Решение № 182 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3611/2012 г.

Решение № 182 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3611/2012 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Кирил Цончев Кънчев чрез пълномощника му адв. Диана Димитрова от САК против решение № 2 от 25.01.2012 г. по дело № 324/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - община Елена, в депозиран по делото писмен отговор от надлежно упълномощен пълномощник, адв. Веселка Коева изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията на Кънчев за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 30000 евро, произтичащи от обявена по съдебен ред за нищожна заповед № РД-02-05-353 от 22.08.2005 г. на кмета на община Елена. С процесната заповед е разпоредено събаряне на двуетажна жилищна сграда, с два магазина, на ул. "Иларион Макариополски" № 30 гр. Елена, собствеността върху който наследствен имот е възстановена по силата на решение № 2011/09.08.1994 г., по адм. д. № 2127/1993 г. на Върховен административен съд. Съдът е отхвърлил претенцията по съображения, че не е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претърпените вреди и прогласената за нищожна заповед. Приел, че ищецът не е доказал премахването да е извършено от община Елена или фирма, на която общината е възложила да премахне остатъка от сградата, останала след възникнал 2005 г. пожар на същата. Самата сграда след пожар, възникнал на 28.07.2005 г., е била освидетелствувана по реда на чл. 195, ал. 2 от ЗУТ /редакцията преди изм., ДВ, бр. 19 от 2009 г./ като негоден за обитаване, вреден в санитарно-хигиенно отношение обект, създаващ опасности за здравето и живота на гражданите, неможещ да се заздрави и хигиенизира. Решението е правилно като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. За да се ангажира отговорност на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е необходимо установяване кумулативното наличие на предпоставките: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган, вреда от този административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между тях. Съдът обосновано, въз основа на доказателствата /писмени документи, свидетелски показания и заключение на съдебно-техническа експертиза/, е извел извод, че не се установява причинно-следствена връзка между нищожния акт на кмета на общината и настъпилите имуществени вреди. Този извод се споделя изцяло от касационната инстанция, тъй като касаторът не е доказал сградата да е била съборена именно в изпълнение на обявената за нищожна заповед. Доказателства в този смисъл не се ангажират и с касационната жалба, поради което и не са налице касационни отменителни основания за отменяване на решението. Водим от изложеното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,