Решение № 66 от 4.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2262/2013 г.

Решение № 66 от 4.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2262/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Производството е по реда на чл. 346, т. 2 и сл. от НПК. Касационното производство е образувано по постъпил протест на прокурор от Софийска градска прокуратура против въззивна присъда № 300/15.10.2013 г., постановена по ВНОХД № 3068/2013 г. по описа на Софийски градски съд, с която е отменена Присъда от 08.04.2013 г. по НОХД № 9135/2010 г. по описа на РС - София, с която подсъдимият Н. А. Н. е признат за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК и вр. с чл. 54 от НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е ОТЛОЖЕНО за изпълнение с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. първоинстанционната присъда е обжалвана от името на подсъдимия и жалбата е уважена изцяло като с въззивната присъда Н. е оправдан по така повдигнатото му обвинение по чл. 206, ал. 1 от НК. Касационният протест е насочен срещу оправдаването на подсъдимия. Като основание е наведено неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 2 от НПК. Претендира се отмяна на постановената въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурор от ВКП поддържа депозирания протест. Подсъдимият Н. чрез упълномощения си защитник адв. К. моли да бъде потвърдена оправдателната присъда на въззивния съд. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, като взе предвид протеста и отразените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание намира подадения протест за основателен. За да оправдае подсъдимия СГС е приел, че в случая е налице недоказаност на уговорката за връщане на автомобила от страна на подсъдимия Н. точно на инкриминираната дата - 24.03.2009 г. Задължението за връщане на автомобила е съществувало, но то не било скрепено с фиксираната дата и тъй като времето на извършване на деянието е съществен елемент от обвинението и като такъв в обвинителния акт е посочено 24.03.2009 г., то съдът бил длъжен да изследва и да се произнесе единствено по въпроса дали на посочената дата за подсъдимия е съществувало задължението да върне намиращия се в негова фактическа власт чужд автомобил и той противозаконно е отказал да стори това. По делото безспорно е установено, че Н. е получил от свидетеля Н. на 21.03.2009 г., предоставения му от бившата му съпруга л. а. "Фолксваген", модел "Голф", оценен на 2 000 лв., собственост на медицински център [фирма], чийто прокурист е била св. Н.. Между подсъдимият и св. Н. е съществувала уговорка за връщането на колата, макар и след "два-три дни". Автомобилът, въпреки опитите на Н. да си го получи, не е върнат до настоящия момент, като в случая е без значение техническото му състояние /дали същият е бил предоставен за ремонт на бензиновата помпа или не, още повече той се е движел на газ/. Така приетите за установени по делото фактически положения, включително и от въззивния състав разкриват типичен случай на обсебване. При тези установени обстоятелства по чл. 102 от НПК постановената оправдателна присъда е лишена от фактическо и правно основание. Като е постановил изцяло оправдателна присъда въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като при приетите от него фактически положения извършеното от подсъдимия деяние съставлява престъпление. Eто защо касационният състав счита, че за отстраняване на допуснатото нарушение се налага ново разглеждане на делото във възивната инстанция, поради което и на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 от НПК съдът