Решение № 14728 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9366/2012 г.

Решение № 14728 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9366/2012 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1409 от 30.05.2012 г., постановено по адм. д. № 903/12 г. Варненският административен съд, първо отделение, първи състав, е отхвърлил жалбата на Марина Михалева Иванова, действаща като едноличен търговец "Мирели - Марина Иванова" - гр. Варна, против решение № А - 1883/28.12.2010 г. на Началника на Митница Варна за отказ за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия, потвърдено с решение № 33 от 21.01.2011 г. на директора на Агенция "Митници", като е осъдил жалбоподателката да заплати на Митница Варна разноски по делото в размер на 150 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Марина Михалева Иванова, действаща като едноличен търговец "Мирели - Марина Иванова" - гр. Варна, чрез пълномощника й адв. Иван Павлов. В същата се правят оплаквания, че решението на Варненския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да отмени обжалваното решение на началника на Митница-Варна. Претендира се заплащане на направените по делото разноски. Ответният по касационната жалба началник на Митница - Варна чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Варненския административен съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалби е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на Марина Михалева Иванова, действаща като едноличен търговец "Мирели - Марина Иванова"-гр. Варна, против решение № А - 1883/28.12.2010 г. на Началника на Митница Варна за отказ за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия, потвърдено с решение № 33 от 21.01.2011 г. на директора на Агенция "Митници". Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по издаването на обжалвания митнически акт, в това число подаването на искане за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия от страна на едноличния търговец по реда на чл. 114, ал. 1 от ППЗАДС, представените км него доказателства, основанието за отказ на митническия орган, събраните доказателства при първоначалното разглеждане на делото, ангажираните в последствие гласни доказателства. Изложени са мотиви, че с оглед на решение № 2991 от 29.02.2012 г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм. д. № 7552/2011 г. следва да бъде прието, че обжалваният административен акт е правно валиден и не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Съдът е формулирал и основният спорен въпрос между страните - дали са налице законовите условия за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия и по специално дали спрямо едноличния търговец е налице пречката по чл. 112, ал. 2, т. 8 от ППЗАДС, респективно отговаря ли последния на изискванията на § 87 от ДР на ЗИД на ЗАДС ДВ бр. 95 от 2009 г. Възпроизвеждайки доводите на жалбоподателката, установената по делото фактическа обстановка и давайки тълкуване на относимите към спора правни разпоредби от ЗАДС и ППЗАДС, първоинстанционният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 87, ал. 1 и 2 от ДР на ЗИД на ЗАДС ДВ бр. 95 от 2009 г., както за обекта, находящ се на ул. "Найден Геров" № 45, така и за обекта на ул. "Д - р Басанович" № 17. Изложени са мотиви, че жалбоподателката няма издадено разрешение за продажба на тютюневи изделия за обекта на ул. "Найден Геров" № 45, а и да има издадено такова разрешение, то е валидно само за този обект, но не е и за друг обект, тъй като съгласно чл. 113, ал. 1 от ППЗАДС за всеки търговски обект се издава отделно разрешение. Съдът не е кредитирал и свидетелските показания, според които търговецът е разполагал с издадено разрешение за продажба, тъй като те са твърде общи и не установяват конкретни обстоятелства. На база на изложеното е направен краен извод за законосъобразност на издадения административен акт и неоснователност на жалбата. Постановеното решение на Варненския административен съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се навеждат доводи за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На практика касационните основания се изразяват във възпроизвеждане на фактическата обстановка по спора, въз основа на което се градят изводи, че решението на административния съд е постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Направените оплаквания са не основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от административния съд. Правилно е формулиран и основният спорен въпрос по делото - налице ли е по отношение на заявителката пречката по чл. 112, ал. 2, т. 8 от ППЗАДС/понастоящем отменен/, респективно отговаря ли същата на изискванията на § 87 от ДР на ЗИД на ЗАДС ДВ бр. 95 от 2009 г. Дадените отговори на спорните въпроси от страна на решаващия съд са логически обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване на закона. По случая безспорно е установено, че при условията на § 87 от ДР на ЗИД на ЗАДС едноличният търговец е искал издаване на разрешение за обект, за който не е притежавал разрешение за търговия с тютюневи изделия. Притежаването на разрешение за друг обект правилно е прието от първоинстанционния съд за неотносимо към спора, доколкото разрешението се издава за конкретен търговски обект - чл. 113, ал. 1 от ППЗАДС (отм.). Представените преписи от съдебни решения във връзка с обжалването на издадено от митницата наказателно постановление за извършване на търговска дейност с тютюневи изделия установяват факта на допуснатото нарушение, който факт от своя страна е пречка за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия - чл. 112, ал. 2, т. 8 от ППЗАДС (отм.). Какво е поведението на администрацията при издаването на наказателното постановление, респективно при подаването на искането за издаване на разрешение, е обстоятелство, което е неотносимо към плоскостта на настоящия казус, поради което не следва да бъде обсъждано. Въпросът за наличие на мълчалив отказ по подаденото заявление е решен с влязлото в законна сила отменителното решение на ВАС по адм. д. № 7552/2011 г., поради което наведените аргументи в тази насока също не следва да бъдат обсъждани. Писмените бележки на процесуалния представител на митническия орган са представени в определения от съда срок, а представянето им само в един екземпляр не може да бъде разглеждано като съществено процесуално нарушение, още повече, че писмените бележки на процесуалния представител на жалбоподателката също са представени в един екземпляр. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Варна не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Тъй като началника на Митница Варна не е представляван от юрисконсулт в настоящето производство, не следва да бъде присъждано юрисконсулско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,