Решение № 446 от 25.11.2009 г. на ВКС по к. нох. д. № 487/2009 г.

Решение № 446 от 25.11.2009 г. на ВКС по к. нох. д. № 487/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 108/2009 г. на Апелативен съд гр. П. е подадена касационна жалба от подсъдимия И, с оплаквания за нарушение на закона. В съдебно заседание подсъдимия и защитника му, не са взели участие. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата изцяло неоснователна, а постановеното решение законосъобразно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 2.06.2009 г. постановено по внохд. № 108/2009 г. на Апелативен съд гр. П., е потвърдена присъда по нохд. № 1619/2008 г. на Окръжен съд гр. П. С посочената присъда подсъдимия е признат за виновен за времето от 12.06.1998 г. до 11.12.1998 г. в гр. П. да е извършил престъпление по чл. 313, ал. 2 вр. с ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1НК вр. с чл. 2, ал. 2НК, за което и при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. Признат е за виновен и в това за периода 1.02.1998 г. до 28.02.1998 г. в гр. П., да е извършил престъпление по чл. 256 НК, за което е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 1000 лв. За същото престъпление е признат за виновен, още за четири периода в същата година, последния за времето от 1.12.1998 г. до 31.12.1998 г., за което наказанието е също по две години лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лв. На основание чл. 23, ал. 1 и 3 НК Съдът е определил наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 1 000 лв. На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от четири години. ПО ЖАЛБАТА на под. Йотовски: Отразеното в жалбата касационно основание е - нарушение на закона. Фактически се възразява необоснованост, поради "липса на доказателства за извода" - макар и да е бил наясно, че зад посочените фактури не стоят реални сделки и разплащания, подсъдимия ги е включил в декларациите за покупки, като целта е била да осуети "данъчни задължения". Необосновани били и изводите, че подсъдимия "инсценирал кражба на документи от личния му автомобил" и че "принудил св. Ч да изтрие от паметта данните за неговата фирма ". Възраженията няма как да бъдат разгледани, тъй като са извън предмета на касационната проверка, от една с. и от друга производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл. 371, т. 1 НПК, гласните и писмени доказателства от досъдебното производство са приобщени по чл. 373, ал. 1 НПК, след което подробно и детайлно са обсъдени . Изключително подробно са обсъдени и обясненията на подсъдимия дадени в съдебно заседание, съпоставени са с останалите доказателства и са изложени съображения защо не се кредитират. Предвид горното не са налице процесуални нарушения при оценката на доказателствата, в каквато насока могат да бъдат разчетени възраженията. При правилно и безпротиворечиво установени факти, закона е приложен правилно, като първоинстанционния Съд е съобразил и чл. 2, ал. 2 НК. Определеното на подсъдимия наказание е достатъчно и справедливо. При съобразяване на размера на наказанието инстанционните Съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение, наказанието е при превес на смекчаващите вината обстоятелства, с приложението на чл. 66, ал. 1 НК и би могло да постигне целите си. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно, а подадената касационна жалба неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение