Решение № 12363 от 22.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3982/2010 г.

Решение № 12363 от 22.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3982/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Водоснабдяване и канализация" /"В и К"/ ЕООД - гр. Добрич, представлявано от управителя Дамян Костадинов Калчев, чрез пълномощника адв. Мая Димитрова, против решение № 108/20.01.2010 г., постановено по адм. дело № 515/2009 г. по описа на Административния съд - гр. Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 8/23.11.2007 г. на директора на Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, че съдът неправилно е отхвърлил възражението за изтекла погасителна давност за таксата водовземане за периодите от 1.01.2001 г. до 23.11.2004 г. По отношение на процесните вземания следва да бъде приложена кратката погасителна давност по чл. 111 ЗЗД, тъй като се касае за периодично плащане и срокове по чл. 171 ДОПК са неприложими. Според касатора съдът е следвало да приспадне от цялата сума, която е в размер на 1 736 379,34 лв. задълженията за 2001 г., 2002 г. и 2003 г., които са погасени по давност и са в размер на 926 790 лв. По съображения в този смисъл, касаторът моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен АУПДВ за посочените периоди. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна /БДЧР/, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, след като прецени наведените в жалбата основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд - гр. Варна е отменен АУПДВ № 8/23.11.2007 г., издаден от директора на БДЧР гр. Варна в частта за установени задължения на "В и К" ЕООД - гр. Добрич, като дължима сума за водовземане от подземни води за горницата над 1 736 379,34 лв. Съдът е отхвърлил жалбата в останалата част. Осъдил е страните да заплатят съответни разноски, като БДЧР заплати на жалбоподателя сумата 133 лв., а последният заплати на дирекцията сумата 35 177,38 лв. Решението в частта, с която съдът е отменил АУПДВ не е обжалвано пред касационната инстанция, поради което е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство. За да отхвърли жалбата против АУПДВ за разликата над сумата 1736379,34 лв. съдът е приел, че за процесните периоди 2001 г. - 2006 г. "В и К" ЕООД е ползвало подземни води за питейно - битови нужди въз основа на разрешително № 0378/22.06.2001 г. за предоставяне на води от първа категория. Това разрешително е обявено за нищожно с решение по адм. дело № 85/2008 г. на Административен съд София - град, потвърдено от ВАС при касационното обжалване. Безспорно е също, че иззетото количество вода за периодите е общо 185 358 000 куб. м., при подадени към потребителите 4 968 774 куб. м. За същите периоди дружеството е заплатило такси в размер общо на 117 200,66 лв. Във връзка с дадените указания от ВАС при връщане на делото за ново разглеждане, първоинстанционният съд е изслушал основно и допълнително заключение по съдебно-счетоводна експертиза относно количествата на добитата вода по периоди и относно размера на задълженията съобразно това количество. Изслушано е също заключение по съдебно-техническа експертиза, въз основа на което съдът е приел, че добитата от "В и К" ЕООД гр. Добрич вода е втора категория. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че таксата следва да се изчислява на база реално подаденото към потребителите количество вода, а не на база иззетото от разрешения водоизточник количество, като в тази връзка се е позовал на разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/ и чл. 2, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено водоползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г. Предвид това, съдът е приел, че дружеството дължи такси за отнетото количество вода, при втора категория на водите, чиято цена е 0,02 лв. за куб. м., общо в размер на 1 853 580 лв., от които платени 117 200, 66 лв., и оставащи за плащане - 1 736 379,34 лв. С решението е прието за неоснователно възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност за задълженията за периода 2001 г. - 2004 г., като в тази връзка съдът е посочил, че задълженията за 2001 г. са дължими след 31.01.2002 г., давността е започнала да тече от 1.01.2003 г. и изтича на 1.01.2008 г. Оспореният АУПДВ е издаден на 23.11.2007 г., а на 5.11.2007 г. до "В и К" ЕООД е изпратена покана за доброволно изпълнение, поради което съгласно чл. 172, ал. 2, т. 1 ДОПК давността е спряла. Настоящият касационен състав намира, че решението в обжалваната част е правилно. Решението е постановено при повторно разглеждане на делото от първата инстанция, след като с решение № 2108/16.02.2009 г. по адм. дело № 11335/2008 г. на Върховния административен съд, първо - А отделение, е отменено решение № 1043/16.07.2008 г. на Административен съд гр. Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. По делото от фактическа страна не съществува спор. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства, включително изслушаните експертизи, съдът е приел, че за процесните периоди дружеството - жалбоподател е добило 185 358 000 куб. м. вода, както и че водата е от втора категория. Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗВ за правото на използване на водите се заплащат такса за водовземане, каквато такса в случая е определена с обжалвания АУПДВ. В разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ също е предвидено, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон. Предвид това, правилно съдът е направил извода, че таксата е дължима, независимо от факта, че издаденото на "В и К" ЕООД гр. Добрич разрешително за водовземане № 0378/22.06.2001 г. е обявено за нищожно. Правилен е също извода, че таксата се дължи за добитото водно количество, а не за количеството, което е продадено на потребителите. В разпоредбата на чл. 194, ал. 2 ЗВ е посочено, че таксата по ал. 1, т. 1 се определя на база отнетия обем вода. В чл. 193 ЗВ /в съответните приложими редакции/ е предвидено, че в цената на водоснабдителната услуга се включва и таксата за реално ползвания обем вода от абонатите. Цената на тази услуга обаче не е идентична на размера на таксата по чл. 194 ЗВ във връзка с чл. 2 от тарифата. Таксата включва не само реално ползвания обем от абонатите, а цялото количество отнета вода от подземните източници, които ползва водоснабдителното дружество. Следва за прецизност да се отбележи, че пред настоящата инстанция касаторът не оспорва както фактическите изводи на първоинстанционния съд, така и правните изводи в посочения смисъл. Настоящият състав изложи горните мотиви единствено поради това, че в жалбата декларативно е направено твърдение за нарушение на материалния закон. По същество единственото оплакване в касационната жалба е свързано с направеното възражения за погасяване по давност на задълженията за периода 2001 г. - 2004 г. Първоинстанционният съд правилно е приел това възражение за неоснователно. Вземанията за такси за водоползване, каквато е таксата, установена с процесния АУПДВ представлява публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК. Правилата за плащане, принудително събиране, погасяване и т. н. на публичните вземания са регламентирани в дял четвърти от ДОПК, озаглавен "Събиране на публичните вземания", като давностният срок за погасяване на публичните задължения е регламентиран в чл. 171, ал. 1 ДОПК. За периодите преди влизане в сила на ДОПК, т. е. преди 1.01.2006 г. приложимата разпоредба е тази на чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.). Правилата на Закона за задълженията и договорите са неприложими за публичните вземания, а само за гражданскоправните. Затова без значение е дали задължението е периодично, тъй като за периодични публични задължения не е установен специален срок на погасителната давност. Задължението за такса водоползване следва да бъде платено до 31 януари на следващата година, съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифата, Поради това на основание чл. 140, ал. 1 ДПК /отм., приложим за периодите до 31.12.2005 г./, идентичен по съдържание с чл. 171, ал. 1 ДОПК /приложим от 1.01.2006 г./, 5-годишният давностен срок е започнал да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която задължението е следвало да се плати. Следователно, за задължението за 2001 г., срокът е започнал да тече от 1.01.2003 г. и би изтекъл на 1.01.2008 г. Производството по издаване на обжалвания АУПДВ е започнало преди тази дата, във връзка с което на "В и К" ЕООД е връчена покана за доброволно изпълнение на 5.11.2007 г., самият АУПДВ е издаден на 23.11.2007 г., поради което давността е спряла, на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК. Предвид висящото съдебно производство по обжалване на АУПДВ, давността е спряла на основание чл. 171, ал. 1, т. 4 ДОПК. По същите съображения давността не е изтекла и за задълженията за 2002 г., 2003 г. и 2004 г. Изводите на първоинстанционния съд в същия смисъл са правилни, поради което не е налице основание за отмяна на решението в частта относно определените задължения за водовземане за 2001 г. - 2004 г. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, решението обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се дължат разноски за производството пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,