Решение № 4142 от 16.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1782/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на кмета на община Аврен и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството против решение 11535 от 07.11.2024 г., постановено по адм. д. 1210/2023 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Касаторът - кметът на община Аврен навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Касаторът - Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и при съществени нарушения на процесуалните правила отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски, както и юрисконсулско възнаграждение. Ответникът началникът на службата по геодезия, картография и кадастър гр. Варна не изразява становище по касационните жалби. Ответникът П. Н. Л., в писмени становища, оспорва касационните жалби. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за основателни, като съображенията за това са следните: Твърдението на ответника П. Н. Л. за недопустимост на касационната жалба на кмета на община Аврен, е неоснователно. С определение 3012 от 27.10.2023 г., постановено по делото, съдът конституира като страна кмета на община Аврен, който участва по делото, поради което и на основание чл. 210, ал.1 АПК същият има право да подаде касационна жалба. С обжалваното решение Административен съд гр. Варна отменя извършеното чрез действие волеизявление на началника на СГКК - Варна, с което е изменен кадастралния регистър на недвижимите имоти на [населено място], община Аврен за ПИ с идентификатор 70220.47.34 и вписването на община Аврен като собственик на поземления имот, въз основа на Заповед РД-857 от 23.09.2022 г. на министъра на околната среда и водите и отхвърля жалбата на община Аврен срещу вписване на изменение на данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти, извършено от Началника на СГКК гр. Варна за вписване на П. Н. Л. като собственик на поземлен имот с идентификатор 70220.47.34 по кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], община Аврен, област Варна. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореното вписване на промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти, е извършено от компетентен административен орган. Излага съображения, че в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК не са посочени фактическите и правни обстоятелства за вписването на община Аврен в КРНИ. Позовава се на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и приема, че ПИ с идентификатор 70220.47.34 по КККР попада изцяло в границите на имот 047022, придобит по дарение от П. Л. с нотариален акт 115, том 97, дело 23073, вх. рег. 30209/09.11.2006г. Прави извод, че спора за собственост между страните следва да бъде разрешен в исково производство и същият е ирелевантен за вписването на промяна в КР по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Стига до заключението за основателност на жалбата в частта, с която в КР е вписана община Аврен за ПИ 70220.47.34 по КККР на [населено място], община Аврен, тъй като липсват твърдения и доказателства общината да е собственик на имота, като същата не притежава и ограничени вещни права върху него. Констатира, че предоставеното право на общината се свежда единствено до управлението и ползването на подземни води на участък Аврен област Варна, община Аврен , находище 100 Район Североизточна България , включващ и сондаж Р-6 [заличен текст] и съоръженията разкриващи минералната вода в участъка, а като основание за вписване в КРНИ на Община Аврен е посочена Заповед РД-857 от 23.09.2022г. на министъра на околната среда и водите, с което е определена санитарно-охранителна зона около водовземното съоръжение. По тези съображения съдът достига до заключението, че вписването на община Аврен в кадастралния регистър на недвижимите имоти е извършено в нарушение на материалния закон, а в останалата част извършеното чрез действие волеизявление - вписване на П. Н. Л. за собственик на поземлен имот с идентификатор 70220.47.34 по кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], е законосъобразно. Обжалваното решение е недопустимо по отношение на община Аврен. С определение 3012 от 27.10.2023 г., съдът конституира страните по делото, а именно кметът на община Аврен в качеството му на жалбоподател, началникът на СГКК Варна като ответник и П. Н. Л. като заинтересувана страна. По делото безспорно е установено, че с оспореното воляизявление на началника на СГКК Варна в допуснато изменение в КРНИ, като собственици с дублиращи права на ПИ с идентификатор 70220.47.34 са вписани община Аврен и П. Н. Л.. Следователно като страна в съдебното производство следва да бъде конституирана община Аврен, а не кметът на общината. Действително жалбата е предявена от кмета, но същата е нередовна и е следвало да се остави без движение за уточняване на нейният подател, което не е сторено. В производството е конституиран, призоваван и е участвал кмета на общината, а решението е постановено по отношение на община Аврен. Следователно съдът постановява съдебен акт по отношение на неучаствала по делото страна, поради което решението в тази му част е недопустимо и следва да се обезсили, а делото да се върне на първоинстанционния съд за отстраняване нередовността на жалбата, конституиране на страните и произнасяне по жалбата. В останалата му част решението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът не обсъжда събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК не установява фактите по делото съобразно приложените доказателства. Не е съобразено какво е вписването в КРНИ относно ПИ с идентификатор 70220.47.34 преди оспорената промяна в кадастралния регистър в настоящото производство. Видно от приложената по делото скица от 23.12.2020 г., която не е номерирана, е че в КРНИ за имота е вписано министерството на земеделието и храните. С приложената в административната преписка скица от 23.12.2021 г. (л. 23) не се установява кой е вписан като собственик на имота. Фактът, че министерството е уведомено за образуваното административно производство и прави изявление, че имотът не е собственост на Държавния поземлен фонд, поради което министерството на земеделието не е заинтересувано лице, не обосновава извод, че същото е заличено от КРНИ, преди оспореното вписване, по предвидения за това в закона ред, като по делото доказателства в тази насока не са ангажирани. Самото изявление на вписания собственик не води до заличаването в кадастралния регистър без наличие на административен акт в този смисъл. От събраните по делото доказателства е установено, че административният орган изисква от заявителя да приложи документ за собственост или за друго вещно право върху процесния имот, като посочва, че приложения документ за собственост отразява коректно вписване на собствения имот на П. Л. в Кадастралния регистър и е необходимо да се представят нови факти и обстоятелства. В изпълнение на това указание е приложено заключение на съдебно-техническа експертиза по друго дело, което е недопустимо. Установено е, че със заповед РД-857/23.09.2022 г. на министъра на околната среда и водите са определени санитарно-охранителните зони, около водовземно съоръжение, намиращо се в ПИ с идентификатор - 70220.47.34, като целият имот от 100 кв.м. е в пояс I. Със заповедта в раздел IV, т. 6 е разпоредено експлоатацията на пояс I от санитарно-охранителните зони, да се осъществява от кмета на община Аврен за срока на действие на решение 35/31.01.2019 г. на министъра на околната среда и водите, с което участъкът е предоставен безвъзмездно за управление и ползване на община Аврен. Тази заповед е изпратена на община Аврен, на СГКК - Варна и на други адресати, посочени в писмо от 23.09.2022 г., като заповедта и писмото са приложени в производството по адм. д. 8592/2023 г. по описа на Върховния административен съд, но не са приети като доказателства от съда, не са обсъдени и съобразени както от съда, така и от административния орган. В тази връзка не са обсъдени и нормите на чл. 14, т. 2 от Закона за водите вр. Приложение 2 от закона, т. 100, вр. чл. 15 от Закон за водите. Допуснатите от съда съществени нарушения на процесуалните правила, липсата на фактически установявания и съответните правни изводи, препятства настоящата инстанция да извърши касационен контрол за правилност на обжалваното решение в частта му, с което е отхвърлена жалбата на община Аврен против вписване на изменение на данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти, извършено от Началника на СГКК гр. Варна по искане на П. Н. Л. с вх. 01-248536-04.05.2022г. за поземлен имот с идентификатор 70220.47.34 по кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], община Аврен, област Варна. Освен това отменяйки вписването на община Аврен в КРНИ и отхвърляйки жалбата й срещу вписването на П. Н. Л., в КР като единствен собственик остава П. Л. и по същество съдът решава материално правен спор, за което няма правомощия в това производство. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което в частта му, която е постановена по отношение на община Аврен следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията, дадени по-горе, а в частта му, с която е отхвърлена жалбата на община Аврен срещу вписването на П. Н. Л. да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере относимите към спора доказателства, да приеме като доказателства по делото, приложените такива към адм. д. 8592/2023 г. по описа на Върховния административен съд и да направи извод за незаконосъобразност или не на оспорения акт. Предвид изхода на спора разноски на страните следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,