Решение № 7238 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3284/2017 г.

Решение № 7238 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3284/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Миграция" – МВР, чрез пълномощник, срещу решение № 446/20.01.2017 г. по административно дело № 8962 по описа на Административен съд – София-град (АССГ) за 2016 г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се потвърди заповед УРИ № 5364 з-377/21.01.2016 г. на директора на Дирекция "Миграция" – МВР. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба, А. Т. – гражданка на Република Т., чрез пълномощник, оспорва същата като неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът при Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от активно процесуално легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на А. Т. – гражданка на Република Т., срещу заповед № УРИ 5364 з-377/21.01.2016 г. на директор на Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи, с която на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е отнето правото на постоянно пребиваване в Република България. Административният съд, въз основа на събраните по делото доказателства е установил фактическа обстановка, която като цяло не се спори между страните и се приема от касационната инстанция. За да отмени обжалваната заповед, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган и във валидна форма. Органът е спазил процедурата по издаването му, но е приложил неправилно материалния закон. Изложил е съображения, че административният орган не е успял да установи съществуването на фактическите основания за издаването на процесната заповед и за отнемане правото на постоянно пребиваване, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно. Безспорни по делото са фактическите обстоятелства, мотивирали издаването на оспорената заповед. А. Т. получава карта за постоянно пребиваване на територията на Република България на 27.07.2012 г., която важи до 12.08.2021 г. Установено е след извършена справка в електронните масиви на МВР, че чужденецът не е пребивавал на територията на страната за период по-голям от 12 последователни месеца от 2.09.2014 г. до 15.12.2015 г. Принудителната административна мярка по чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ "отнемане на право на пребиваване на чужденец в Република България" е предвидена със специален закон. Такава мярка не се прилага само при условията, когато е разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16, както и по отношение на членове на семейство на лице по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16 от ЗЧРБ. Не се твърди и не е установено правото на постоянно пребиваване на чужденеца да е било разрешено на основание чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16 от ЗЧРБ, за да е налице основание за неприлагане на разпоредбата. Действително във връзка с извършената проверка, административният орган е изпратил съобщение до касационния ответник, да представи писмени обяснения, относно причините довели до отсъствието от страната. В отговор на искането е посочено, че то се дължи на това, че лицето е пребивавало на територията на Република Т., с цел работа и издръжка на семейството. В тази връзка неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че дадените обяснения, водят до обоснован извод, за това че Т. не е пребивавала на територията на друга държава членка на Европейския съюз по време на процесния период. Правилен е първоинстанционният извод, че посоченият като правно основание за издаването на процесната заповед текст на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, визира отсъствие на лицето не само от територията на Република България, но и на държавите членки на ЕС. С разпореждане АССГ е указал разпределението на доказателствената тежест по делото, като в тежест на ответника по първоинстанционната жалба е да установи съществуването на фактическите основания за издаване на административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Правилно е прието, че няма данни административният орган да е изследвал отсъствието на лицето от територията на другите държави членки на ЕС. Предвид изложеното настоящият състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, тъй като не са налице фактическите основания за отнемане правото на постоянно пребиваване чужденец. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдените в нея основания за касиране на съдебния акт, който е правилен по своя правен резултат. Поради това оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, на А. Т. – гражданка на Република Т., следва да се присъдят разноски за касационна инстанция в размер на 690/шестстотин и деветдесет/лева, заплатено адвокатско възнаграждение. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд