Решение № 2505 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4319/2008 г.

Решение № 2505 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4319/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на Фотинка Василева Пиронкова от гр. София против Решение № 245 от 10.12.2007 г. по адм. д. 553/2001 г. на СГС в частта с която е отхвърлена жалбата й против мълчаливия отказ на областен управител на област София да признае правото й на обезщетение като наследник по закон на своя баща Васил Димитров Каракулев за отнето имущество - едноетажна къща с две стаи, антре, навес и кошара, мазе и санитарен възел, селска фурна, ограда от дървени колове и бодлива тел и овощни насаждения, подробни изброени в отхвърлителния диспозитив по заявление № РД- 97-00-3923 от 13.10.1998 г. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и моли за отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът - областен управител на област София, "Лакпром" АД и "Колора" АД не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, поради което е допустима, но е неоснователна. В частта, с която жалбата на Фотинка Василева Пиронкова против мълчаливия отказ на областния управител на област София е отхвърлена, решението е мотивирано с недоказаност на претенцията от жалбоподателката, която носи доказателствената тежест в процеса. Решението е правилно, постановено е при точно приложение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е обосновано със събраните по делото доказателства. Фактът, че теренът от 19558 кв. м. по договор за покупко - продажба от 17.06.1938 г., за който съдът е приел претенцията за обезщетение за основателна, е бил отнет без правно основание, без провеждане на отчуждителна процедура, е обосновано с приетия по делото като доказателство акт за държавна собственост № 10923 от 26. 02.1986 г. и липсата на основание за съставянето на последния. Обстоятелството, че постройките и трайните насаждения, за които също се претендира обезщетение, са се намирали именно в него, подлежи на доказване в съдебноадминистративното производство с допустими и относими доказателствени средства и не се презюмира от факта на установеност на претенцията за обезщетяване на терена. ЗОСОИ регламентира правото на обезщетение за имотите по чл. 2, ал. 2 от ЗВСВОНИ, които не могат да бъдат върнати реално, но в конкретната хипотеза, в която част от имота е ревандикиран след успешно проведен иск по чл. 108 от ЗС, основателността на претенцията за обезщетение за постройките и трайните насаждания подлежи на установяване пред съда. Ангажираната от жалбоподателката техническа експертиза в основния и допълнителния й вариант, не дават отговор на релевантния по делото въпрос, а именно претендираните в заявлението от 13.10.1998 г. сгради ли са включени застрояването, посочено по т. 6 от допълнителната съдебно-техническа експертиза. В тази връзка, съдът правилно е приел, че жалбоподателката не е доказала претенцията си в тази й част. Представените пред касационната инстанция писмени доказателства не са относими към въпроса дали овощните дървета, по протокол № 15 от 23.11.1949 г., са били засадени в ревандикираната част от имота или в тази част, за която поради невъзможност за реалното й връщане, подлежи на обезщетение. Ето защо решението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение