Решение № 7819 от 13.7.2023 г. на ВАС, III о.
ВАСТрето отделение13.07.2023 г.докладчик т Марио Димитров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1577/10.03.2023 г. постановено по адм. дело 9740/2022 г. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Н. Попович сума в размер на 960 (деветстотин и шестдесет) лева разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ Членове: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА/п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационната жалба на Национална агенция за приходите, срещу решение 1577/10.03.2023 г. постановено по адм. дело 9740/2022 г. на Административен съд София-град, в частта с което агенцията е осъдена да заплати на Н. Попович обезщетение за имуществени вреди в размер на: · 1440 лева - платено адвокатско възнаграждение в хода на подаване на писмено възражение и допълнение към възражение срещу съставен РД Р-22221220006894-092-001/13.09.2021 г.; · 544 лева - разходи за превод на документи; · 1486 лева- разходи за превод на документи, представени с възражението и допълнение към възражението срещу РД Р-22221220006894-092-001/13.09.2021 г.; · 413,47 лева- заплатено и редуцирано адвокатско възнаграждение за ползвана адвокатска защита за подаване на жалба по административен ред срещу Ревизионен акт Р-22221220006894-091-001/26.05.2022 г., отменен с решение 1303/18.08.2022 г. на Директор на Дирекция ОДОП и · 30 лева - разходи за превод на документи, представени с жалбата срещу Ревизионен акт Р-22221220006894-091-001/26.05.2022 г., отменен решение 1303/18.08.2022 г. на директор на Дирекция ОДОП. Със същото решение ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца разноски за първоинстанционното производство в размер на 851,14 лв. Касационният жалбоподател излага оплакване за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на решение, с което исковата претенция на Попович бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът Н. Попович, в писмен отговор оспорва подадената касационна жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящото производство, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С атакуваната част от решение 1577/10.03.2023 г. постановено по адм. дело 9740/2022 г. на Административен съд София-град, агенцията е осъдена да заплати на Н. Попович обезщетение за имуществени вреди в размер на: · 1440 лева - платено адвокатско възнаграждение в хода на подаване на писмено възражение и допълнение към възражение срещу съставен РД Р-22221220006894-092-001/13.09.2021 г.; · 544 лева - разходи за превод на документи; · 1486 лева- разходи за превод на документи, представени с възражението и допълнение към възражението срещу РД Р-22221220006894-092-001/13.09.2021 г.; · 413,47 лева- заплатено и редуцирано адвокатско възнаграждение за ползвана адвокатска защита за подаване на жалба по административен ред срещу Ревизионен акт Р-22221220006894-091-001/26.05.2022 г., отменен с решение 1303/18.08.2022 г. на Директор на Дирекция ОДОП и · 30 лева - разходи за превод на документи, представени с жалбата срещу издадения Ревизионен акт Р-22221220006894-091-001/26.05.2022 г., отменен по административен ред с решение на ДД ОДОП. В останалата част искът е отхвърлен, решението не е обжалвано и е влязло в сила, предвид което не е предмет на разглеждане в настоящото производство. От фактическа страна съдът е приел, че на 13.09.2021 г. органи по приходите при ТД на НАП- София е съставен Ревизионен доклад Р-22221220006894-092-001, с който е предложено да бъдат установени задълженията на ревизирания субект- Н. Попович. Срещу издадения РД е подадено възражение и допълнение към него, в резултат, на което е съставен РА Р-22221220006894-091-001/26.05.2022 г., с който са установени задълженията на ревизирания данъчен субект по видове и по периоди, подробно посочени в него в по-нисък размер от предложения с РД. Срещу издадения РА е подадена жалба до директор на Дирекция ОДОП. С Решение 1303/18.08.2022 г. директор на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП- София е отменен обжалваният от ищеца Ревизионен акт. Съставът е приел, че след като е съставен Ревизионен доклад, връчен на 19.09.2021 г., ищецът е ангажирал адвокатска защита, като между ищеца и адвокатското дружество е сключен договор за правна защита и съдействие, по силата на който Адвокатското дружество поело задължение за изготвяне и подаване пред НАП на възражение срещу РД, както и искане за удължаване срока за представяне на възражение, за изготвяне и подаване на жалба по административен ред срещу ревизионен акт по ревизионно производство, образувано срещу възложителя след издаването му и ако бъде издаден пред директор на Дирекция ОДОП, както и представителство в административната фаза. Установено, че адвокатът е подала не само писмено възражение срещу съставения РД, но и допълнение към него с приложени писмени доказателства. Установено е още, че договорената сума за изготвяне на възражение е платена по банков път. Съдът е приел, че ревизионният доклад и ревизионният акт са conditio sine qua non /условие, без което не може/ и служат като единствено фактическо основание за извършване на разходите за правни услуги. Така мотивиран съдът приема, че е налице пряка връзка с незаконосъобразния административен акт и ако той не бе издаден, ищецът не би ангажирал адвокатска защита. Посочва, че единствената възможност на ищеца да възстанови направените разходи за това производство, с които безспорно е намалено имуществото му, е тази да претендира обезщетяването им по реда на ЗОДОВ. С мотиви аналогични на изложените по-горе и при съобразяване на представените доказателства, съдът се произнася положително и по иска за заплащане на сумата от 960 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в хода на административното обжалване на Ревизионния акт. Позовавайки се на възражението за прекомерност и на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения съдът е приел, че общо полагащото се възнаграждение на адвоката възлиза на 413,47 лв. и го редуцира до посочения размер. Съдът е приел за основателен иска и по отношение на сумите от 544 лв. заплатена от ищеца сума за превод на документи на чужд език, направена на 29.09.2021 г., 1486 лв. заплатена сума за представяне към възражението срещу РД на документи в превод на български език на дата 26.10.2021 г. и сума в размер на 30 лв. - заплатена сума за превод на документи, представени с жалбата срещу издадения РА. Съдът е приел, че именно въз основа на тези представени доказателства са приети за основателни възраженията на ищеца при издаване на РА и на практика въз основа на тях, е установено задължение в значително по-нисък размер от предложеното за установяване с РА и въз основа на тях Ревизионният акт е отменен по административен ред. Ако не бе започнало ревизионното производство, то и ищецът не би направил тези разходи за извършване на превод за да упражни правото си на защита, не би направил тези разходи и Ревизионният акт не би бил отменен по административен ред. За да постанови осъдителния диспозитив съдът е извел извод, че всички елементи от фактическия състав на отговорността, визирани в чл.1 от ЗОДОВ са налице, което прави исковата претенция основателна и доказана и предпоставя осъждане на ответника да заплати посоченото обезщетение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Производството по оспорване на ревизионния акт се е развило по реда на ДОПК, като е приключило окончателно във фазата на оспорването по административен ред. Резултатът от това оспорване е ревизионен акт, отменен изцяло във фазата на административното обжалване. В Глава осемнадесета на ДОПК Обжалване на ревизионния акт по административен ред, в която систематично място имат разпоредбите на чл. 152 чл. 155, няма норма, която урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. Въпросът с разноските в административното производство не е уреден и в Глава шеста Оспорване на административните актове по административен ред на АПК. Това означава, че относно понесените от страната разноски в ревизионното производство, е налице законова празнота както в ДОПК, така и в АПК. Издаденото Решение 1041/08.07.2021 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП, с което е отменен оспорения РА, не съдържа разпореждане относно разноските. В този смисъл, както правилно е приел първоинстанционният съд, за страната в оспорването на РА по административен ред съществува единствено възможността да претендира направените разноски, като претърпени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Към този ред препраща разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно който Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Необосновано от касационния жалбоподател се счита, че не са изпълнени обстоятелствата за ангажиране отговорността на НАП, поради неустановяване и недоказване на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилни и обосновани са изводите на административния съд, че в случая са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ. Необосновани са също твърденията му, че не е доказано по безспорен начин дали е изплатено адвокатското възнаграждение. Неоснователно е и възражението, че не са представени доказателства за осчетоводяване от дружеството доставчик на услугите превод на документи. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 ДОПК предвиждат, че при поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач. В случаите, когато документът не е представен с точен превод в определения срок, органът по приходите може да извърши превод за сметка на субекта. И в двата случая визирани в ДОПК преводът би бил за сметка на ревизираното лице. Реалността на доставките, тяхното правилно счетоводно отразяване се доказва в ревизионното производство, а не в производство по реда на ЗОДОВ. Съгласно договорите за правна защита и съдействие с уговорени адвокатски възнаграждения, платени по банков път, фактурирането, счетоводното им отразяване и подадените от страна на адвоката, като представител на ревизираното лице възражения и жалба обективират реално осъществен разход от страна на ищцата. Административен съд София-град е изложил подробни мотиви във връзка с възраженията за прекомерност на претендираното обезщетение, които напълно се споделят от настоящия състав на касационната инстанция, както по отношение начина на определяне на размера на адвокатското възнаграждение, така и по отношение реално понесените и доказани вреди. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на ревизионен акт по административен ред, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този административен акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което заплатените суми за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред на отменения, като незаконосъобразен, РА следва да се квалифицира като вреда, непосредствено произтичаща от него. Споделим е извода на първоинстанционния съд, че ищецът не би понесъл посочения в исковата молба разход, ако срещу него не бе издаден незаконосъобразния РА. Налице е намаление на имуществото му равно на размера на платеното адвокатско възнаграждение. В този смисъл е решение 11352/08.12.2022 г. постановено по адм. д. 6346/2022 г. по описа на ВАС. По изложените съображения, не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в касационното производство и своевременно направеното искане от ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция и липсата на възражение за прекометност, на Попович се следват разноски в размер на 960 лв., съобразно приложен списък на разноските, договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение