Решение № 7633 от 11.7.2023 г. на ВАС, VI о.

Образувано е по касационна жалба на С. Мирчева от гр. София, чрез адв. Банов, срещу Решение 242 от 13.01.2023г., постановено по адм. дело 1142/2022г. по описа на Административен съд София град. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение КПК-5 от 07.01.2022г. на Ръководител ТП на НОИ Перник, с което е отхвърлена жалбата на Мирчева срещу разпореждане РВ-3-13-00821423 от 07.10.2020г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО при същото поделение на НОИ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Ръководител ТП на НОИ Перник оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на Мирчева, първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел, че са налице предпоставките за възстановяване на получените от лицето плащания от фондовете на ДОО в периода 2015г 2019г. в размер на общо 19 940,57 лева главница, респ. че те не са били получени добросъвестно. Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е правилно установена, а от нея е видно, че С. Мирчева е сключила трудов договор с Турбо-механика ЕООД на дата 23.03.2015г. за неопределено време на длъжност продавач-консултант (макар това да не е спорно, то следва да се отбележи, че този договор не е наличен нито в представената административна преписка, нито е събран в хода на съдебното дирене пред първата инстанция). Във връзка с извършена проверка на осигурителя Турбо-механика ЕООД по разходите на ДОО, и с оглед установено в Протокол КВ-5-13-00705985\20.01.2020 г. и Протокол КВ-5-13-00746566\15.04.2020 г., е преценено, че не са изпълнени условията на чл.10, ал.1 от КСО и §1, ал.1, т.3 и т.12 от ДР на КСО, поради което е формиран извод, че данните по чл.5, ал.4 от КСО подлежат на заличаване, тъй като са подадени неправилно, вкл. и за Мирчева, която въпреки формално сключения трудов договор, не е имала качеството на осигурено лице . Прието е, че за интересуващия ни период тя не е изпълнявала съответната дейност, поради което и липса основание за осигуряването и по КСО. С оглед на това на дружеството-осигурител са издадени задължителни предписания за заличаване на неоснователно подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО с ЗД-1-13-00706003/ 20.01.2020 г., ЗД-1-13-00714428/04.02.2020 г. и ЗД-1-13-00746570/ 15.04.2020 г., връчени и влезли в сила, с оглед на което подадените преди това от него данни са били заличени. Мирчева не е участвала в развилото се производство по издаване на тези предписания(касаещо правната връзка осигурителен орган - осигурител), поради което в настоящото такова следва да се преценят релевантните за спора факти, но по линия на правната връзка осигурителен орган осигурено лице. Следва да се отбележи в по-общ план, че понятието осигурително правоотношение е доктринално, с висока степен на правна абстракция, а поради спецификата си е трудно да се изгради единно понятие за осигурително правоотношение с постоянен персонален субстрат (страни на правоотношението) и с единно и неизменимо предметно съдържание. Поради това и в социалната действителност осигурителното правоотношение съществува чрез своите видове, следствие от богатото и сложно съдържание на основните конституционни права на обществено осигуряване. С оглед на последното и като изходи от субектния състав на осигурителното правоотношение са налице: осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигурителя и осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигуреното/самоосигуреното лице. Посочените по-горе задължителните предписания са издадени в резултат на констатациите на контролния орган при извършената проверка, като оспорващата не е била страна в производството по издаването им, а извършването на проверка по разходите на ДОО е отделно и самостоятелно административно производство, приключило със стабилен административен акт. При тези факти ответният Ръководител, а и издалият разпореждането орган, са приели, че е налице хипотезата на чл. 114, ал. 2 от КСО, както и че въпреки наличието сключен трудов договор не е възникнало осигурително правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение, защото Мирчева не е осъществявала трудова дейност, предвид факта, че дружеството е с изключително намаляла търговска дейност през посочения период, като са декларирани само счетоводни загуби. Дружеството не е имало регистрирани фискални устройства и е с декларирани задължения към фонд ДОО в размер на над 150 000 лева. Същото не е обявявало годишни финансови отчети за периода от 2014 до 2018 г. Отделно от това в хода на съдебното дирене са представени неоспорени писмени справки, установяващи платени 120 448 лева обезщетения от фондовете на ДОО на служители на това дружество в периода 2014-2020г, като Мирчева фигурира с общо 18 болнични листа, установяващи състояния на временна неработоспособност за периода от година и половина, заключени между 24.11.2015г. и 02.06.2019г., т.е. в период от три години и половина, тя не е полагала труд в повече от 40% от посочения период само на това основание. В тези листове, издадени от ЛКК на едно лечебно заведение са вписани диагнози(някои многократно): [заличен текст]. Прави впечатление от същите справки, че и други служители на същия осигурител са получили значителни плащания от фондовете на ДОО при настъпили социални рискове в този времеви период, като в тази връзка от страната на защитата на ответника е отбелязано, че в период от два месеца от общия период даже е налице ситуация, при която всичките работници на Турбо-механика ЕООД са били в отпуск поради временна неработоспособност. Настоящият касационен състав намира, че първостепенният съд е дал обоснован и законосъобразен отговор на застъпените от страните тези, който кореспондира със събраните пред него, а и на тези в административната преписка, доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че правилно е прието, че въпреки тясната връзка не е налице идентитет между трудовото и осигурителното правоотношения, като всяко има собствен живот , а от съдържанието на легалното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря то, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност. Наличието на трудово правоотношение е основна предпоставка за възникване и на осигурително правоотношение, но това не е достатъчно. Законовата дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването и. С оглед на тази правна рамка ясно е изискването на закона (КСО) лицето реално да осъществява трудова дейност, поради което и лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него е налице подписан трудов договор, са подавани данни в НАП и внасяни осигурителни вноски. Въпреки сключения трудов договор в случая не може да се приеме за установено извършването на действия по изпълнението му от страна на С. Мирчева, тъй като и в хода на административно производство, а и при съдебното дирене, не се установи по безспорен начин, че тя в периода от сключване на договора е упражнявала посочената в него трудова функция на продавач-консултант, а това е последица и от липсата на икономическа и финансова активност на самия работодател-осигурител, тъй като: не са обявени годишни финансови отчети за периода, липсват доказателства за извършвана търговска дейност в този период, липсва касов апарат, подадените декларации по чл.92 от ЗКПО са без подписи на управител или упълномощено лице и без печат на НАП, а подаваните данни за служителите са с осигурителен доход близък или равен на максималния осигурителен доход. Показанията на допуснатия до разпит свидетел И. Асенова, която е в идентично положение с Мирчева, също не установяват реалното изпълнение на трудова дейност от страна на последната, при условията на пълно главно доказване, тъй като няма напрактика никаква документална следа от дейността, изразила се във връзка с клиентите по предлагани оферти и оформяне на съответните платежни документи. Т.е. тезата на Мирчева има твърде ниска степен на убеждаващо въздействие по отношение на доказваните от нея факти, релевантни за спора, която при това е съществено разколебана от представените от страна на органите на НОИ документи, при осъщественото насрещно доказване, което не е необходимо да е пълно. Или следва да се сподели изложеното от административния съдия, че при настъпването на осигурителните рискове, жалбоподателят Мирчева не е имала качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и не е отговаряла на условията за да придобие правото на парично обезщетение при временна неработоспособност от фондовете на ДОО за процесния период. В обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви по спорните обстоятелства, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,