кандидати през отделните кампании, но предвид и при съществена връзка с подаденото от ЗП П. Димитрова заявление за подпомагане с УИН [номер] за кампания 2017г. В този смисъл неправилно е прието от първостепенния съд, че на изследване подлежи единствено кампания 2016г. и само по отношение на лицата П. Димитрова и С. Димитров, а поставените въпроси към вещото лице по назначената от съда СТЕ, в по-голямата си част са неотносими към изясняване релевантните за спора обстоятелства. Част от относимите към спора факти са свързани не само със завените площи от двама кандидати за кампания 2017г. но и със завените площи на всички ЗП, чиито действия формират съмнение за изкуствено създадени условия. Относими към спора са и фактите, свързани със собствеността на юридическите лица-ЗП, връзките между физическите лица- собственици, както в това им качество, така и в качеството им на земеделски производители, вкл. на отделните юридически лица. Релевантно за спора с цел изясняване наличието на обективния елемент е установяване на съдържимото в отделните заявления за подпомагане на кандидатите по чл.3 от Наредба 5 от 27.02.2009г., дадените обяснения от ЗП в хода на административните проверки по съмненията за нередност за кампания 2017г., включително приложените към тях документи-анкетни карти, договори, фактури, платежни нареждания справки за начислени амортизации. Правилно АС-Стара Загора е посочил, че съгласно чл.170, ал.1 АПК доказателствената тежест за установяването на фактическите основания, посочени в АА е на административния орган, но в случая съдът с разпореждане в ЗЗ на 13.10.2022г. е дал бланкетно указание до страните относно разпределението на доказателствената тежест в процеса, без в последствие с оглед събиране на необходимите доказателства, да приложи разпоредбата на чл.163, ал.3 от АПК. Само след установяване на всички релевантни за спора факти, свързани с наличието или не на изкуствено създадени условия по см. на по чл.60 от Регламент (ЕС) 1306/2020г. във вр. с Решение на СЕС (шести състав) от 12.09.213г. по Дело С-434/12., и приложената от АО разпоредба на чл.13, ал.1, т.6 от Наредбата е възможна проверката от съда за спазване изискванията на материалния закон, включително за наличие на субективния елемент но не изолирано а само във връзка с обективните обстоятелства в конкретния казус, предвид Решение на СЕС (шести състав) от 12.09.213г. по Дело С-434/12. Липсата на установени от първостепенния съд релевантни за спора факти е пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Съдебното решение на АС-Стара Загора трябва да се отмени, и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който след установяване на релевантните факти по съответните процесуални способи, включително чрез изискване на цялата административна преписка по издаване на оспорения акт при даване конкретни указания до страните за представяне на допустимите и относимите към решаване на спора доказателства и след съвкупна преценка на всички относими събрани по делото доказателства, да изложи мотиви относно прилагането на материалния закон от АО при съобразяване условията по чл.60 от Регламент (ЕС) 1306/2020г. във вр. с Решение на СЕС (шести състав) от 12.09.213г. по Дело С-434/12, и Наредба 6/24.02.2015г. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл.226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение последно вр. чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение