Решение № 14529 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7148/2017 г.

Решение № 14529 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7148/2017 г., VII о., докладчик председателят Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник група Пътна полиция ОД на МВР Стара Загора срещу Решение № 120 от 11.05.2017 г., постановено по адм. д. № 74 по описа за 2017 г. на Административен съд – Стара Загора, с което съдът е отменил негова Заповед за прилагане на ПАМ № 17-1228-000120 от 04.02.2017 г. прекратяване на регистрация на пътно превозно средство (ППС) за срок от 6 месеца на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) по отношение на П. С. В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът – П. С. не изразява становище по касационната жалба и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения – различни от изложените в нея. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 17-1228-000120 от 04.02.2017 на Началник група Пътна полиция ОД на МВР Стара Загора за прилагане на принудителна административна мярка прекратяване на регистрация на ППС – лек автомобил "Опел Кадет", с регистрационен [рег. номер на МПС] за срок от 6 месеца на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП по отношение на П. С. ПАМ е приложена въз основа на констатациите, посочени в АУАН № 17-239/04.02.2017 г., че С. е управлявал лек автомобил без да е правоспособен водач. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителя на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. По делото органът е представил Заповед № 349 з-95 от 11.01.2017 г. на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Стара Загора, с която е оправомощил и началниците на групи в сектор "Пътна полиция" да прилагат принудителни административни мерки. Видно от мотивите на тази заповед, тя е издадена на основание Заповед № 8121 з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която министърът на вътрешните работи определя областните дирекции на Министерството на вътрешните работи като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 172, ал. 1 ЗДвП директорът на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Стара Загора, с приложената Заповед № 349 з-95 от 11.01.2017 г. оправомощава длъжностни лица от областната дирекция, в т. ч. началника група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР Стара Загора да издават заповеди, с които да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171 ЗДвП. Следователно издалият оспорената заповед орган е оправомощен да издава заповеди, с които да прилага принудителни административни мерки, но за издаването на заповеди за прилагане на точно определени принудителни мерки – тези по чл. 171, т. 1, 2, 4, 5, б. "а" и т. 6 ЗДвП. Процесната принудителна мярка е по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Следователно за прилагането на тази принудителна административна мярка не е налице надлежно оправомощаване на органа, издал оспорения акт. Вярно е, че Заповед 349 з-95 от 11.01.2017 г е издадена преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП и обективно не би могла да включва тази принудителна мярка в оправомощаването. Но избраният от органа – директора на областната дирекция начин на изрично посочване на принудителните мерки, които могат да бъдат прилагани от началник група в сектор "Пътна полиция" изисква изрично оправомощаване и за мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Без изрично в нарочен писмен акт да е посочена и мярката по т. 2а на чл. 171 ЗДвП началникът на група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Стара Загора няма правомощието да издава заповед, с която да прилага принудителната мярка. На първо място, за компетентността по делегация е необходимо да има законова възможност за делегиране. На второ място, необходимо е да има нарочен писмен акт, който изрично да възлага съответната компетентност. В случая, второто изискване не е налице – няма изричен писмен акт, който да делегира на издателя на акта правомощието да издава заповеди, с които да прилага принудителната административна мярка по т. 2а на чл. 171 ЗДвП. Следователно оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган. Съдът като не е установил този порок на оспорената заповед е постановил неправилно съдебно решение. Тъй като порокът некомпетентност е толкова съществен, че води до липса на валиден административен акт, то проверката за законосъобразност на оспорения акт на останалите основания по чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 АПК е безпредметна. Обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се обяви нищожността на обжалваната заповед. Тъй като административното производство не е започнало по искане на адресата на акта, съдът не следва да изпраща преписката на органа за ново произнасяне. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение