Решение № 1357 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11796/2009 г.

Решение № 1357 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11796/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Стефка Димитрова Радева, действаща като ЕТ "Елтерснаб - Стефка Радева", гр. Варна, срещу решение № 1156/29.06.2009 г. по адм. дело № 711/2009 г. на Варненски административен съд, с което е отхвърлена жалбата и срещу ревизионен акт /РА/ № 0300801304 от 20.11.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 727/20.01.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП. Касаторката поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения и в нарушение на материалното право, иска отмяната му с произтичащите от това последици. Ответникът - директор на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението си, АС е приел, че с процесния РА законосъобразно в съответствие с чл. 65, ал. 4, т. 4 и чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС и чл. 6 ЗДДС (отм.) и е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури на ДЗЗД "Стройинвест", "Хелта" ООД, "Мадара - 87" ЕООД, "Ивалекс" ЕООД, "Стройкомерс" ЕООД, "Синема 2000" ЕООД, "Силвър Лейк" ЕООД, ЕТ "Контрагент 35 - Станчо Пантов" за данъчни периоди м. 01.2003 г. - м. 07.2004 г., м. 10 и м. 11.2004 г., вследствие на което са и определени задължения по ЗДДС за внасяне общо в размер на 31 451, 29 лв. и лихви. Решението е правилно. Налице са както основанията за отказ на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) - непредставяне от доставчиците на доказателства за реално извършени доставки и начисляване на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Липсват кумулативно необходимите предпоставки по чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗЗДС и чл. 6 ЗЗДС (отм.) за възникване на право на приспадане на данъчен кредит - начисляване на данъка от доставчика чрез издаване на фактура, отразяване на данъка като задължение към бюджета в счетоводството и включването му в дневниците за продажба и реално извършени доставки на фактурираните стоки и услуги - а именно прехвърляне на вещно право върху стоките /значителна част от които дори не са наименовани във фактурите, а в тях е вписано само "покупка на стоки"/ или извършване на услугите срещу насрещна престация. Позоваването на ЕКПЧ и делото "Булвес" срещу България, свързано с казус на по-късно начисляване на ДДС от доставчика е неотносимо при липсата на престации, която представлява и неправомерно поведение на жалбоподателя, претендиращ право на приспадане на данъчен кредит без реално осъществена доставка. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение,