Решение № 8256 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6575/2011 г.

Решение № 8256 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6575/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Васил Русанов Миронов срещу решение № 998 от 7.03.2011, постановено по адм. дело № 7445/2010 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлен предявеният от него иск за заплащане на обезщетение за времето, през което останал без работа против Националната агенция по приходите (НАП). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост се иска отмяната му. Претендира и разноски за двете инстанции. Ответникът - Национална агенция по приходите не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлен предявеният от него иск за заплащане на обезщетение за времето, през което останал без работа - от 26.04.2004 г. - датата на прекратяване на служебното му правоотношение до 26.02.2005 г. (за десет месеца съгласно разпоредбата на чл. 121 от закона за държавния служител (ЗДСл) против Националната агенция по приходите. Правилно, въз основа на събраните по делото доказателства съдът е установил, че с решение от 10.10.2006 г., по адм. дело № 1462/2004 г. Софийски градски съд (СГС) е отменил Заповед № 817 от 20.04.2004 г. на Изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на ищеца - Васил Миронов за длъжността старши публичен изпълнител при РД Русе. Решението е влязло в сила на 17.07.2007 г., когато с решение № 7695 по адм. дело № 2041/2007 г. Върховния административен съд, е оставил в сила решението на СГС. Със заповед № 1017 от 25.07.2007 г. на Изпълнителния директор на АДВ Миронов е възстановен на служба, считано от 30.07.2007 г. По делото е приложено удостоверение от Районно управление на Социално осигуряване гр. Бяла, от което е установено, че Миронов е бил регистриран в Бюрото по труда за периода 26.04.2004 г. до 26.04.2005 г., което не оспорено по надлежния ред от страните, но съдът не е кредитирал същото, тъй като било без номер и дата на издаване. Въз основа на това съдът извел извод, че по делото не е доказан по безспорен начин факта, че през претендирания от Миронов период същият е бил безработен, поради което отхвърлил иска като неоснователен. Решението е незаконосъобразно. От представеното по делото заверено копие от удостоверение № 376 от 19.05.2005 г. на РУ"СО" филиал гр. Бяла безспорно е установено, че касаторът е бил регистриран по чл. 54б ал. 1 КСО за периода 26.04.2004-26.04.2005 г. Тази констатация обаче не отговаря на действителността, тъй като видно от приложеното удостоверение същото е с изх. № 376 от 19.05.2005 г. Това удостоверение не е било оспорено по надлежния ред от страните, при което неправилно съдът не е кредитирал установените с него факти, а именно, че на Миронов е изплащано обезщетение за безработица за посочения в удостоверението период. По делото е представено заповед № 1071 от 25.07.2007 г., с която Миронов е възстановен на длъжност, при което му е определен размер на основаната месечна заплата - 404 лв. и 39% допълнителна месечна добавка за прослужено време или брутното трудово възнаграждение на същия към момента на възстановяването му е възлизало на 561,56 лв. В същото време претенцията на Миронов е за възнаграждение в основен размер от 428 лв. и допълнително такова от 39%, което възлиза на 594,92 лв., но по делото липсват доказателства за такъв размер на възнаграждението му, като е базирана на заповед № 1422 от 7.08.2007 г. на Изпълнителния директор на АДВ. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда (какъвто е и конкретния случай), държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, но не за повече от 10 месеца. Съгласно изречение последно от цитирания законов текст брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме служба. В случая исковата претенция на Миронов е именно за период от 10 месеца, като с оглед така установения размер на брутното възнаграждение на Миронов съдът следва да прецени кой е относимят размер на брутната заплата, въз основа който следва да се определи размера на дължимото обезщетение, претендирано като главница, което може да стане с прости аритметични действия, за които не се изискват специални знания. Не така стои въпросът с претендирания размер на сумата лихвите. В случая съдът с протоколно определение от 23.11.2010 г. е дал указание на ищеца, че е в негова тежест да докаже иска по основание и размер, което по същество представлява общо указание, като настоящият състав намира, че в случая съдът е следвало в съответствие с разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК да окаже съдействие на ищеца, като му укаже, че за конкретните обстоятелства от значение за по делото - размера на претендираната лихва не сочи конкретни доказателства. Ето защото настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано, при което следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд При новото разглеждане на делото следва да бъде указано на ищеца, че за доказване на размера на предявеният от него иск, както по отношение на размера на претендираните от него лихви следва да представи доказателства, които да бъдат събрани по надлежния ред в съдебното производство, като собствените му изчисления не представляват доказателства, а негови твърдения. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора направените деловодни разноски в размер на 150 лв., представляващи хонорара на упълномощения от Миронов адвокат в производството пред първоинстанционния съд. Искането за присъждане на разноски за настоящата инстанция е неоснователно, тъй като от представения по делото договор за правна защита и съдействие не се установява Миронов да е заплатил конкретен размер възнаграждение на упълномощения от него адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение