Решение № 12566 от 1.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1917/2013 г.

Решение № 12566 от 1.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1917/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Кетиан" ЕООД, гр. Хаджидимово, представлявано от управителя Димитър Ангелов Пампулов против решение № 7144/20.12.2012 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 4811/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2001104302/5.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град София, в частта, потвърдена с решение № 826/12.04.2012 г. на директора на "Обжалване и управление на изпълнението", град София по отношение на установените задължения по ЗДДС, произтичащи от отказ на право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 06, м. 07., м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2009 г., м. 05 и м. 12.2010 г. и м. 11.2011 г. по фактури, издадени от "Макс Ком 2007" ЕООД, "Мед Ком" ЕООД, "Титан Сити" ЕООД, "Карбон Файбър" ЕООД, "Глав Булгар инженеринг" ЕООД, "Топ Кар Консулт" ЕООД и "Арса 856" ЕООД и съответните лихви, с искане за неговата отмяна. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните доводи касаят неправилност и незаконосъобразност на изводите на административния съд за спазване на процедурата по чл. 32 от ДОПК при връчване на съобщенията до преките доставчици в хода на ревизията и тези за недоказаност на реално осъществени доставки по процесните фактури. В тази връзка в касационната жалба са изложени подробни съображения за това, че за дружеството са изпълнени всички предпоставки по чл. 69, чл. 71 и чл. 72 от ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит, които са констатирани в мотивите на ревизионния доклад - доставчиците на стоките и услугите, както и получателят са регистрирани по ЗДДС лица, получените стоки и услуги се използват за извършване на облагаеми доставки, не са налице ограниченията по чл. 70 от ЗДДС, получателят притежава данъчен документ, съставен по надлежния ред и правото на данъчен кредит е упражнено в текущия данъчен период. В касационното производство горните доводи се поддържат от процесуалния представител на касатора адв. Тодорова. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София, чрез процесуалния си представител юрк. Аврамова, оспорва касационната жалба и моли да се постанови решение, с което да се потвърди първоинстанционният съдебен акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, че крайният извод на съда за недоказаност от страна на жалбоподателя на материалноправните предпоставки по ЗДДС за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит съответства на чл. 170, ал. 1 от АПК и приложимия материален закон . Върховният административен съд, I отделение, като прецени изложените касационни основания по чл. 209 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил ревизионен акт № 2001104302/5.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град София, в частта, в която на "Кетиан" ЕООД гр. Хаджидимово, е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 17 831.30 лева и са начислени лихви в размер на 2 778.48 лева, както следва: за данъчен период м. 06.2009 г., в размер на 1000 лева по фактура № 1116/11.06.2009 г. издадена от "Макс Ком 2007" ЕООД с предмет "офис оборудване"; за данъчен период м. 07.2009 г., в размер на 1 004 лева по фактура № 404/22.07.2009 г. издадена от "Мед Ком" ЕООД, с предмет на доставката - "шевни машини"; за данъчни периоди м. 09.2009 г. и м. 10.2009 г., в общ размер от 7 333.94. по фактури, издадени от "Титан сити" с предмет индивидуално определени вещи - хидравличен мостови шланец - FAV NAP 0160, машина за подгъване Саржита, хидравлична преса Атом, както и с предмет услуга по ушиване на саи на ишлеме по фактура № 12.. 93/30.12.2009 г.; за данъчен период м. 11.2009 г. - в размер на 2 833.33 лева по фактура № 509/20.11.2009 г., издадена от "Карбон Файбър" ЕООД, с предмет "СМР"; за данъчен период м. 05.2010 г. - в размер на 1 000 лева по фактура № 326/17.05.2010 г., издаден от "Глав Булгар Инженеринг ЕООД", с предмет СМР; за м. 12.2010 г. и м. 01.2011 г. - в размер на 2 660 лева по фактури, издадени от "Топ Кар Консулт" ЕООД с предмет "хидравлични преси модел Moenus и модел Атоми", както и "машина за поставяне на капси"; в размер на 2000 лева за данъчен период м. 01.2011 г. по фактура № 57/27.01.2011 г., издадена от "Арса 856" ЕООД с предмет "закупени шевни машини". За да отхвърли жалбата, съдът е възприел фактическите констатации при ревизията, че при извършените насрещни проверки, преките доставчици не са открити на адресите за кореспонденция и не са представили доказателства за осъществяването на доставките. Факти и обстоятелства във връзка с изпълнението на доставките по спорните фактури не са установени и въз основа на проверените при ревизията счетоводни документи на жалбоподателя. В хода на съдебното производство като доказателства са събрани заповеди за компетентност по чл. 112 от ДОПК и чл. 119 от ДОПК на органите по приходите, както и представените от жалбоподателя преписи от процесните фактури и протоколи акт обр. 19 от 17.05.2010 г. и от 20.11.2009 г. Въз основа на тези доказателства съдът е обосновал правни изводи за липса на съществени процесуални нарушения на процедурата по чл. 32 от ДОПК при извършване насрещните проверки на преките доставчици и за недоказване осъществяването на доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС като предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Решението е правилно. Не е налице посоченото в жалбата касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна - нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка и надлежното му упражняване предполага осъществяването на доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. В конкретния случай предмет на спорните доставки са както стоки, така и услуги /СМР, ушиване на саи на ишлеме/. По силата на чл. 6 от ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Нормата на чл. 9 от ЗДДС дефинира като доставка на услуга всяко извършване на услуга. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Нормата на чл. 25, ал. 6 от ЗДДС предвижда, че данъкът става изискуем към момента на настъпване на данъчно събитие съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. По доставките на стоки това е датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена. Моментът на прехвърляне на правото на собственост се определя при условията на чл. 24 от ЗЗД. По доставките на услуги данъчното събитие настъпва към момента на извършването им. Съгласно чл. 12 от ППЗДДС услугата се счита за извършена, на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Изводите на първоинстанционния съд, че по делото не се установява осъществяването на доставки от вида на фактурираните, съответстват на събраните по делото писмени доказателства и на приложимия по време материален закон. Доводите в касационната жалба, че всички положителни предпоставки по чл. 68, чл. 69, чл. 71 и чл. 72 от ЗДДС за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит от "Кетиан" ЕООД, са изпълнени с оглед направените в ревизионния доклад фактически констатации, са неоснователни. В съставения при ревизията ревизионен доклад № 1104302/28.07.2011 г. не се съдържат констатации за прехвърляне правото на собственост върху процесните стоки и такива относно фактическото извършване на фактурираните СМР услуги от "Глав Булгар Инженеринг" ЕООД и "Карбон Файбър" ЕООД, както и услуги по ушиване на саи на ишлеме от "Титан Сити" ЕООД. Констатациите относно основната дейност на Кетиан ЕООД - услуги на ишлеме, за осъществяването на която дружеството разполага с "Работилница за ръчно изработване на саи", изградена в собствен имот, въз основа на издадено разрешение за строеж съгласно 481/1991 г. и използвана съгласно удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 149/18.02.2010 г., не установяват релевантни факти и обстоятелства относно настъпването на данъчно събитие и изискуемостта на данъка по конкретните доставки. Действително в доклада са налице констатации за отчитане на машини, съоръжения, оборудване в счетоводството на касатора, но тези констатации се отнасят единствено до крайното салдо по водената счетоводна сметка 204, не и до конкретни счетоводни записвания относно придобити машини и съоръжения, които да бъдат съпоставени със стоките, предмет на процесните фактури. В данъчния процес, както правилно е посочил първоинстанционния съд, в тежест на касатора е да установи при условията на пълно и главно доказване всички релевантни факти относно наличието на доставка и относно материалноправните предпоставки за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит. В този смисъл са и дадените от съда указания на страните за разпределение на доказателствената тежест, които съответстват на чл. 170, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Видно от протокола от с. з. на 25.09.2012 г., процесуалният представител на "Кетиан" ЕООД изрично е заявил, че му е известна възможността да ангажира съдебно счетоводна експертиза, но предвид обстоятелството, че преките доставчици не могат да бъдат открити, е посочил, че няма искане за събиране на допълнителни доказателства в хода на съдебното производство. Не са изпълнени и изричните указания на съда, дадени с определение от 25.10.2012 г. да се представят всички други документи, които дружеството е предоставило при ревизията . По делото не са налице каквито и да било доказателства за индивидуализиране на родово определените стоки, предмет на доставка по фактурите, издадени от "Макс Ком 2007" ЕООД, "Мед Ком" ЕООД и "Арса 856" ЕООД /офис оборудване и шевни машини/, с оглед установяване момента на прехвърляне на правото на собственост съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Поради това правилно е прието, че не се установява осъществяването на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Фактури № 480/25.06.2009 г., № 509/05.10.2009 г. и № 563/29.10.2009 г. издадени от "Титан Сити" ЕООД, както и фактури № 96/28.01.2011 г. и № 84/27.12.2010 г., издадени от "Топ Кар Консулт" ЕООД, документират доставки на стоки, които са индивидуално определени вещи - "хидравличен мостови шланец - FAV NAP 0160", "машина за подгъване Саржита", "хидравлична преса Атом", "машина за поставяне на капси", "хидравлични преси, модел Moenus и модел Атоми". Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗЗД в този случай правото на собственост се прехвърля, без да е необходимо предаване на вещите, с оглед консенсуалния характер на договора за продажба. Поради липсата на доказателства от счетоводството на преките доставчици и такива от счетоводството на "Кетиан" ЕООД за наличие на машини от вида на описаните, не се установява настъпването на транслативния ефект на продажбата по отношение правото на собственост върху стоката, предмет на доставка към момента на издаване на съответната фактура. По делото не е доказано и фактическото осъществяване на фактурираните услуги - СМР и услуги по ушиване на саи на ишлеме, по които касаторът е получател. Представените два броя протоколи за СМР на обект "Работилница за ушиване на саи" от 17.05.2010 г. и 20.11.2009 г., не могат да се обвържат с реализацията на конкретните доставки по фактурите, издадени от "Глав Булгар Инженеринг" ЕООД и "Карбон Файбър" ЕООД. По изложените съображения крайните изводите на АССГ, че от страна на "Кетиан" ЕООД не се установяват реално осъществени доставки и материалноправните предпоставки за възникване и надлежното упражняване на правото на данъчен кредит по процесните фактури, съответстват на правилно тълкуване и приложение на материалния закон - чл. 6 и чл. 9 във връзка с чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС. Относно застъпеното в касационната жалба становище, че условията за признаване правото на приспадане следва да се преценяват по отношение на пряката доставка, следва да се посочи, че принципно е правилно, но в случая не се установяват фактите и обстоятелствата за действителното осъществяване именно на преките доставки, по които касаторът е получател. Възраженията на касатора за съществени нарушения на процедурата по чл. 32 от ДОПК, са поддържани и пред първата инстанция. Съдът е дал подробен и аргументиран отговор на тези доводи, като изводите му, че нередовностите по връчване на съобщенията до преките доставчици в процесния случай не обосновават самостоятелно основание за незаконосъобразност на ревизионния акт, се споделят от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, обжалваното решение следва да се остави в сила. По направеното от ответника искане за присъждане на разноски, съдът намира, че с атакувания съдебен акт е присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнение", град София, понастоящем с променено наименование дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", в размер на 860 лева за осъществената защита от юрисконсулт, което съгласно чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК е за цялото производство и второ такова не се дължи за касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,