Решение № 14947 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5276/2009 г.

Решение № 14947 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5276/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите, Русе (РИОСВ) и "Скални материали" АД, Русе, против Решение № 4/10.03.2009 г. постановено по а. д. № 579/2008 г. по описа на Административен съд Русе (АСР). Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение състав на АСР е отменил Решение № РУ-77-ПР/2008 г. на директора на РИОСВ, с което е разпоредено извършването на оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС) за инвестиционно предложение "Добив на инертни материали от коритото на река Дунав" в участък от км. 437.000 до км. 435.000 в близост до остров Радецки, Община Тутракан, с възложител "Скални материали" АД, Русе. Прието е от съда, че предвид липсата на издадено от министъра на околната среда и водите разрешително за водоползване по реда на Закона за водите (ЗВ), "Скални материали" АД няма качеството на "възложител на инвестиционно предложение" по смисъла на § 1, т. 20 от ПЗР на Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Дружеството не може да инициира производство пред РИОСВ за издаване на решение за преценка необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционното предложение. По изложената причина АСР е приел, че искането за издаване на обжалваното решение е недопустимо, отменил е решението на директора на РИОСВ и е върнал преписката на същия за произнасяне по въпроса за допустимостта при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Недоволен от решението, директорът на РИОСВ го обжалва. Счита, че същото е неправилно като постановено при допуснато от съда нарушение на материалния закон: съгласно чл. 60, ал. 2, т. 4 от ЗВ, процедурата по преценка необходимостта от извършване на ОВОС на инвестиционното предложение предхожда тази по издаване разрешително за ползване на воден обект. Моли отмяна на решението на АСР и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата против неговото решение. Касаторът "Скални материали" АД, също счита обжалваното решение за неправилно. В него, въпреки направеното още с жалбата искане за присъждане на направените по делото разноски, липсва произнасяне на съда по въпроса. Моли присъждането на разноските за делото. Прокурорът счита касационната жалба на директора на РИОСВ за основателна и подлежаща на уважение. Основателността на жалбата на "Скални материали" АД е в зависимост от решението на Върховния административен съд, пето отделение (ВАС) по съществото на спора. ВАС, за да се произнесе по касационните жалби на страните по спора, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АСР. Тя не се оспорва от касаторите. Предмет на жалбата на директора на РИОСВ е законосъобразността на извода на АСР за липса на качеството на "възложител на инвестиционно предложение" за "Скални материали" АД. Предмета на жалбата на последното дружество, е неприсъждането на разноски, въпреки уважаването на жалбата му и направеното искане в тази насока. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на "Скални материали" АД гр. Русе против решение № РУ-77-ПР/08.09.2008 г. за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, с което на основание чл. 93, ал. 3 и ал. 5 от ЗООС, директорът на РИОСВ Русе, е постановил да се извърши ОВОС за инвестиционно предложение "Добив на инертни материали от коритото на р. Дунав". Процедурата по преценка на необходимостта от извършване на ОВОС на инвестиционни предложения е регламентирана в чл. 93 ЗООС и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС) на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии. Там са посочени случаите, при които извършването на ОВОС е задължително, тези когато необходимостта от такава оценка се преценява, критериите въз основа на които се прави преценката и компетентните за вземането на решение органи. Откриването на производството започва с подаване на искане за издаване на решение с такава преценка от инвеститора. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата, компетентният орган по чл. 6, преценява необходимостта от извършване на ОВОС, като определя степента на значимост на въздействието върху околната среда и в срок до един месец от внасяне на искането се произнася с решение по необходимостта от извършване на оценката. Ако органът с акта си прецени, че е необходимо извършването на ОВОС, започва следваща процедура по изготвяне на доклад по ОВОС, поради което актът по оценка за необходимост от ОВОС се явява етап от процедурата по издаването на крайния такъв по чл. 99 от ЗООС - решение по ОВОС. Изрична възможност за оспорване на акта, с който е установена необходимостта от ОВОС по чл. 93, ал. 5 ЗООС не е предвидена. Защитата на правата на засегнатите лица в този случай е регламентирана с нормата на чл. 99, ал. 6 от ЗООС, която предоставя възможност на заинтересованите лица да обжалват решенията по ОВОС по реда на АПК. Ако административният орган приеме, че изготвяне на ОВОС не е необходимо, то това решение е крайният акт, с който приключва производството по чл. 93 ЗООС и като такъв подлежи на обжалване. В разглежданата хипотеза, с оспореното пред министъра на околната среда решение на директора на РИОСВ - Русе е прието, че следва да се извърши ОВОС на инвестиционното предложение на възложителя "Скални материали" АД, гр. Русе. Доколкото изрична възможност за оспорване на този акт в закона не е предвидена, следва да се приеме, че същият би могъл да подлежи на обжалване, ако не са налице процесуални пречки за това по смисъла на АПК. В случая обаче, за жалбодателят не е бил налице интерес от оспорване на решението на РИОСВ Русе. Актът е издаден по искане на "Скални материали" и обективира волята на компетентния административен орган при осъществяване дейността му по прилагане и изпълнение на закона. С него се поставя началото на предвидена в ЗООС процедура по изготвяне на решение по ОВОС. Решението по оценка не засяга пряко правната сфера на жалбоподателя, тъй като не разпорежда конкретни задължения за него. Правните последици за възложителя биха се породили едва с постановяване на крайния, приключващ процедурата акт по ОВОС, с който биха могли да бъдат засегнати негови права или законни интереси. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за оспорване на административния акт и отсъствието му е основание за прекратяване на производството. Вън от горното и както се каза по-горе, решението по оценка необходимостта от извършване на ОВОС се явява етап от процедурата по издаване на решение по ОВОС. Самото то няма самостоятелно значение, без присъствието на акта по чл. 99 от ЗООС, поради което и на основание чл. 21, ал. 5 от АПК не съставлява индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелно обжалване. В случая обжалваното решение на първоинстанционният съд е постановено по недопустима жалба, тъй като за жалбодателя "Скални материали" АД не е бил налице правен интерес от оспорването на посоченото решение на директора на РИОСВ Русе, а самото то не съставлява индивидуален административен акт. От това следва, че решението, като постановено при отсъствие на положителни процесуални предпоставки, е недопустимо при което същото следва да бъде обезсилено, а производството по делото се прекратено. Искането на "Скални материали" АД Русе за присъждане на направените деловодни разноски не следва да бъде обсъждано с оглед изхода на делото и констатираната недопустимост на жалбата му пред първоинстанционния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение