Решение № 4151 от 19.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Йончев от гр. Плевен, подадена чрез процесуалния представител адв. Горанова, срещу Решение 17 от 16.01.2023 г., постановено по адм. дело 951/2021 г. по описа на Административен съд гр. Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед РД-12-361/18.10.2021 г. на заместник - кмета Териториално развитие на Община Плевен. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд е следвало да прецени дали са налице одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж към момента на започване на процесния строеж, като обстоятелството, че разрешението за строеж е било отменено по никакъв начин не обосновава извод, че започналите дейности представляват незаконен строеж. Според касатора не е възможно също така да се възстанови извършеното строителство, без да е налице не само конструктивно становище, но и съгласие по чл. 185, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, тъй като от заключението на вещото лице се установява, че за да се възстанови вида преди започване на преустройството ще се наложат нови вмешателства в конструкцията на сградата. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на всички съдебни разноски. Ответникът заместник - кмета Териториално развитие на Община Плевен, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. Стойчев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателностна касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд гр. Плевен е образувано по жалба на В. Йончев срещу заповед РД-12-361/18.10.2021 г. на заместник - кмета Териториално развитие на Община Плевен, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на възложител, да премахне незаконен строеж Преустройство на таванско помещение в стая кабинет за творческа дейност, намиращ се в УПИ I 4483, кв. 146а по плана на гр. Плевен /имот с идентификатор 56722.660.918/, извършен в таванско помещение негова собственост. В мотивите на заповедта е посочено, че в самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.660.918.1, собственост на В. Йончев, последният е започнал строителство на строеж Преустройство на таванско помещение в стая кабинет за творческа дейност четвърта категория, при който е премахнат изцяло стоманобетонов покрив над таванско помещение 6, както и частично над коридор обща част на сградата, премахната е стоманобетонна греда, изменени са очертанията на общата конструкция на козирките на севороизточната и северозападните фасади. Констатирано е още, че за процесното преустройство е било издадено разрешение за строеж 191/04.07.2018 г., което е било отменено с влязло в сила съдебно решение, поради и което административният орган е приел наличие на незаконен строеж, без строителни книжа, който следва да се премахне и се възстанови покривната конструкция на сградата и таванското помещение във вида, който е бил преди започване на строителството. С разрешение за строеж 191/04.07.2018 г., издадено от главния архитект на Община Плевен, е било разрешено на В. Йончев и А. Ташев извършване на строеж Преустройство на таванско помещение в стая кабинет за творческа дейност четвърта категория. Цитираното разрешение за строеж е отменено с решение 475/23.07.2020 г. на Административен съд гр. Плевен по адм. дело 775/2019 г., което решение е оставено в сила с решение 2828/02.03.2021 г., постановено по адм. дело 10776/2020 г. по описа на ВАС. За изясняване на спора от фактическа страна в първоинстанционното производство са приети съдебно-технически експертизи, съгласно които извършените демонтажни и строителни работи на процесния строеж са били необходими, за да може да се реализира проектът, въз основа на който е издадено отмененото разрешение за строеж 191/04.07.2018 г., като демонтажните работи /премахването на стоманобетонната покривна плоча над таван 6 и над част от общия коридор, частичното разрушаване на стряхата по североизточната и северозападната фасада в участъка на външните ограждащи стени на тавана, както и изграден санитарен възел в таванско помещение 4, който не е предмет на заповедта/ са извършени в периода 13.06.2019 - 18.09.2019 г. Констатирано е от вещото лице строителен инженер също така, че възстановяването на покривната конструкция на сградата на процесното таванско помещение във вида, в който се е намирало помещението преди започване на строителството, е възможно по няколко начина: с направа на нова стоманобетонова плоча и греда, или направа на нова дървена покривна конструкция или направа на нова метална покривна конструкция. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Позовавайки се на приетите по делото съдебно-технически експертизи съдът е обосновал извод, че безспорно установеното по делото премахването на стоманобетонов покрив над таванско помещение 6 и над коридор обща част на сградата и премахването на стоманобетонна греда, съставлява преустройство, засягащо конструкцията на сградата и изисква разрешение за строеж и строителни книжа, като такива документи не са налични по делото, доколкото издаденото за строежа разрешение за строеж 191/04.07.2018 г. е било отменено с влязло в сила съдебно решение. Прието е от съда още, че тъй като обектът жилищна сграда, многофамилна, на три етажа е строеж от четвърта категория, то и преустройството му е също строеж от четвърта категория по чл. 137, ал. 1, т. 4, б. д, във връзка с б. б от ЗУТ, за който безспорно се изискват строителни книжа. Според съда, с оглед на приетите по делото писмени доказателства, разпореденият за премахване строеж е изпълнен през 2019 г., поради и което в случая не са налице хипотезите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Административният съд е приел също така, че процесното преустройството е резултат от всички извършени строително-монтажни работи, не само монтажи, но и демонтажи и премахвания на части от конструкцията с цел подмяна с други такива, и се цени в съвкупност по резултата, както и че в случая съвкупността от извършените строителни дейности е довела до промяна в конструкцията на сградата, т. е. налице е краен резултат, за който е било необходимо наличие на валидно разрешение за строеж, издадено въз основа на строителни книжа, които да предвиждат тази промяна, в случая премахване и бъдеща подмяна. Въз основа на това съдът е обосновал решаващият извод, че разпореденият за премахване строеж се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е изпълнен без издадено разрешение за строеж, респективно налице е посоченото в заповедта фактическо основание за издаването ѝ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно-производствените правила. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материално-правните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В конкретния случая предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ преустройство на таванско помещение, собственост на жалбоподателя, при което преустройство е премахнат изцяло стоманобетонов покрив над таванското помещение и частично над коридор обща част на сградата, както и е премахната стоманобетонна греда, изменени са очертанията на общата конструкция на козирките на североизточната и северозападната фасади. По делото се установява също така, че описаните в заповедта строително-монтажни работи са извършени през 2019 г., както и за процесния строеж са одобрени инвестиционен проект и е издадено разрешение за строеж 191/04.07.2018 г. от главния архитект на Община Плевен в полза на касационния жалбоподател, които обаче са отменени с решение 475/23.07.2020 г. по адм. дело 775/2019 г. на Административен съд - Плевен, влязло в сила с решение 2828/02.03.2021 г. по адм. дело 10776/2020 г. по описа на Върховния административен съд. Видно от заключението на вещото лице арх. Ковачева по приетата по делото съдебно-техническа експертиза, извършените демонтажни и строителни работи са били необходими, за да може да се реализира проектът, въз основа на който е издадено отмененото разрешение за строеж, като започналото преустройство е в съответствие с предвижданията по част Архитектурна на одобрения през 2018 г. проект. При тези факти изводът на административния съд, че предпоставките на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, са изпълнени и издадената заповед е постановена при спазване на материалния закон, е законосъобразен. Нареденият за премахване обект безспорно е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, доколкото същият представлява започнало преустройство на съществуващо таванско помещение чрез премахването на стоманобетонната покривна плоча и стоманобетонна греда, както и разрушаване на стряхата по североизточната и северозападната фасада в участъка на външните ограждащи стени на тавана, което и преустройство с описаната характеристика не се оспорва от касационния жалбоподател. Доколкото жилищната сграда, в която е започнало извършването на процесното преустройство е четвърта категория, то и това преустройство е четвърта категория и според чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконно, тъй като се изгражда без одобрени проекти и разрешение за строеж. Това е така, тъй като строежът е извършен преди разрешение за строеж 191/04.07. 2018 г. да влезе в сила, т. е. преди строителството да е разрешено по съответния ред. Следователно, както и правилно приема административният съд, в случая следва да се приеме, че строежът е изпълнен без съответни строителни книжа, тъй като разрешението за строеж не е придобило стабилитет и не е породило правно действие. Освен това с влизане в сила на съдебното решение за отмяна на разрешението за строеж разпоредените с административния акт права и задължения отпадат с обратна сила, поради което осъщественото строителство въз основа на отмененото разрешение за строеж се приравнява на такова извършено без строителни книжа и представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2,т. 2 от ЗУТ и в този смисъл се явяват и неоснователни доводите на касационния жалбоподател, че законността на строежа е следвало да се прецени към момента на неговото започване. Правилен е и извода на първоинстанционния съд, че процесният строеж не е търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, доколкото по делото безспорно се установява от събраните писмени доказателства, че същият е извършен в периода 13.06.2019 г. 18.09.2019 г. За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че изложените в касационната жалба доводи относно възможността за премахване на незаконно построеното и възстановяване на съществуващото таванско помещение и прилежащите му общи части са неотносими към предмета на настоящия спор, тъй като преди всичко евентуалното засягане конструкцията на сградата ще е резултат от действията по изпълнение на процесната заповед и е въпрос, касаещ изпълнението на влезлия в сила административен акт, а не е въпрос по съществото на спора относно законосъобразността на този акт. По отношение на тези последици длъжникът, както и трети лица, имат право на защита в изпълнителното производство, което е последващо на производството по издаване на процесния административен акт. Ето защо тези последици са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетите съдебно-технически експертизи са обсъдени заедно с останалите приети по делото доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд гр. Плевен е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 50 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,