Решение № 290 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4366/2016 г.

Решение № 290 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4366/2016 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Р. В. от гр. П., чрез процесуален представител, против решение № 457 от 29.02.2016 г. по адм. дело № 2306/2015 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-15-38 от 14.08.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него Разпореждане № 5310024381 Протокол № ПР-679 от 09.04.2015 г. на длъжностното лице по чл. 98 от КСО при ТП на НОИ - П. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано. Ответникът - Директора на ТП на НОИ - П., в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд П. е отхвърлена жалбата на В. В. против Решение № 2153-15-38 от 14.08.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него Разпореждане № 5310024381 Протокол № ПР-679 от 09.04.2015 г. на длъжностното лице по чл. 98 от КСО при ТП на НОИ - П., с което на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 68, ал. 1-3 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. В. За да постанови това решение съдът, след като е обсъдил доказателствата по преписката, приложимата материална уредба, както и неоспореното от страните заключение на вещото лице по назначената експертиза, е приел че осигурителния стаж на Василев от 01.04.1986 г. до 30.09.1989 г. правилно е зачетен от административният орган като такъв от втора категория по т. 61 "а" от / правилника за категоризиране на труда при пенсиониране - ПКТП отм./ за работа в условия на йонизиращи лъчения, но неправилно е отказано зачитането на труда от втора категория за периода - 12.03.1986 г. - 31.03.1986 г. - 19 дни и от 01.10.1989 г. до 24.04.1990 г. - 6 м. и 24 дни. Според първоинстанционния съд чрез добавяне на труда от втора категория в размер на 7 м. и 13 дни /към признатия - 13 г. 08м. и 14 дни/, условията по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО не възниква за В. право на пенсия поради липса на стаж от втора категория - 15 години, което като краен резултат на приключилият правен спор, е обосновало съдът да отхвърли жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Административен съд С. - град е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Първоинстанционният съд правилно е потвърдил законосъобразността на атакувания административен акт като краен резултат, като е изложил мотиви по всички факти от съществено значение за правилното разрешаване на спора. Не са допуснати сочените нарушения при постановяване на решението. Разпоредбата на т. 61а от ПКТП (отм.) причислява към втора категория труда на следните категории лица: работещите на територията на рудниците, хидрометалургичните заводи и обектите за подземно хидрометалургично извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества; водачи на моторни превозни средства, работници и инженерно-технически работници от автосервизите, автотранспортните и строителните поделения, работещи в условията на йонизиращи лъчения, невключени в раздел първи; работници, служители, ИТР, заети в производството, организацията, контрола и ръководството на технологичните процеси в обсега на йонизиращи лъчения и комбинирани нерадиационни вредни въздействия в поделенията на Фирмата "Редки метали", включително Ремонтно-машиностроителния завод (РМЗ) и поделението за материално-техническо снабдяване (товарно-разтоварна база за руда и готов продукт); органите на ХЕИ за Фирмата "Редки метали" и здравните служби, които контролират условията на труд в поделенията на Фирмата "Редки метали". Именно във връзка с приложението на тази разпоредба, установеното от събраните доказателства и заключението на вещото лице правилно е прието от административния съд, че осигурителният стаж на В. В. за периодите 12.03.1986 г. - 31.03.1986 г. - 19 дни и от 01.10.1989 г. до 24.04.1990 г. - 6 м. и 24 дни /общо 7м. и 13 дни/, като шофьор на автобус извозващ работници със замърсено облекло, следва да се зачете като такъв от втора категория труд. Като следва да се отбележи, че и в касационната жалба не се съдържат противни твърдения, напротив касационния жалбоподател е изразил съгласие с категоризирането на осигурителния си стаж за всички периоди, като такъв от втора категория. При всички данни по делото, съдът обосновано и правилно е приел, че касаторът въпреки, че е работил при условията на втора категория труд не отговаря на всички изискуеми условия за прилагане на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като общо придобитият осигурителен стаж от втора категория е 14 г. 5м. и 27 дни, а не изискуемия 15 години. С касационната жалба не се представят доказателства свързани с касационните основания които да променят фактическите и правни изводи на съда в обжалваното решение По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и поисканите своевременно от ответника разноски за юрисконсутско възнаграждение същите следва да бъдат присъдени в размер на 300 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение