Решение № 10267 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16209/2011 г.

Решение № 10267 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16209/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Югозападна срещу решение № 1214/16.03.2011 г., постановено по адм. дело № 5296/2010 г. по описа на Административен съд, София - град, с което е отменено като незаконосъобразно ППСПДВ № 21/02.11.2009 г. на началника на Митница - Кулата, потвърдено с решение № 480/31.05.2010 г. на директора на Агенция "Митници" - гр. София за определено за заплащане на "Туристическа информация и регистрация" АД - гр. София задължение за лихва в размер на 3 407 лв. за период от 26.02.2006 г. - 28.03.2007 г. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението на касационната жалба може да се направи извод и за оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид че според касатора съдът не се е съобразил с всички събрани по делото доказателства и правни факти. Според касатора правилно е била ангажирана отговорността за лихва на дружеството от административния орган, тъй като тя се ангажира, когато митническият режим не е приключен, не са внесени дължимите митни сборове, в това число и следващите се лихви. Твърди, че задължението за заплащане на лихви е изрично указано в уведомлението по чл. 206, ал. 1 ЗМ, срокът за който се дължат, като безспорно те се дължат на основание чл. 1 ЗЛДТДПДВ. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на ППСПДВ № 21/02.11.2009 г. Ответникът по касационната жалба "Туристическа информация и регистрация" АД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Росен Алексиев я оспорва по подробно развити съображения в писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като лихва за забава върху все още несъбраната сума по митните сборове, може да се начислява на основание чл. 232, § 1, б. "б" от Регламент 2913/92, но само за периода след изтичането на срока за заплащането на тази сума. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд, изследвайки обстойно фактическата обстановка по делото е приел, че безспорно е установено, че за внесената стока фадрома "Фиат Хитачи" не са изпълнени изискванията за режима транзит и затова е възникнало вносно митническо задължение на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 и 6 във връзка с чл. 202, ал. 1, т. 3 и 4 и чл. 203 ЗМ. За да отмени обаче процесното постановление съдът е счел, че уведомлението по чл. 206, ал. 1 ЗМ не е връчено по надлежния ред. Според съда вземането за лихви е акцесорно и е в зависимост от съществуването на основното задължение, но за длъжника е възможно да възникнат възражения по отношение на неговия размер. Съдът е изложил мотиви в решението си, че липсата на уведомление за дължимото от лицето задължение, лишава същото от възможността да се запознае с размера на дължимите от него суми, както и да заплати същото доброволно. Съдът е счел, че след като не е установено наличието на кумулативните предпоставки за издаване на спорното ППСПДВ - уведомление по реда на чл. 206, ал. 1 ЗМ за размера на задължението и неизпълнение на това задължение в срока за доброволно изпълнение, то това постановление е издадено при липса на посочените законови предпоставки и е незаконосъобразно. При неустановено вземане под отчет на процесните митни сборове и вписването им в регистъра за вземане под отчет (чл. 831, ал. 1 ППЗМ), уведомяването на длъжника по чл. 206, ал. 1 ЗМ е било задължително. Изложени са мотиви от съда, че нарушението на административнопроизводствените правила в случая е от категорията на съществените, тъй като представлява неспазване на императивни изисквания относно процедурата по издаване на ППСПДВ и затова е незаконосъобразно. Обжалваното решение следва частично да се отмени поради следното: Наличието на уведомление по чл. 206, ал. 1 ЗМ (чл. 232, § 1, б. "б" от Регламент 2913/92) поставя началото на уведомяване на длъжника за дължимите публични задължения, респ. възможността за доброволно плащане. Уведомяването става след като митните сборове бъдат взети под отчет. Вземането под отчет като дефиниция се съдържа в чл. 205, ал. 1 ЗМ и представлява изчисляване от страна на митническите органи на дължимите митни сборове в момента, в който разполагат с необходимите документи. Вземането под отчет се вписва в специален регистър съгласно чл. 831 ППЗМ. Без да е налице уведомяване на длъжника за задължението по чл. 206, ал. 1 ЗМ, се препятства и възможността да започне да тече срок за доброволно изпълнение. В процесния случай обаче правилно касатора се позовава на уведомление № 7100 - 0071/31.01.2007 г., връчено на "Туристическа информация и регистрация" АД, тъй като то е относно дължимото вносно митническо задължение, за което няма спор, че е платено, както и за лихвата върху тези вземания. За размера на лихвата, за който е издадено ППСПДВ, неправилно съдът е приел, че уведомление не издавано, съотв. изпращано. Не се спори между страните, че определените задължения за мито и ДДС са платени, след получаване на уведомлението и плащането е станало на 28.03.2007 г., поради което неоснователно се поддържа от ответника по касационната жалба, че той не е уведомен за лихвите, както и че обратната разписка, с която е получено уведомлението не е получена от дружеството. След като митото и ДДС са заплатени и за тях не се спори, че е налице уведомление, то е следвало да се приеме от съда, че в същото е указано на длъжника и за заплащане на лихви, поради което второ уведомление само за лихви не е следвало да се изпраща. В същото време обаче административният орган неправилно е определил периода, за който се дължат лихви, като не е съобразил изискването на чл. 206 ЗМ, респ. чл. 232 от регламент 2913/92/ЕИО. Като се вземат предвид данните от административната преписка - изпращане на уведомление от 31.07.2007 г. и получаването му на 07.02.2007 г., то срокът за плащане е бил 14.02.2007 г. Като се вземе предвид, че главниците - мито и ДДС са заплатени от дружеството на 28.03.2007 г., то периодът, за който е следвало да се начисли лихва, е от 14.02.2007 г. до 28.03.2007 г., като дължимият размер е 387,96 лв. съобразно използвания от настоящия съдебен състав on-line calculator. Предвид изложеното по-горе решението на първоинстанционния съд е неправилно в частта, в която е отменено ППСПДВ за сумата от 387,96 лв. и подлежи на отмяна, а в останалата част, с която е отменено постановлението на митническия орган за разликата над 387,96 лв. до 3 407 лв. решението на съда е правилно. В частта, в която се отменя първоинстанционното решение на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго по същество, с което жалбата на "Туристическа информация и регистрация" АД срещу постановлението на митническия орган да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана за сумата от 387,96 лв., която е дължима лихва. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,