Решение № 14179 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2069/2014 г.
ВАСV отделение27.11.2014 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7373/26.11.2013 г. по адм. дело № 7597/2013 г. на Административен съд София-град. ОСЪЖДА Комисия за защита на личните данни, гр. София, бул. "Акад. Ив. Гешов" № 15 да заплати на Министерство на правосъдието, гр. София, ул. "Славянска" № 1 сумата 300.00 (триста) лева възнаграждение за юрисконсулт. ОСЪЖДА Комисия за защита на личните данни, гр. София, бул. "Акад. Ив. Гешов" № 15 да заплати на Районен съд - Троян, гр. Троян, пл. "Възраждане" № 1 сумата 800.00 (осемстотин) лева разноски в касационното производство. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14179 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2069/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) против решение № 7373 от 26.11.2013 г. по адм. дело № 7597/2013 г. на Административен съд София-град, с което решение № Ж-335/26.06.2013 г. на същия административен орган е обявено за нищожно. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон. Моли решението да бъде отменено. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците, Районен съд - Троян и Министерство на правосъдието, оспорват касационната жалба и молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят разноските по делото, респ. възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът Борислав Тончев не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила, по съображения, които не съвпадат изцяло с възприетото в мотивите на съдебния акт. Правилно съдебният състав приема, че оспореното решение на Комисията за защита на личните данни е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството пред административния орган е образувано по жалба на Борислав Кирилов Тончев против Министерство на правосъдието, в която твърди, че неправилно не е допуснат до участие в конкурс за заемане на длъжност "инспектор III-V степен призоваване и принудително довеждане" на Областно звено "Охрана" - гр. Ловеч към Главна дирекция "Охрана"при Министерство на правосъдието с оглед данните от справката от бюро съдимост на Районен съд - Троян, направена по искане на бюро съдимост при Районен съд - Ловеч за това, че не е осъждан, но е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс (НК). Тончев твърди, че е изтърпял наказанието и е изтекъл срокът за съхраняване на данните за това, поради което това обстоятелство неправилно е възприето от конкурсната комисия като процесуална пречка за участие в конкурса. При тези данни КЗЛД приема, че жалбата следва да се разгледа срещу Районен съд - Троян, конституира последният като ответник в производството (протокол № 12/3.04.2013) и с оглед събраните доказателства (справка за съдимост на Борислав Тончев, изпратена от Районен съд - Троян по искане на бюро съдимост при Районен съд - Ловеч, с оглед искане на началника на областно звено "Охрана" - Ловеч за установяване годността на Тончев за постъпване на държавна служба по Закона за Министерството на вътрешните работи (отм.), намира жалбата за основателна. Приема, че от страна Районен съд - Троян при обработване на личните данни на Тончев са допуснати нарушения на чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗЗЛД и налага на администратора на лични данни имуществени санкции в размер на 11 000.00 лв. за всяко от нарушенията. Този акт на комисията, както първоинстанционният съд правилно приема, е постановен в противоречие с разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ЗЗЛД, както и с разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 и на чл. 37, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация. Допуснато е смесване на производството по разглеждане на жалби за нарушени права на физическо лице при обработване на личните данни от администратор на лични данни и процедурата по проверка и контрол на дейността на администратора на лични данни. От една страна е прието, че е налице жалба за нарушения, допуснати от администратор на лични данни при обработване на лични данни на физическо лице, а от друга е извършена проверка на дейността на администратор, за който няма твърдения да е извършил нарушение. Този подход опорочава и крайните изводи на административния орган, тъй като при установено нарушение от страна на администратор на лични данни в производството по проверка и контрол на дейността, председателят на комисията налага административно наказание по реда на ЗАНН съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗЗЛД. В случая фактически комисията за защита на личните данни се само самосезира и извършва проверка на дейността на бюро съдимост при Районен съд - Троян, а същевременно, в нарушение на посочения по-горе текст, налага на съда имуществени санкции за нарушени права на физическо лице по реда и в размерите, предвидени в на чл. 42 от ЗЗЛД. Констатираните процесуални нарушения са съществени, тъй като опорочават крайния акт на комисията и са основание за неговата отмяна. Допълнително, като самостоятелно основание за отмяна на административния акт, следва да се изложат и съображения за несъответствие на решението на КЗЛД с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗЗЛД личните данни на физическите лица се обработват законосъобразно и добросъвестно (т. 1) и да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели (т. 2). В случая в противоречие с цитираните текстове от страна на комисията е прието, че от страна на Районен съд - Троян е допуснато нарушение при обработката на личните данни на Борислав Тончев. Личните данни на лицето са обработени добросъвестно и законосъобразно в съответствие с изискванията на Наредба № 8 за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост. Данните за освобождаването на Тончев от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК са събрани и съхранени съгласно разпоредбите на чл. 26 и сл. от наредбата, като справката за съдимост е издадена със служебна цел, в съответствие с изискванията на чл. 33, ал. 5 от наредбата - направена по искане на бюро съдимост при Районен съд - Ловеч единствено с оглед преценка годността на лицето да заема държавна служба по Закона за Министерството на вътрешните работи (отм.). Не е допуснато нарушение и на сроковете за съхранение на данните. Съгласно чл. 31, ал. 1 от наредбата (изм.) бюлетините за наложени административни наказания по чл. 78а от НК се съхраняват и унищожават в петгодишен срок от влизане в сила на съдебния акт. Данните, вписани в тях обаче не се унищожават, а продължават да се съхраняват в азбучния указател и в електронния архив на бюрото за съдимост съгласно чл. 28 от наредбата. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от наредбата, според която въз основа на данните в азбучния указател и електронния архив може да се издаде дубликат от бюлетин за съдимост. Това разбиране е в съответствие с изискванията на чл. 78а, ал. 2, б. "б" от НК според който лицето не може да бъде повторно освободено от наказателна отговорност по този ред. Поради всичко изложено следва да се приеме, че от страна на Районен съд - Троян при обработване на личните данни на Борислав Тончев не са допуснати нарушения на чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗЗЛД, а издадения в обратен смисъл административен акт е постановено в противоречие със закона. Това е самостоятелно основание за отмяна на решението на Комисията за защита на личните данни. С оглед обстоятелството, че правните последици на отмяната на административния акт са аналогични на тези при обявяване на неговата нищожност, настоящата инстанция приема, че не са налице сочените от касатора основания за отмяна на съдебното решение. По тези съображения съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, на основание чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения и направеното искане комисията следва да заплати на Министерство на правосъдието сумата 300.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт, а с оглед доказателствата за действително направени разноски в касационното производство и направеното възражение за прекомерност на заплатения от страната адвокатски хонорар, Комисията за защита на личните данни следва да заплати на Районен съд - Троян сумата 800.00 лв. разноски по делото. Разноските следва да бъдат присъдени в този размер с оглед фактическата и правна сложност на спора и с оглед участието на пълномощника на Районен съд - Троян в съдебния процес - изготвяне на писмен отговор на касационната жалба и явяване в едно съдебно заседание без възможност за представяне на доказателства по същество на правния спор. В този смисъл възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на заплатеното от ответника Районен съд - Троян възнаграждение за адвокат е основателно, поради което и при условията на чл. 78, ал. 5 от АПК на страната следва да бъдат присъдени разноски в посочения по- горе размер. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
4- чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД
- чл. 43, ал. 2 ЗЗЛД
- чл. 78 НК
- чл. 31, ал. 1