Решение № 4812 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6613/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на И. Пачелиев, понастоящем в затвора [населено място], срещу Решение 717/27.05.2022г., постановено по адм. д. 2232/2021 г. по описа на Административен съд Бургас /АдмСБ/, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната на обжалваното решение, като вместо него се постанови друго, с което да се уважи изцяло предявеният иск. Ответникът - Главна дирекция Национална полиция , редовно уведомен, не се представлява. Писмено е изразил становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Главна дирекция Жандармерия, специални операции борба с тероризма , редовно уведомен, се представлява. В допълнение писмено е изразил становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Иска да се отхвърли. Не претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Хасково, редовно уведомен, не се представлява и не е взел становище по иска. Представителят на Върховната прокуратура дава устно и мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред АдмСБ се е развило по исковата молба на И. Пачелиев, [ЕГН], понастоящем в затвора [населено място], против Главна дирекция Национална полиция /ГДНП/, Главна дирекция Жандармерия, специални операции борба с тероризма /ГДЖСОБТ/ и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ Хасково, за присъждане на обезщетение в размер на 10000 лева за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на ответниците, изразяващи се в причинена телесна повреда на 20.02.2018 г./ луксация на лява лакътна става/ при неговия арест на същата дата. Съдът е приел за установено, че на 20.02.2018 г. е проведена полицейска акция за задържане на въоръжено лице на територията на с.Орешник, община Тополовград със сили и средства на ОД МВР Хасково; служители на Районно управление/РУ/ Тополовград; Специализиран отряд за борба с тероризма /СОБТ/ - МВР; Дирекция Жандармерия , Главна дирекция Национална полиция и сектор Реагиране и проникване . За целта са издадени съответните заповеди за за задържане, сформиране на оперативен щаб, командироване на сили и средства от РУ в региона, за ползване на съответния вид оръжие, изготвен е и план за извършване на операцията. При задържането и в докладите от него не са отбелязани инциденти. В деня на задържането на ищеца е извършена рентгенография на лява предмишница и лакътна става, в резултат на която е установено данни за налична луксация на лакътната става, без други травматични промени по костите и не е назначена терапия или лечение. Впоследствие на Пачелиев са извършвани периодично медицински прегледи, сочи болки в ръката, но отказва прием на медикаменти. В медицинската документация липсват данни да е провеждано лечение на травмата. В снеманите му анамнези по представените амбулаторни листа е посочил сам, че травмата му е много стара. Не са ангажирани други доказателства от ищеца. Във връзка с обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният иск. За да постанови този резултат е приел, че не е установено, че са извършени твърдените от ищеца незаконосъобразни действия от длъжностни лица на ответниците, следователно липсва и причинно-следствена връзка между твърдените незаконосъобразни бездействия и понесените неимуществени вреди. След подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, АдмС-Бургас е отхвърлил изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Съдебното решение е правилно като постановено при спазване на съдопроизводствените правила, при пълно и цялостно изясняване на относимите факти, при съобразяване с приетите по делото доказателства, в съответствие с материалноправните разпоредби и е обосновано. Правилно съдът е заключил, че не се установява наличието на твърдените незаконосъобразни действия на служители на ответниците, довели до твърдените вреди за ищеца. Тъй като отговорността за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се презумира от закона, в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажирането й - отменен като незаконосъобразен по съответния ред незаконосъобразен акт, действие или бездействие при и по повод извършване на административна дейност, реално настъпила вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая, ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест и не е установил наличието на всички, кумулативно изискуеми елементи от състава на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Поради това АдмС-Бургас правилно е отхвърлил изцяло предявения иск като неоснователен. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички наведени от ищеца обстоятелства, на които се основават предявените искове, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Изведен е правилният извод за недоказаност на посочените в исковата молба обстоятелства, на които се основават претенциите за обезщетение по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не обосновава неправилност на обжалваното решение. В настоящия случай, са налице данни от медицинската документация, че проблемите с лакътната става на лицето датират от по-ранен период, за което то самото е съобщило при проведените медицински прегледи. По делото са представени неколкократно два броя амбулаторни листа от различни прегледи с подобно съдържание, които са подписани от Пачелиев. Подписите не са оспорени, както и съдържанието на тези официални свидетелстващи документи, следователно не е оборена доказателствената им сила. При така изложените съображения, решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника Главна дирекция Национална полиция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ на Главна дирекция Национална полиция следва да се присъди сума в размер на 100 лева, определена при приложението на чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, Трето отделение