Решение № 6381 от 14.6.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Н. Неделчев от гр. Варна с искане за отмяна на влязлото в сила определение 10375/16.11.2022 г., постановено по адм. дело 9887/2022 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), в частта, с която в производството по чл. 229 и следв. от АПК, тричленен състав на пето отделение е оставил в сила протоколно определение от 13.07.2022 г., постановено по адм. дело 5265/2022 г. по описа на Административен съд София-град. С протоколното определение, на основание чл. 158, ал. 3 от АПК, е оставена без разглеждане жалбата на Неделчев против решение ППН-01-427/2021 г. от 26.04.2022 г.на Комисията за защита на личните данни и производството по делото е прекратено. Искателят твърди, че е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Поддържа, че поради нарушени съдопроизводствени правила е било нарушено правото му на защита. По подробно развити съображения се претендира отмяна на съдебното определение и връщане на делото с указания да се предостави 7 дневен срок за внасяне на 10 лв. по сметка на АССГ. Ответната страна Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), представлявана от В. Караджов председател, чрез юрисконсулт М. Райчева, изразява становище за липса на основания за отмяна на посочения съдебен акт. Релевира претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав намира искането за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 АПК, но неоснователно по следните съображения: Производството по адм. дело 5265/2022 г. по описа на АССГ е образувано по жалба на Н. Неделчев против Решение ППН-01-427/2021 от 26.04.2022 г. на Комисията за защита на личните данни. Жалбата е придружена с молба за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. С определение 14.06.2022 г. съдът е приел за неоснователно искането на жалбоподателя да бъде освободен от заплащане на сумата, дължима за държавна такса по заведената първоинстанционната жалба. Със същото определение АССГ е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.07.2022 г., конституирал е страните по делото, разпределил е доказателствената тежест и е указал на Неделчев да представи документ за платена държавна такса в размер на 10 лв. по сметката на съда в срок до 13.07.2022 г., посочил е, че в противен случай жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Определението е връчено лично на Неделчев на 17.06.2022 г. С разпореждане от 21.06.2022 г. административният съд отново е указал на жалбоподателя, че срокът за изпълнение на указанията е 7-дневен от съобщаването. В открито съдено заседание, проведено на 13.07.2022 г., съдът е оставил без разглеждане жалбата на Неделчев против Решение ППН-01-427/2021 от 26.04.2022 г. на КЗЛД и е прекратил производството по адм. дело 5265/2022 г., позовавайки се на чл. 158, ал. 3 от АПК. С определението, чиято отмяна се иска в настоящето производство, определение 10375/16.11.2022 г., тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение е приел изводите на първоинстанционния съд за законосъобразни и обосновани и е оставил в сила протоколно определение от 13.07.2022 г. Доводите на искателя, че правото му на участие в съдебното производство е било нарушено поради недопуснатата му правна помощ, са неоснователни. Този въпрос е бил решен с определение от 20.07.2022 г., постановено по адм. дело 5265/2022 г. по описа на АССГ, потвърдено с определение 9102/18.10.2022 г. на Върховния административен съд. В потвърдителното определение Върховният административен съд е посочил, че в случая предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, както и че делото не представлява фактическа или правна сложност и предвид засиленото служебно начало предоставената безплатна правна помощ не би била съизмерима с ползата, която тя би донесла на кандидатстващия и интересите на правосъдието не изискват предоставянето на такава. След като въпросът с искането на Неделчев за предоставяне на правна помощ е разрешен с влязло в сила определение на Административен съд София град то повторното позоваване на това обстоятелство и твърдението му за нарушено право на защита са неоснователни. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни влезли в сила съдебни актове по чл. 237 АПК, е допустимо при наличие на някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК, отменителни основания, които не подлежат на разширително тълкуване. В случая, както бе посочено по-горе, подателят на искането квалифицира изложените от него обстоятелства като такива по чл.239, т.5 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Разпоредбата предвижда няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Смисълът на разпоредбата е страната да е лишена от възможността да се защити лично или чрез представител. Нормата визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита, именно поради липсата на тази възможност. От приобщените по делото доказателства не се установява правото на защита и участие в процеса на Н. Неделчев подател на искането да е било възпрепятствано или ограничено, а твърдяните от него обстоятелства не съставляват основания за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. В конкретния случай първоинстанционният съд е бил задължен да прекрати производството по делото на посоченото основание. Неотстраняването на нередовностите на жалбата в указания срок е основание за прекратяване на производството по делото, като това е пречка за извършване на следващи процесуални действия. Правните последици на чл.158, ал.3 във вр. с ал.1 от АПК, свързани с отказ да се произнесе по нередовно подадена жалба, са настъпили при констатираното процесуално бездействие на жалбоподателя. В настоящия случай не е налице нито една от изброените хипотези, поради което заявеното искане за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е представлявана от юрисконсулт, поради което и с оглед изхода на спора и направената претенция има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200.00 (двеста) лева. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,