Решение № 2238 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10563/2009 г.

Решение № 2238 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10563/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Викиджейн" ЕООД моли да бъде отменено решение № 794 от 16.06.2009 г. по адм. д. № 221/2009 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 240800549/11.11.2008 г. на ТД - Стара Загора в частта, с която допълнително е начислен ДДС 4936,53 лв. с лихви и не му е признато право на приспадане на данъчен кредит в същия размер за периода като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да бъде отменен РА в тази част, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - Пловдив моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Викиджейн" ЕООД против РА № 240800549/11.11.2008 г. на ТД - Стара Загора в частта, с която допълнително е начислен ДДС 4936,53 лв. с лихви за периода м. 2.2007 г. по две фактури за доставка на медни отпадъци и железен скраб. В мотивите си съдът е приел, че касаторът не е начислил данъка по чл. 163а ЗДДС. С РА е начислен данъкът в посочения размер на основание чл. 86, ал. 2 ЗДДС за м. 02.2007 г., в който период са издадени фактурите и са определени лихви 1169,48 лв. Касаторът не е издал протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗДДС и не ги е включил в дневника за продажби и дневника за покупки. Не е отразил доставките в справката-декларация за периода, с което данъкът е останал неначислен и не е приспаднал данъчния кредит по фактурите. Съдът е приел, че по чл. 163а, ал. 2 ЗДДС и чл. 82, ал. 5 ЗДДС данъкът за процесните доставки е изискуем от получателя. Приел е също, че чл. 73а ЗДДС е материалноправна разпоредба, която по силата на § 18 ЗДДС преурежда заварените случаи, какъвто е процесния. Съдът е приел, че касаторът не е ползвал правото на приспадане на данъчния кредит, което е могъл да направи по § 18, ал. 1 ЗДДС до 7.05.2009 г. в хода на процеса, с което е пропуснал възможността да ползва цитирания текст. Начисляването на данъка е извършено с ревизионния акт. След като не са издадени протоколи по чл. 117 ЗДДС и не са отразени в дневника за продажби за периода, не са налице предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит по двете фактури. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. Правилно съдът е приел, че чл. 73а ЗДДС е приложим за случая, но не е обсъдил тази разпоредба и неправилно не я е приложил. Начисляването на данъка е извършено с ревизионният акт, като в решение № 37/13.01.2009 г. на ДОУИ - Пловдив е обсъдено и отхвърлено искането на дружеството да му бъде признат данъчния кредит по процесните фактури, тъй като не е упражнило правото си. По чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон като данъчен кредит сумата на данъка, изискуем от него като платец по глава осма. По чл. 82, ал. 5 ЗДДС /от глава осма/ данъкът в случаите на чл. 163а ЗДДС е изискуем от получателя - регистрирано лице. По чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗДДС лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило условието: издало е протокол по чл. 117 или чл. 163б, ал. 2 ЗДДС и е спазило изискванията на чл. 86 - в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма. По чл. 86, ал. 1 ЗДДС е определено как се извършва начисляването на изискуемият данък - регистрираното лице издава данъчен документ с посочен данък на отделен ред, включва размера на данъка при определяне на резултата в справката-декларация за съответния данъчен период и посочва данъчния документ в дневника за продажби за периода. По чл. 72, ал. 2 ЗДДС е посочено как се упражнява правото на приспадане на данъчния кредит: лицето включва размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справката-декларация за същия период, и посочва данъчния документ по чл. 71 ЗДДС в дневника си за покупки за същия период или в един от следващите три данъчни периода. Съгласно чл. 73а ЗДДС при доставки, за които данъкът е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчния кредит е налице и когато получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2 /протокол по чл. 117 и чл. 163б, ал. 2/ и не е спазил изискванията на чл. 72 /да отрази документа в дневника за покупките и справката-декларация за периода/, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя. В случая е налице хипотезата на чл. 73а ЗДДС - в счетоводството на получателя има данни за двете доставки - фактурите, които не са отразени по чл. 72 ЗДДС в справката-декларация и дневника за покупките. С издадения ревизионен акт данъкът е начислен и съдът следваше на основание чл. 73а ЗДДС да уважи жалбата като признае право на приспадане на данъчен кредит в размер на начисления с РА данък за м. 02.2007 г. Тъй като начисляването на данъка и признаването на правото на приспадане на данъчния кредит в същия размер са за един и същ данъчен период лихви не се дължат, както и определената с РА резултатна главница за м. 02.2007 г. от 4760,18 лв., а е следвало да се определи, че дружеството има право на приспадане на данъчен кредит за периода в размер 176,35 лв., както е декларирало в справката-декларация за периода. Решението следва да бъде отменено като неправилно, а вместо него следва да се постанови отмяна на РА в частта, с която за м. 02.2007 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит по чл. 73а ЗДДС в размер 4936,53 лв. и е определен резултат за периода 4760,18 лв. данък за внасяне с 1169,48 лв. лихви, вместо да се определи, че дружеството има право на приспадане на данъчен кредит за периода в размер 176,35 лв. Следва да бъде осъден ответникът да заплати разноски на касатора 530 лв. за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,