Решение № 1851 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13363/2009 г.

Решение № 1851 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13363/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Регионалната дирекция за национален и строителен контрол гр. Ловеч е обжалвала решението от 27.05.2008 г. постановено по адм. д. № 25/2007 г. на Ловешкия окръжен съд, допълнено по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./, с което е отменена заповед № ДК-10-16/10.11.2006 г. на началника на РДНСК гр. Ловеч и е отменено разрешение № 39/22.08.2005 г., издадено от главния архитект при община - Ловеч за обект "Часовникарско ателие" в УПИ Х-2723/74 по плана на гр. Луковит на името на Аладин Асенов Мутафов като незаконосъобразна. Срещу същото решение е подадена касационна жалба и от Аладин Мутафов с наведени оплаквания за незаконосъобразност. Ответникът Георги Георгиев изразява становище за законосъобразност на решението. Останалите ответници не изразяват мнение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни доводи за отмяна на решението във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационните жалби са процесуално допустимо като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество са основателни. Решението е неправилно. Съгласно чл. 41, ал. 2 ЗУТ, когато допълващото застрояване не е предвидено с действащия подробен план, какъвто е конкретния случай, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проектиране, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сграда на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани имота. Допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен план. Съгласно чл. 42, ал. 1, изр. 2 ЗУТ постройките на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканните стени на заварени или новопредвидени постройки в съседен урегулиран имот или плътна ограда. Безспорно законодателят не посочил конкретно и изчерпателно вида на обектите, но процесния обект " часовникарско ателие " е обектна търговията и услугите по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗУТ и има обслужваща функция и е такъв на допълващото застрояване допуснато с визата за проектиране и не представлява нито стопанска постройка, нито обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, който се разрешава по друг ред, а от доказателствата по делото е видно, че се касае до масивна сграда със стоманобетонна плоча, за която е одобрен проекта, затова не може да се говори за несъответствие между него и визата за проектиране и безспорно се касае до масивна сграда, предмет на разрешението за строеж. Необосновани и незаконосъобразни са съображенията за несъответствие между разпределение, разрез и фасади с оглед чл. 144 ЗУТ. В съответсвие с тази разпоредба, инвестиционния проект е съгласуван и одобрен от главния архитект при наличие на необходимата документация по ал. 1 на същата норма, а съгласуванeто на инвестиционни проекти се състои в проверка за съответствието им с предвижданията на ПУП и правилата и нормите на застрояване - чл. 145, ал. 1 прел. 2 ЗУТ. След като проекта е бил одобрен от главния архитект в съответствие с посочената норма и след като разрешението за строеж е издадено въз основа на него, следователно то е законосъобразно, както правилно е приел административния орган - началника на РДНСК и без значение е факта за наличие на непълнота във визата за проектиране, която не е била предмет на спора. Наред с това в случая съгласие от кооператорите на ЖСК "Мир" при допълване на ПУП с виза за проектиране и проучване по чл. 41, ал. 2 вр. с чл. 140 ЗУТ не е било изискуемо, тъй като разпоредбата на чл. 21, ал. 5 /предишна ал. 4, преди изменението ДВ бр. 61/2007 г./ е относима към основното застрояване, а не към регламентираното допълващо такова, както не е била налице и хипотезата на чл. 23, ал. 1 ЗУТ. Характерът на застрояването се определя от височината на сградите на основното застрояване и е съответно ниско, средно и високо като такава разграничителна характеристика на допълващото застрояване не е предвидена в закона и изводите в конкретния случай за наличие на "свързано ниско застрояване" е незаконосъобразен, както и тези приложимост на тази разпоредба. Необоснован е извода за нарушение на чл. 148, ал. 9 ЗУТ. От констатациите от заключението на в. л. е видно, че ситуирането на процесното ателие не засяга септичната яма разположена в УПИ Х-2723 и излизащия от нея канал, трасето на изградения газопровод по ул. "Златна Панега" и отклонението към УПИ-2723. А по отношение на съществуващата ел. касета след като виза е била съгласувана с компетентните органи без възражения не сочи на нарушение на цитираната по-горе норма. Приемайки изводите за незаконосъобразност на оспорения административен акт, съдът е постановил решението в нарушение на материалния закон. Същото е необосновано. Изводите му не съответстват на събраните по делото доказателства, поради което същото, допълнено с решение № 3/27.04.2009 г. следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли оспорването срещу заповед № ДК-10-16/10.11.2006 г. на началника на РДНСК гр. Ловеч като неоснователна. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение и на основание чл. 222, ал. 1 АПК