Решение № 4928 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 18/2020 г.

Решение № 4928 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 18/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Стефанов, чрез адвокат Чобанова срещу решение № 6195/23.10.2019 г., постановено по адм. д. № 11133/2018 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, необосновано и незаконосъобразно - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания, незаконосъобразността на оспорената заповед и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за двете съдебни инстанции. Ответникът – старши полицай при 05 РУ на СДВР оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, чрез процесуален представител. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 6195/23.10.2019 г., постановено по адм. д. № 11133/2018 г. по описа на АССГ отхвърлена жалбата на Н. Стефанов против Заповед рег. № 229 зз/2788 от 29.09.2018 г. за задържане за срок до 24 часа, издадена от старши полицай при 05 РУ на СДВР. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно АССГ е приел, че са спазени всички изисквания на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая в оспорената пред административния съд заповед е посочено, че се издава на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка чл. 343 в от Наказателния кодекс /НК/. Заповедта е издадена в 05. 50 часа на 29.09.2018 г., а Стефанов е освободен в 20. 00 часа на 29.09.2018 г. Пред първоинстанционния съд са събрани всички документи, представляващи административната преписка, включително и докладни записки от полицейските органи Й. Йорданов и Г. Гергов, както и протоколи от разпитите им в качество на свидетели, проведени от разследващ полицай. При извършена справка е установено, че жалбоподателят е неправоспособен, автомобилът не е представен за периодичен технически преглед и за него няма сключена застраховка за гражданска отговорност на автомобилиста. По делото е представена справка за съдимост на жалбоподателя, видно от която в периода 2007 г. – 2014 г., същият е осъждан за престъпление по чл. 343 в от НК с пет влезли в сила присъди. Първоинстанционният съд е провел и обсъждане на събраните доказателства като фактическите и правните изводи, до които е достигнал до обоснован извод, че към момента на задържането на Стефанов полицейският орган е имал данни за извършено от него престъпление. В оспорената заповед е формулирана правната квалификация на престъплението, а с оглед обстоятелствата, при които е издадена е несъмнено, че Стефанов е разбирал причините за задържането си. За данните, които са послужили за издаване на оспорената пред АССГ заповед е образувано и досъдебно наказателно производство за установяването им при спазване на правилата на НПК. Доколко тези данни ще бъдат потвърдени и в наказателното производство при съобразяване с процесуалните правила на наказателното производство не е предмет на доказване в производството пред АССГ. От правно значение в производството по оспорване на заповедта за задържане за срок до 24 часа е наличието на данни за извършено престъпление от задържаното лице и те да са известни на полицейските органи преди задържането. В настоящия случай тези обстоятелства са приети за установени от първата инстанция в съответствие със събраните по делото доказателства. Служителите на МВР са предприели незабавни действия по разкриване на престъплението, по време който са имали достатъчно данни, че е извършено от Стефанов. Задържането до 24 часа е принудителна административна мярка и в случая е в съответствие с целта на закона, която преследвано при издаването й. В този смисъл са неоснователни оплакванията в касационната жалба с доводи относно възможността тези процесуални действия да бъдат извършени и без задържане на лицето. Производството по НПК е с различен предмет, а настоящият казус е по повод наложена принудителна административна мярка и при нейното оспорване са спазени правилата на АПК. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че заповедта не съдържа мотиви, от които се установяват действителните фактически и правни основания за издаването им. Независимо, че в заповедта не е налице препращане към друг съпътстващ документ, по делото са представени докладни записки, изготвени от полицейски органи Й. Йорданов и Г. Гергов, както и протоколи от разпита им на свидетели, в които подробно са описани фактите и обстоятелствата при които е извършено задържането. Тези писмени доказателства, част от които изхождат от полицейският орган, издал заповедта за задържане, следва да се възприемат като мотиви на заповедта и фактическо основание за нейното издаване. В конкретния случай задържането е извършено при наличие данни за извършено престъпление, за това че е управлявал лек автомобил без да притежава СУМПС – деяние за което е неколкократно наказван с влезли в сила присъди. Неоснователно е и касационното оплакване за допуснато нарушение на принципа на съразмерност при издаване на оспорената заповед, което не е констатирано от АССГ. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи , непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията.