Решение № 12548 от 24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12990/2018 г.

Решение № 12548 от 24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12990/2018 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от В. Филипова от [населено място] подадена чрез процесуалният й представител адв. З. Златева против Решение № 1705/24.07.2018 г. постановено по адм. д. № 1260/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на касаторката срещу Заповед № 299/20.03.2018 г. на Кмета на Община Родопи, с която на осн. чл. 225а ал. 1 ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж, представляващ "стопанска постройка". В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил в тяхната съвкупност и взаимна връзка събраните по делото доказателства, поради което е направил своите правни изводи в противоречие със закона. Сочи се, че в случая се касае до текущ ремонт, а не до основен такъв както неправилно е приел съда. Освен това, даже и да се приеме че е извършен основен ремонт, то е налице хипотезата на чл. 195, ал. 3 ЗУТ. Претендира се отмяна на обжалваното решение, след което да са постанови ново с което обжалваната заповед да бъде отменена. Претендират се и съдебни разноски. В с. з. касационният жалбоподател редовно и своевременно призован не се явява и се представлява от процесуалният си представител адв. Златева, който поддържа изцяло касационната жалба. Ответната страна чрез процесуалния си представител депозира писменни бележки, в които излага подробни възражения. Твърди, че решението на първоинстанционния съд е правилно и не са налице касационни основания за неговата отмяна. Претендира съдебни разноски. Представителят на ВАП дава мотивирано становище за неправилност на обжалваното съдебно решение. Сочи, че по отношение на съдебния акт са налице основанията на чл. 209, ал. 3 АПК, поради което същия следва да бъде отменен. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Адм. съд Пловдив е отхвърлил жалбата на В. Филипова от [населено място] против Заповед № 299/20.03.2018 г. на Кмета на Община Родопи, с която на осн. чл. 225а ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ "Стопанска постройка", находящ се югоизточно от 2 МЖ сграда в съсобствен имот УПИ ХVII-295 в кв. 5 по регулационния план на с. Дедево, Община Родопи, собственост на жалбоподателката. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел че оспорения пред него административен акт е издаден от материално компетентен орган и в рамките на регламентираните му правомощия, както и че същия е постановен в предвидената законова форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Приел че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и че е постановен в съответствие със закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правнорелевантните факти са установени правилно и противно на твърденията на касационния жалбоподател, въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Обсъдени са всички твърдения и възражения на страните. Мотивите на решаващия съд се споделят изцяло от касационната инстанция. Правилно и законосъобразно Адм. съд-Пловдив е приел, че изпълненото от жалбоподателката строителство в съсобствения имот УПИ ХVII-295 в кв. 5 по плана на с. Дедево представлява "основен ремонт" по смисъла на § 5, т. 42 ДР на ЗУТ, а именно частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажни работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срока на тяхната експлоатация. Съдът е извършил анализ на събраните по делото доказателства, както и на установеното от съдебно-техническата експертиза и е приел, че на паянтовата стопанска сграда /плевня/, собственост на В. Филипова, находяща се югоизточно от 2 МЖ са извършени строително-монтажни работи съставляващи частична замяна на каменна зидария с тухлена на местата където е компрометирана, като височината на новата тухлена зидария е 1 м. над каменната зидария от 1. 40 м. Над тухлената зидария е изпълнен бетонов пояс с височина от 15 см. Към пояса са положени дървени греди по всички краища на стените. Към тях е монтирана дървена покривна конструкция от греди по наклона на покрива, накована е обшивка от ОSB-плоскости върху които е изпълнено покривно покритие от битумни керемиди. Оформен е двускатен покрив. Тази фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите, заключението на съдебно-техническата експертиза и не се оспорва от жалбоподателката. При това положение и с оглед заключението на в. л., че извършените СМР засягат конструкцията на сградата и са довели до увеличаване на общата височина на сградата безспорно извършеният ремонт следва да се квалифицира като "основен ремонт" по § 5, т. 42 на ДР на ЗУТ и не спада към определения в § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ "текущ ремонт". Извършеният ремонт не отговаря и на определението за "реконструкция" по смисъла на § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ, тъй като в. л. категорично сочи, че изпълнените строително-монтажни работи не са увеличили носимоспособността, устойчивостта и трайността на сградата. След като се касае за основен ремонт, съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ той съставлява строеж, за който са необходими одобрени строителни книжа, каквито по делото не се спори че няма. При това положение правилно извършените строителни работи в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ са квалифицирани като незаконен строеж. Строежът е незаконен когато е извършен без одобрен инвестиционен проект и/или без разрешение за строеж- чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Неоснователни са доводите на касационният жалбоподател, наведени и пред първата инстанция за приложимост на чл. 195, ал. 3 ЗУТ. При тази хипотеза за строителни действия за предотвратяване на увреждането или разрушаването на строеж в резултат на авария или други обстоятелства, не са необходими строителни книжа. Целта на нормата е да премахне възникналата опасност за строежа, затова предпоставянето на необходимите строителни работи по възстановяване от издаването на строителни книжа е несъвместимо с изискването на нормата за незабавност. Достатъчно за законосъобразността им е да са предприети при налична към момента на извършването им опасност за строежа и без тях запазването му да е невъзможно. Касае се за дейности по предотвратяване, отстраняване и възстановяване. В тези рамки строителните дейности не могат да бъдат третирани като незаконен строежа по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. В случая обаче видно от събраните доказателства, става дума за нова конструкция, представляваща строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, за който са необходими одобрени строителни книжа. Настоящата инстанция споделя изцяло извода на първоинстанциянния съд за липсата на предпоставки за "търпимост" на строежа. Решаващия съд е направил подробен анализ на нормите на § 16 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и е стигнал до правилния извод, че същите са неприложими в конкретния случай. Касае се за строеж "основен ремонт" извършен през 2017 г. В тази насока са както обясненията на жалбоподателката, така и свидетелските показания. Неправилно касаторката се позовава на обстоятелството, че стопанската сграда/плевня/е построена в началото на миналия век. В случая видно и от оспорената заповед, предмет на последната са извършените строителни дейности, съставляващи основен ремонт. Даже и да се приеме твърдението на жалбоподателката че съществуващата от началото на миналия век стопанска постройка/плевня/ е "търпим строеж" /за което няма данни/, то съгласно § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗУТ за изпълнението на основен ремонт на същата е необходимо издаване на разрешение за строеж, а в случая по делото е безспорно установено че такова няма. С оглед на изложеното, изводът на административния съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който не е "търпим" и подлежи на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Пред вид на изложеното, съдът намира че не са налице сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, при своевременно направено искане за присъждане на разноски, на Община Родопи се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., съгласно Договор за правна помощ и съдействие от 12.10.2018 г. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение