Решение № 5359 от 28.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8563/2016 г.

Решение № 5359 от 28.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8563/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. С. В.-С. срещу Решение № 4073 от 13.06.2016 г., постановено по административно дело № 1835/2016 г. на Административен съд - С.- град (АССГ), с което е отхвърлен искът срещу Столична община (СО) за присъждане на обезщетение от 300 лева за причинени имуществени вреди. Касационният жалбоподател счита решението за незаконосъобразно, неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда, че производството по ЗАНН има санкционен характер и има израз на правозащитна дейност, а не издаден административен акт и разноските в това производство нямат характер на вреди, по смисъла на чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Намират се тези изводи на решаващия съд за неправилни, необосновани и противоречащи на съдебната практика. Посочва, че издаването на наказателно постановление (НП) е в резултат на изпълнение на административна дейност от административния орган и поради това е приложим чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Иска се отмяна на съдебното решение на АССГ и да се постанови друго, с което да се уважи така предявения иск. Претендира се и присъждане на разноски. Касационният жалбоподател Н. С. В.-С. в съдебно заседание, чрез адв. Д. поддържа предявената жалба. Моли да се има предвид и Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС, в което се дава отговор на въпроса относно вредите. О. С. община в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Ц. моли да се потвърди решението, постановено от АССГ, като правилно и законосъобразно. Намира, че правилно са преценени изложените съображения, както и приложимата съдебна практика. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за процесуална допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че решението на АССГ е неправилно и незаконосъобразно, като съобразно Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС, следва да се приеме, че заплатеният адвокатски хонорар на адвокат за обжалването на едно отменено като незаконосъобразно НП е имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Поради гореизложеното счита, че следва да се уважи касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на сума в размер на 300 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно издаден правораздавателен акт- Наказателно постановление № 218669/7.10.2013 г., издадено от зам. Кмета на СО, отменено с влязло в сила Решение № 6952/12.11.2015 г. по описа на АССГ. В исковата молба се твърди, че претендираната сума е вреда, причинена от ответника, изразяващо се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебно производство по оспорване на наказателно постановление. Иска съдът да осъди ответника да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на посоченото решение до окончателното изплащане на сумата. С Решение № 4073 от 13.06.2016 г., постановено по административно дело № 1835/2016 г. на Административен съд - С.-град е ОТХВЪРЛЕНА исковата молба на Н. С. В.- С. срещу Столична община, представлявана от кмета, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на сума в размер на 300 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно издаден правораздавателен акт- Наказателно постановление № 218669/7.10.2013 г., издадено от Зам. Кмета на СО, отменено с влязло в сила Решение № 6952/12.11.2015 г. по описа на АССГ, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебно производство по оспорване на наказателно постановление, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на посоченото решение до окончателното изплащане на сумата. За да обоснове този резултат в съдебния акт се посочва, че спор по фактите, по делото не съществува. На ищцата е издадено Наказателно постановление № 218669/7.10.2013 г., на Зам. Кмета на СО, отменено с влязло в сила Решение № 6952/12.11.2015 г. по описа на АССГ. В хода на производството е представено пълномощно /л. 20 от делото/, в което е вписана платената впоследствие с разписка /л. 19/ на процесуалния представител сума в размер на 300 лева. Изложени са аргументи, че издаденото НП не представлява административна дейност, а представлява правораздавателен акт, съгласно трайно установената съдебна практика, а и съгласно правната теория. Счита, че заплатеното адвокатското възнаграждение не е пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, като се посочва, че в тази посока е и Т. Р. № 2/2009 г. По изложените съображения съдът намира, че не е доказан фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което искът следва да бъде отхвърлен. Настоящата съдебна инстанция намира постановеното решение за НЕПРАВИЛНО, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За успешното провеждане на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ трябва да се докаже причинно- следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и претендираните вреди. Направеният извод на решаващия съд за отхвърляне изцяло на иска е необоснован и е формиран след допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неизясняване на релевантни за спора факти. Съдът не е дал указания на страните, съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, относно това кои факти и обстоятелства от значение за делото се нуждаят от доказване, съгласно чл. 171, ал. 4 АПК. В резултат, от ищеца не поискано и по делото не е представено НАХД № 7756/2014 г. на Софийски районен съд и КАНД № 9003/2015 г. на АССГ, с което е отменено процесното наказателно постановление на Зам. Кмета на СО. Действително са представени съдебните решения от тези две дела, но не във формата на официално заверени преписи, а като компютърни разпечатки, които съдържат обезличени имена и лични данни. Тази непълнота на информацията, както и липсата на протоколи от проведените съдебни заседания по посочените две дела прави невъзможно да се установи категорично, кой е извършил процесуални представителство и с какви документи се е легитимирал в съдебното производство с предмет НП. Не е изяснено дали представените пълномощни в исковото производство, за които се твърди, че имат характер на разходооправдателни документи са представени и в съдебното производство по обжалване на процесното наказателно постановление. В исковото производство е останал неизяснен въпросът относно наличието и размера на извършените разноски в проведеното съдебно производство по обжалване на отмененото наказателно постановление. Предвид твърденията на страната за извършени конкретни разходи е следвало на основание чл. 145, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144, АПК да и се укаже да обоснове твърденията си и представи всички относими доказателства за това. Документи, които дават отговори на тези въпроси се съдържат в горепосочените административно наказателни дела, поради което е било необходимо, тяхното прилагане в цялост. Липсата на уточняване на всички обстоятелства, които обуславят претенцията по делото е намерило израз в съдържанието на съдебния акт. В него липсва анализ на всички факти, свързани с причинените вреди и причинната връзка между тях и отменения административен акт. Крайният извод на съда за липсата на предпоставки за ангажиране на отговорността на Столична община по отношение на предявения иск е необоснован и формиран без да са налице изяснени всички релевантни обстоятелства. Настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК, което е съществено, довело до липса на фактически установявания по претендираните имуществени вреди. По аргумент от чл. 220 от АПК липсата на фактически установявания по релевантните за спора факти препятства преценката на касационната инстанция за правилно приложение на материалния закон. Невъзможно е да се прецени наличието или липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Поради това оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на АССГ за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да изиска посочените две дела, да укаже доказателствената тежест и събере относимите по спора доказателства. Следва да се има предвид и Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС, където е изяснен въпросът какво е съдържанието на понятията пряка и непосредствена последица от увреждането, причинено с издаване на незаконосъобразно НП. С оглед изхода на делото и по аргумент от чл. 226, ал. 3 АПК, съдът не дължи произнасяне по искането за присъждане на разноски в настоящото производство. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение