Решение № 10062 от 24.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2523/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Гип-60 ЕООД, [ЕИК], подадена чрез адв. Димитров, против Решение 37 от 07.12.2022 г., постановено по адм. д. 438/2022 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-2600/4062 от 26.08.2022 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Искането е съдът да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като отмени оспорения АУПДВ. Касационната жалба се поддържа в представено от адв. Димитров писмено становище. В съдебно заседание, за което касатора е редовно призован на 24.03.2023г. чрез адв. Димитров, надлежно упълномощен от управителя на дружеството към посочената дата, представител на дружеството не се явява. Ответникът заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на производството пред административния съд е бил АУПДВ 01-2600/4062 от 26.08.2022 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на основание чл.18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. "в" във връзка с чл.67, ал. 1 от Наредба 11 от 06.04.2009 г., чл. 59, ал.1 и ал.2 АПК и чл.165 и чл.166 ДОПК и чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗПЗП на Гип-60 ЕООД е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 14 841,89 лв., представляващо 20% от изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г., направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2) за кампании 2012 г., 2013 г. и 2014 г. Фактическото основание за издаване на АУПДВ е влязло в сила Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г. с изх. 01-2600/4062 от 06.08.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие. Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че Гип -60 ЕООД е било одобрено за участие по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. по направление ВПС-1/2 през кампания 2012 г., като за кампании 2012 г., 2013 г. и 2014 г. му е изплатена сумата от 74 209.47 лв. За установено по делото е прието и издаване на Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г. по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност на заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие с изх. 01-2600/4062 от 06.08.2018г., поради неподадено заявление за плащане по мярка 214 Агроекологични плащания за кампанията за 2016г. Предвид липсата на доказателства и твърдения за обжалване на акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент е прието от съда, че същият е влязъл в сила. С писмо изх. 01-2600/4062#2 от 20.05.2022 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие, на основание чл.26, ал.1 от АПК е открито производство по издаване на АУПДВ, на основание влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013. От страна на дружеството е подадено възражение, счетено за неоснователно при издаване на оспорения АУПДВ. При така установеното от фактическа страна, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Приел е, че АУПДВ е издаден от компетентен орган при условията на делегация, съгласно Заповед 0З-РД/3088 от 22.08.2022 г. на изпълнителният директор на ДФ Земеделие, с която на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 6 ЗПЗП, правомощията за издаване и подписване на АУПДВ по мярка 214 АЕП са делегирани на заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие. Направил е извод, че АУПДВ е издаден при спазване на изискванията за форма и в съответствие с чл. 59, ал. 2 АПК, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила. Съдът е съобразил, че адресата на акта е надлежно уведомен за откриване на производството по издаване на акта, като му е предоставена възможност в пълен обем да защити своите права, да ангажира доказателства, да заяви своето становище и възражения по констатациите. По приложението на материалния закон, първоинстанционният съд е обсъдил относимите разпоредби на ЗПЗП и Наредба 11 от 06.04.2009 г. Обосновал е извод, че при наличието на прекратен, с влязъл в сила административен акт, агроекологичен ангажимент, поради неспазване на изискване, за което не са приложими основанията по чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция, то приложим е процесуалният ред по чл. 27, ал.7 ЗПЗП. Приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за издаване на оспорения АУПДВ, доколкото не се спори, че Гип-60 ЕООД е получило финансова помощ по мярката за първите три години от поетия агроекологичен ангажимент 2012 г., 2013 г. и 2014 г. в общ размер 74 209.47 лв., както и че по отношение на същото има влязъл в сила акт за прекратяване на поетия ангажимент. В този смисъл съдът е обосновал извод, че АУПДВ е издаден при правилно приложение на материалния закон. Административният съд е счел за неотносими възраженията на дружеството за невиновна невъзможност за изпълнение на поетия ангажимент, като е посочено, че не са налице доказателства дружеството да е оспорило акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, като въз основа на изяснената фактическа обстановка е направил правни изводи, които са обосновани на събраните по делото писмени доказателства. Правилен и обоснован е направения извод, че оспорения АУПДВ представлява валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при наличието на материалноправните предпоставки за издаването му. Установяването на публичните вземания според чл. 166 ДОПК се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Разплащателната агенция, съгласно чл.27, ал. 3 ЗПЗП е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, като по силата на ал. 5 от чл. 27 ЗПЗП, вземанията на Разплащателната агенция, възникнали въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Обратно на твърденията на касатора, за конкретното вземане не са налице предпоставките за установяването му по реда на ЗУСЕСИФ, което да изключи правомерността на установяването на публичното държавно вземане с АУПДВ по реда на ДОПК, за което от страна на първоинстанционния съд са изложени правилни мотиви. Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба 11 от 6.04.2009 г. ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 24, ал. 2 от същата наредба. Видно от мотивите на процесния АУПДВ, като фактическо основание послужило за неговото издаване, административният орган е посочил влезлият в сила административен акт за прекратяване на поетия от дружеството агроекологичен ангажимент по мярка 214 АЕП от ПРСР за 2007 г. - 2013 г., направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност. Този акт подлежи на самостоятелен съдебен контрол относно неговата законосъобразност, като с влизането му в сила между страните е установено, че земеделският производител не е спазил изискванията на чл. 24, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба 11 от 6.04.2009 г. Доводите на касационния жалбоподател във връзка с наличието на форсмажорни обстоятелства, изразяващи се в непредвиденото законодателно изменение на чл. 37и ЗСПЗЗ, довело до намаляване на одобрените площи касаят законосъобразността на уведомителното писмо, с което е прекратен агроекологичният ангажимент и същите са ирелевантни за настоящото производство. В тази връзка правилно административният съд не е обсъждал възраженията в тази насока. Правилен е и извода на първоинстанционният съд относно определения размер на публичното държавно вземане на основание чл. 18, ал. 4, б. "в" от Наредба 11/6.04.2009 г. Правилно е установено от съда, че общата изплатена сума през годините, предхождащи прекратяването на ангажимента е в размер на 74 209.47 лв. Доколкото ангажиментът е прекратен за 2016 г., която се явява петата година, съгласно чл. 18, ал. 4, б. "в" от Наредба 11 от 6.04.2009 г. подлежащата на възстановяване сума следва да се определи в размер на 20 % от получената финансова помощ, а именно14 841,89 лева. С оглед на изложеното, настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно постановено и следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение