Решение № 8164 от 28.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3061/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Сандоз Фармацевтично дружество Д.Д., акционерно дружество, учредено съгласно законодателството на Словения, вписано в Търговския регистър на Словения под 2159287000, със седалище в Словения, град Любляна, чрез процесуален представител адвокат П. Петров, срещу решение 107 от 17.01.2025 г., постановено по адм. дело 1287/2022 г. по описа на Административен съд София-област. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички наведени в първоинстанционната жалба отменителни основания по чл. 146 АПК, а се е задоволил с избирателно обсъждане на едни от тях и игнориране на други, достигайки до декларативни фактически и правни изводи. Жалбоподателят счита, че първостепенният съд неправилно не е кредитирал приетата комплексна тройна медицинска, микробиологична и фармакологична експертиза, в частта по поставените от него въпроси, тъй като отговорите на вещите лица не са уклончиви и неконкретни, а дават ясен и недвусмислен отговор на тези въпроси. Според касатора фактите са неправилно анализирани от гледна точка на хипотезата на нормата на чл. 31 ЗЗК, а след това правните изводи са отнесени към хипотезата на чл. 32 във вр. чл. 33 ЗЗК. Развити са подробни съображения по спорните твърдения за превъзходство на ProCombo спрямо останалите пробиотични препарати. Иска се отмяна на решението на Административен съд София-област и постановяване на друго, с което да се установят извършени нарушения от страна на Витаслим Инове" ООД на чл. 31, чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 33, ал. 1 и ал. 2, т. 1, и/или чл. 29 ЗЗК и да бъде наложена санкция. Алтернативно е направено искане преписката да бъде върната на административния орган за определяне на размера на имуществената санкция, съобразно указанията в постановеното съдебно решение. Претендират се направените разноски в производството пред КЗК, както и двете съдебни инстанции. В проведеното съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от процесуални представители - адвокатите П. Петров, Н. Рахманлиева и Д. Димитрова, които поддържат касационната жалба по изложените в нея съображения, молят да бъде поставена отмяна на обжалваното решение и представят списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответното дружество адвокатско възнаграждение и депозира писмена защита. Ответникът Витаслим Инове ООД, чрез пълномощниците си адвокат А. Георгиев и адвокат С. Иванова, в представен по делото писмен отговор, в съдебно заседание и депозирани писмени бележки, излага подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за заплащането им, както и възражение за прекомерност на претендираните от касатора. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията оспорва касационната жалба в проведеното съдебно заседание чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Г. Манолов и моли да бъде потвърдено решението на първа инстанция, както и решението на органа по преразглеждането. Представя писмена защита и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Неоснователно е възражението на ответника Витаслим Инове ООД за отпаднал в хода на производството правен интерес за касационния жалбоподател, поради това, че произвежданите от него пробиотични продукти, обединени под марката Линекс, вече са регистрирани според българското законодателство като лекарствени продукти, а не са хранителни добавки, с оглед поместването им на официалната интернет страница на дружеството в секция Продукти, подсекция Лекарства без рецепта. Пред касационната инстанция жалбоподателят е представил извлечение от регистъра на хранителните добавки, от което е видно, че пробиотичните продукти с марката Линекс са вписани в посочения регистър с пореден номер, входящ номер и дата на уведомлението, производител, търговец, наименование, предназначение и дата на пускане на пазара. Поради това е безспорно установено, че предлаганите от жалбоподателя продукти с бранд (търговска марка) Линекс са хранителни добавки, а не лекарствени продукти, съответно двете дружества оперират като конкурентни. Следователно правният интерес на Сандоз Фармацевтично дружество Д.Д от оспорване на решението на Административен съд София област не е отпаднал. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София област (АССО) е образувано по жалба на Сандоз Фармацевтично дружество Д.Д против решение 849 от 10.11.2022 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка КЗК/731/2021 г., с което е установено, че не са извършени нарушения по чл. 29, чл. 31 и чл. 32, ал. 1, вр. чл. 33 ЗЗК от страна на Витаслим Инове ООД. По делото е установено, че производството пред КЗК е образувано на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК по искане на Сандоз Фармацевтично дружество Д.Д. за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 31, чл. 33, ал. 1 и ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 32, ал. 1 и чл. 29 ЗЗК от страна на Витаслим Инове ООД (Витаслим), както и с претенции за прекратяване на нарушенията, налагане на предвидените в закона имуществени санкции и възлагане на направените в административното производство разноски. Предмет на проучването са били твърденията на искателя, че Витаслим изгражда цялостна подвеждаща рекламна стратегия в телевизионните, печатните, електронните и социалните медии, включително на своя уебсайт и на уебсайта procombo.com, относно предлаганата от него на българския пазар хранителна добавка ProCombo, базирана основно на следните подвеждащи твърдения: Заблуждаващи твърдения за наличие на лекарствени свойства и за резултатите, които могат да се очакват от употребата на ProCombo; Подвеждащо представяне на състава на ProCombo и по-конкретно на количеството, характеристиките и вида на съдържащите се в него пробиотични бактерии; Заблуждаващи твърдения, че ProCombo притежава характеристики, състав и действие, които го отличават или му дават предимство пред останалите хранителни добавки със сходно предназначение на пазара; Заблуждаващо твърдение, че ProCombo е най-продаваният пробиотик в България за 2020 г. Искателят поддържа, че използваните от ответното дружество послания са заблуждаващи, както самостоятелно, така и в своята взаимна връзка и чрез начина си на представяне, като са в състояние в резултат на последователно създаваната заблуда, да пренасочат търсенето на потребителите от хранителни добавки с аналогично предназначение на конкурентите, към хранителната добавка ProCombo и така да увредят интересите на конкурентите, в т.ч. интересите на Сандоз Фармацевтично дружество Д.Д.. В хода на производството пред КЗК е установено, че Витаслим Инове ООД разпространява продукта - пробиотик ProCombo на територията на Република България в периода от 2014 г. и към момента на постановяване на решението. Подробно е обсъдена опаковката на продукта, последователно описана като визуализация и съдържание на текста, поместен на предната и задната ѝ страни. Разгледано е определението за пробиотик, дадено от Световната здравна организация (СЗО) и Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ОПЗ), според което пробиотикът представлява Живи микроорганизми, които, приети в адекватно количество, оказват благоприятно въздействие върху здравословното състояние на приемащия. Установено е още, че Витаслим Инове ООД е рекламодател във връзка с популяризиране на предлагания от дружеството продукт - пробиотик ПроКомбо на територията на страната, чрез публикуването на множество рекламни послания в периода от 2019 г. - 2022 г. Рекламните материали, популяризиращи продукта - пробиотик ПроКомбо, са създадени от екипа на Витаслим Инове ООД, от отдел Маркетинг и реклама, който създава на идейно ниво и на ниво изпълнение рекламните материали: текстове, дизайн, изображения, изпращане към съответните медии (онлайн и офлайн). Предлаганият от дружеството пробиотик се рекламира чрез публикуването на рекламни послания, използвайки в периода от 2019 г. - 2022 г. различни комуникационни канали, като Фирмени сайтове на Витаслим Инове ООД - корпоративният уеб сайт vitasliminnove.com и продуктовият уеб сайт procombo.com с ел. адрес: https://procombo.com/bg; Интернет и Социални мрежи - фирмена страница във Фейсбук и спонсорирани постове в You Tube; печатна реклама - вестници и др.; ТВ рекламни клипове; подуктова брошура. КЗК е разгледала подробно въпросите относно свойствата и резултатите, които могат да се очакват от употребата на процесния продукт ProCombo, както и че при осъществяване на рекламната кампания за популяризиране на продукта в част от рекламните публикации са използвани мненията на медицински специалисти (лекари и фармацевти), а в друга становищата на потребители, които са употребявали продукта, с цел да се потвърди, че представяните от специалистите продуктови качества на пробиотика ProCombo дават желаните резултати. Въз основа на направените фактически установявания, КЗК е приела, че страните са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, които извършват стопанска дейност и оперират на един и същи пазар - разпространение на едро на хранителни добавки - пробиотици (за балансиране на чревната микрофлора при човека) на територията на страната. Определила е за релевантен период - периодът на провеждането на рекламната стратегия на Витаслим Инове ООД, която е започнала от месец ноември 2019 г., чрез разпространение на статии и продължава и към момента на постановяване на решението. Комисията е изследвала всички наведени от искателя твърдения в насока, че продуктът ProCombo, предлаган от Витаслим Инове ООД, въвежда в заблуждение потребителите относно наличие на лекарствени свойства, както и за резултатите, които могат да се очакват от употребата на ProCombo, а по-конкретно че: предпазва от Ковид-19 (коронавирус); предпазва и лекува дивертикули на дебелото черво, колит и гастрит и др. заболявания; има действие срещу токсични вещества и опасни отрови, че пробиотиците са медицинско и мултифункционално терапевтично средство и предпазват цялостно от болести при човека; подвеждащо представяне на състава на ProCombo и по-конкретно на количеството, характеристиките и вида на съдържащите се в него пробиотични бактерии; притежава характеристики, състав и действие, които го отличават и му дават предимство пред останалите хранителни добавки със сходно предназначение на пазара; е най-продаваният пробиотик в България за 2020 г. и 2021 г. За да обоснове правните си изводи за липса на нарушение на специалните състави на чл. 31, чл. 32, ал. 1 ЗЗК и общия състав на чл. 29 ЗЗК, КЗК се е позовала на представеното към преписката лабораторно микробиологично проучване на шест пробиотични продукта, между които и процесния, проведено от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването (M3), в съответствие с действащите международни стандарти. При това проучване е установено, че пробиотичните бактерии от ProCombo имат най - висока оцеляемост в стомашна среда предвид допълнителният защитен фактор - двойна капсула; че количеството живи щамове в тази симулирана среда, действително надвишава с повече от сто пъти, тези при другите пробиотични продукти. С обжалваното решение съставът на Административен съд София-област е приел, че решение 849 от 10.11.2022 г. на КЗК по преписка КЗК/731/2021 г. е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с приложимите материалноправни норми, и целта на закона. За да постанови този резултат, съдът е преценил, че съответният релевантен пазар, на който двете дружества оперират като конкурентни, е правилно определен от КЗК, а именно пазарът на разпространение на едро на хранителни добавки - пробиотици (за балансиране на чревната микрофлора при човека) на територията на страната. Законосъобразно е бил установен и процесният период за изследване на твърдените нарушения - от ноември 2019 г. и към момента на постановяване на процесното решение. Възприети са изводите на КЗК, че разглежданите маркетингови способи, използвани от Витаслим Инове ООД за представяне на хранителната добавка ProCombo, в своята съвкупност и предвид естеството и характеристиките на процесния продукт, съставляват реклама по см. § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗЗК, поради което законосъобразно поведението на ответното дружество е било изследвано с оглед неговото съответствие с разпоредбите на чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 33 ЗЗК. Като е разгледал подробно забраната на чл. 31 ЗЗК и конкретните фактически установявания, съдът е споделил изводите на КЗК, че в случая не се установява допуснато нарушение на цитираната норма. В конкретния случай, анализирайки наведените от жалбоподателя твърдения, решаващият съдебен състав е счел, че не се установяват неверни или преиначени факти в цитираните от жалбоподателя послания, защото от приложеното по преписката лабораторно микробиологично проучване на НЦОЗА към M3 е видно, че пробиотичните бактерии от ProCombo имат най - висока оцеляемост в стомашна среда, предвид допълнителният защитен фактор - двойна капсула, както и че количеството живи щамове в тази симулирана среда, действително надвишава с повече от сто пъти, тези при другите изследвани пробиотични продукти, включително и тези, произвеждани от жалбоподателя. Освен това, според първостепенния съд, безспорен е и фактът (установен включително и от приетата в хода на съдебното производство експертиза, възприета в отделни нейни части), че посоченото върху опаковката количество бактерии се отнася за грам, а не за една капсула от продукта, като коректно е означено със следния текст - (CFU/g), следователно не е налице въвеждане в заблуждение на потребителите, относно количествения състав на изследвания продукт. Административният съд е споделил правните изводи на КЗК досежно оспореното от жалбоподателя твърдение за лидерство на продукта ProCombo на пазара на пробиотици в Република България, предвид извършеното пазарно проучване на американската мултинационална компания IQVIA, според което продуктът ProCombo е на първо място по брой продадени опаковки в България за 2020 г. и 2021 г., за лекарствени продукти без лекарско предписание в ОТС категория Пробиотици. Изяснена е настъпилата промяна в политиката на IQVIA по отношение на издаването на сертификати, при която пред 2021 г., резултатите (брой опаковки) се оценяват на ниво бранд (търговска марка), а не на ниво продукт. Съдът е приел, че в случая по оценъчната система на ниво продукт, действително ProCombo е на първо място по брой продадени опаковки, докато по критерия търговска марка - бранд, са отчетени самостоятелно и класирани пет различни продукта с марката Linex, които сумарно надвишават бройката на лидера по продажба на отделен продукт. Това на свой ред, според съда, прави неоснователно възражението на жалбоподателя за въведени в посланията на Витаслим Инове ООД, неверни твърдения. Първостепенният съд самостоятелно и във връзка с мотивите на КЗК е анализирал рекламните послания на ответното дружество и е приел, че в нито един от процесните рекламни материали не се съдържат послания и твърдения, които да сочат, че ProCombo предпазва/лекува от Covid-19. Не са налице и такива, които да могат да въздействат подсъзнателно върху потребителите, така че те да достигнат до извода, че рекламирания продукт може да ги предпази от Covid-19. Изложеното според съда се отнася и до внушенията направени от жалбоподателя по отношение на останалите заболявания. При направен систематичен анализ на състава на чл. 32, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 33 ЗЗК, АССО е преценил, че следва да бъдат споделени доводите, с които КЗК е обосновала липсата на неправомерно поведение от страна на Витаслим Инове ООД в качеството му на рекламодател по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗЗК, който е изготвил и разпространил обсъжданите рекламни послания. Съдът е приел, че не е налице вторият елемент от състава на твърдяното нарушение, а именно - посланията да подвеждат или да могат да подведат потребителите, до които са адресирани или достигат, защото в случая посочената в рекламните съобщения информация в тях не може да бъде възприета за заблуждаваща. На последно място, според решаващия съдебен състав, от събраните по преписката и пред първата инстанция доказателства, не се установява извършването на конкретно действие или бездействие от ответното дружество, което да противоречи на добросъвестната търговска практика и поради това не следва да се ангажира отговорността му съобразно общата разпоредба за забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК. Извън обсъденото поведение по специалните състави на ЗЗК не са били установени, а и липсвали твърдения в сезиращото искане за други действия или бездействия от страна на Витаслим Инове ООД, с които да бъдат изпълнени визираните в чл. 29 ЗЗК предпоставки. По тези съображения съставът на Административен съд София-област е приел, че решението на КЗК е правилно и законосъобразно постановено, поради което е отхвърлил жалбата на "Сандоз Фармацевтично дружество" Д.Д., като неоснователна и е осъдил жалбоподателя да заплати разноски в полза на Комисията за защита на конкуренцията и Витаслим Инове ООД. Решението на съда е правилно. Не са налице сочените в жалбата касационни основания. Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно липсата на нарушения на чл. 31, чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 33, ал. 1 и ал. 2, т. 1, и/или чл. 29 ЗЗК се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно Върховният административен съд препраща към тях. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, първостепенният съд е обсъдил всички наведени в първоинстанционната жалба доводи и е формирал правни изводи по всички значими за производството факти, в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 и чл. 172а, ал. 2 АПК. Правилно АССО е преценил, че ангажираните от Сандоз Фармацевтично дружество Д.Д. в хода на съдебното производство писмени доказателства /научни статии, публикации, отчет на института по микробиология към БАН/ са неотносими към предмета на производството и не следва да се обсъждат. От представените материали не става ясно от кои интернет страници са направени разпечатките, кой е техният автор и дали касаят периода на изследване на твърдените свойства на продукта ProCombo. Освен това, приложеният отчет на Института по микробиология към БАН е неотносим към процесния период, тъй като е изготвен за 2022 г., а допуснатата по делото тройна експертиза е извършена две години по-късно - през 2024 г. Обосновани са мотивите на АССО, с които не са кредитирани голяма част от отговорите в допуснатата Комплексна тройна медицинска, микробиологична и фармакологична експертиза. Според съда заключението по поставените от страна на дружеството жалбоподател въпроси се характеризира с уклончивост и липса на конкретика в отговорите на експертите, като изрично е посочено, че в тази част експертизата борави с термини, като вероятно, не може да се направи еднозначен извод и др. В изключителното право на съда е да кредитира или не изготвеното експертно заключение, като изложи съображения как то се подкрепя от останалия доказателствен материал. В конкретния случай това безспорно е било направено, като съдът правилно е установил, че в частта относно поставените от жалбоподателя въпроси експертизата страда от много вътрешни противоречия и подчертана уклончивост в отговорите. Нещо повече в тази част експертното заключение се основава на представен Лабораторен протокол 12/08.04.2024 г., изготвен в Лаборатория Микробна генетика при института по Микробиология към БАН, в който са отразени резултати от извършено микробиологично изследване на продукта ProCombo, а такова изследване изобщо не е било възлагано. В изследването са взели участие двама от назначените експерти, подписано е от вещото лице доц. д-р Г. Стоянчева и от проф. П. Петрова. За последната, според протокола от проведеното на 18.09.2023 г. съдебно заседание, изрично е прието, че не следва да бъде определяна за вещо лице, тъй като ответната страна по делото счита, че при изготвяне на заключението тя ще бъде предубедена, защото е предложена от жалбоподателя. Това, че съдът не е кредитирал експертизата в посочените части е обосновано включително с обстоятелството, че лабораторията, изготвила протокол 12 от 08.04.2024 г. не е акредитирана от ИА БСА на Република България (така според писмо с изх. 16/010-001/Р от 25.07.2024 г. на изпълнителния директор на ИА БСА, л. 335 от първоинстанционното дело). Всъщност категоричност в отговорите на вещите лица се установява единствено във връзка с поставените от ответното дружество въпроси, които изцяло потвърждават представеното преписката лабораторно микробиологично проучване на шест пробиотични продукта между които и процесния, проведено от НЦОЗА към M3. Националният център, за разлика от Лаборатория Микробна генетика при института по Микробиология към БАН, е акредитиран от ИА БСА. Не се установяват и твърдените противоречие в самото изследване, с които касационният жалбоподател се опитва да оправдае уклончивите отговори на вещите лица по поставените от него въпроси. Тройната експертиза открива една грешка изследването, а именно грешка в изписването на началното количество на процесиите бактерии по изследването и по опаковка. Установено е, че вместо правилното х10 на 11-та степен (100 000 000 000 - стотици милиарда) е вписано х10 на 12-та степен (1 000 000 000 000 - единица билион). Тази грешка обаче вещите лица безспорно определят като техническа и изрично са заявили, че грешката на интерпретацията в етикета не влияе на изследването. При положение че целта на процесното изследване е не да се сравняват опаковки и/или началното съдържание, а остатъчното количество бактерии, за които се установява, че ще достигнат целта си - чревния тракт, допуснатата техническа грешка не променя изводите в него, съответно не опровергава фактическите установявания по делото. Във връзка с касационните оплаквания досежно ефективността на терапевтичното действие на пробиотика ProCombo, настоящата касационна инстанция намира за нужно да отбележи, че изразът терапевтично действие традиционно се асоциира с лекарства, тъй като фармакотерапията означава лечение или профилактика с лекарствени продукти, чието действие е научно доказано, ясно описано и регулирано от здравните власти. Хранителните добавки се дефинират основно като продукти, които осигуряват на организма определени нутриенти или вещества, допринасящи за доброто здраве, но без да са предназначени за лечение или профилактика на заболявания в смисъла на лекарствата. Ето защо по отношение на процесния пробиотик не е необходимо да се установява терапевтично действие, въз основа на клинични изпитвания. Спорните по делото въпроси могат да бъдат решени въз основа на изследване от вида на направеното от НЦОЗА, чиито установявания ще бъдат обсъдени при разглеждане съставомерността на твърдените от касатора нарушения. Не намират правна опора и оплакванията, че първоинстанционният съдебен състав неоснователно е отхвърлил искането на жалбоподателя на основание чл. 55, ал. 4 ЗЗК (преди това направено и пред КЗК) за достъп до доказателства, представени от заинтересованата страна като поверителни по административната преписка. Разпоредбата на чл. 85, ал. 3 ЗЗК дава възможност да се определи с изрично разпореждане достъп до материалите по преписката, но свързано с условията на чл. 55 ЗЗК. Няма пречка страните да имат достъп до всички материали, събрани в хода на проучването на КЗК, но с изключение на тези, които представляват производствена, търговска и друга защитена от закон тайна. Имайки предвид специфичният предмет на дейност на отделните дружества, продуктовият им пазар, обема на изследване от страна на КЗК, правилно е приетото от Комисията и съда, че достъп не следва да бъде предоставян. Продуктовата информация, посочена от страните в производството като защитена тайна, не би следвало да става достояние на други лица, още повече преки конкуренти на продуктовия и географски пазар. Разкриването на такава информация би могло сериозно да увреди интересите на съответните предприятия. За отказа си да разкрие търговска тайна съдът надлежно се е мотивирал в постановеното протоколно определение от 27.03.2023 г. Обосновано АССО е приел, че поведението на Витаслим Инове ООД е в съответствие с общата забрана на чл. 31 ЗЗК за въвеждане в заблуждение, така и с тези на разпоредбите на чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 33 ЗЗК. Нормата на чл. 32, ал. 1 ЗЗК въвежда забраната за заблуждаваща реклама. За да бъде осъществен състава на това нарушение, е необходимо да са налице следните предпоставки: наличие на реклама по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗК; тя да подвежда или да е в състояние да подведе лицата, до които е адресирана или достига, както и да е от такова естество, че да повлияе на икономическото поведение на потребителите, като по този начин се нанася вреда на конкурент или се създава възможност за нанасяне на вреда. Според чл. 33, ал. 2, т. 1 ЗЗК при определянето на рекламата като заблуждаваща се взимат предвид и характеристиките на стоките и услугите, сред които са техният състав и начин на производство на стоките или изпълнение на услугите. Правилна е преценката на административния съд, че в случая не се установява вторият елемент от състава на нарушението по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 33 ЗЗК, а именно посланията да подвеждат или да могат да подведат потребителите, до които са адресирани или достигат. Въз основа на извършеното от КЗК проучване, както и от частично кредитираното заключение на вещите лица по допуснатата тройна експертиза, безспорно се установява, че чрез маркетинговите способи, използвани от Витаслим Инове ООД за промотиране на хранителната добавка ProCombo (пряка телевизионна реклама, статии във вестници, спонсорирани съобщения във Facebook и достъпни чрез тях страници, съдържащи видеоклипове и други данни) не се разпространяват неверни сведения и факти за продукта. Според представеното по делото лабораторно микробиологично проучване на шест пробиотични продукта между които и процесния, проведено от Националния център по обществено здраве и анализи към МЗ, което е направено в съответствие с действащите международни стандарти, пробиотичните бактерии от ProCombo имат най - висока оцеляемост в стомашна среда предвид допълнителният защитен фактор - двойна капсула. Безспорно е било установено, че количеството щамове в тази симулирана среда, действително надвишава с повече от сто пъти, тези при другите пробиотични продукти. Отговорите на вещите лица по поставените от ответното дружество въпроси, напълно потвърждават процесното лабораторно изследване, с изключение на обсъдената техническа грешка в изписването на началното количество на бактериите. Ето защо не се споделят доводите в касационната жалба, че дори и да не се касае за неверни твърдения, то те са силно преувеличени. На следващо място, по делото е безспорно установено, че посоченото върху опаковката количество бактерии се отнася за грам, а не за една капсула от продукта, като коректно е означено с текста CFU/g. Твърденията на Сандоз досежно възприятията на средния потребител за приема на лекарствени таблетки и обичайното обозначение на количеството полезни пробитични бактерии от различните производители на пробиотици, действително не са били предмет на самостоятелен анализ от страна на АССО, но доколкото те са били подробно обсъдени от КЗК, обосновано съдът ги възприел без да ги преповтаря. Единствено за пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че средният потребител на пробиотични продукти е добре информиран и внимателен при възприемането на рекламните послания и взема търговски решения след детайлно запознаване с продукта. Възможно е този потребител да не е запознат с обстоятелството, че мерната единица CFU/g означава единици за образуване на колонии на грам (от английски: Colony Forming Units per gram), която е стандартна микробиологична мярка за определяне броя на живи и способни да се размножават микроорганизми (бактерии, дрожди, плесени и др.) в 1 грам от даден продукт или проба. Без всякакво съмнение обаче, средният потребител на хранителни добавки може да прецени, че обозначаването на грам (/g) обичайно означава, че e посочено какво количество от активното вещество се съдържа в 1 грам от продукта. Освен това, от събраната в хода на проучването информация КЗК е установила, че на пазара няма общоприета единна практика при представянето и етикетирането на пробиотиците, свързана с указването на количеството на активните съставки, в конкретния случай пробиотичен щам. Дори и да се приеме, че в по-голямата си част предлаганите пробиотици на пазара използват като мерна единица - количество на пробиотичните бактерии в една капсула, това не означава, че ответното дружество недобросъвестно е използвало означение за един грам, включително защото в рекламните си съобщения коректно се е позовавало на получените резултати от проучването, свързани с пробиотик ProCombo. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и по отношение на последното спорно твърдение относно лидерството на лидерство на продукта ProCombo на пазара на пробиотици в Република България. Според направеното специализирано пазарно проучване на американската мултинационална компания IQVIA, продуктът ProCombo безспорно е на първо място по брой продадени опаковки в България за 2020 г. и 2021 г. Сертификатът, издаден на касационния жалбоподател за 2021 г., съдържа обобщени данни за продажбите на продукти с бранда Linex (вкл. пет броя продукти), като тези данни не могат да бъдат директно съотнесени към продажбата на броя на опаковките на Procombo (един продукт). Поради това основателно АССО е приел, че по оценъчната система на ниво продукт ProCombo е на първо място по брой продадени опаковки. Обосновано съдът е преценил, че никъде в рекламните послания не се споменава за цялостно предпазване от болести, още по-малко от Covid-19. Единственото категорично внушение, което се прави в изследваните статии е, че организмът е в добро здраве, когато всички негови органи и системи функционират нормално, в това число и стомашно-чревният тракт, който е отговорен за нормална функция на имунната система. Правилно също така е прието, че не се установява нарушение на общата забрана, визирана в чл. 29 ЗЗК от страна на Витаслим Инове ООД, тъй като неговото поведение за увреждане на интересите на Сандоз Фармацевтично дружество Д.Д. вече е преценено през призмата на специалните състави. Касаторът не излага и конкретни аргументи, различни от тези, които съотнася към нарушенията по чл. 31 и чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 33 ЗЗК, и които да обосновават извод за извършено нарушение по чл. 29 ЗЗК. Поради гореизложеното, неоснователни са всички съдържащи се в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост. При този изход на спора в полза на ответниците следва бъдат присъдени претендираните разноски. В полза на Комисията за защита на конкуренцията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева, определени съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ. По отношение на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение от Витаслим Инове ООД, възлизащо на 7500 лева, е направено възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. С оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, адвокатското възнаграждение, макар и доказано по основание и размер, следва да бъде редуцирано до 5 000 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,